Български English [beta]
Здравей, гостенино. (вход, регистрация)
Екип Партньори Ресурси Статистики За контакт
Добави в любимиПредложи статияКонкурсиЗа рекламодатели
Начало
Форум
Към Кратки
Всички статии
 Литература
 Музика
 Филми и анимация
 На малкия екран
 Публицистика
 Популярни
 Кулинария
 Игри
 Спорт
 Творчество
 Други
Ключови думи
Поредици
Бюлетин

Търсене

Сивостен :: Salvia divinorum - отглеждане и размножаване (статия) - Биология, Ботаника, Етноботаника, Билки, Растениевъдство
Salvia divinorum - отглеждане и размножаване

Поредици: Salvia divinorum; Род Salvia

Автор: Владимир Райков, неделя, 09 ноември 2008.

Публикувано в Статии :: Популярни; Предложи Гледна точка

Намали размера на шрифтаУвеличи размера на шрифта

Salvia divinorum или "салвията на пророците" е сравнително ново растение, открито преди около 50 години, добило популярност едва след 90-те години на 20 век. Интересът към билката нараства неимоверно през последните 10 години.

В българското пространство има множество данни за растението, но малко от тях си струват, а досега няма нито една българска статия, която да информира напълно хората. Така че преди няколко месеца се заех с написването на доста пълна по мое мнение статия, в която се описва историята на билката, химията и фармакологията на активните вещества, отглеждането й. Всичко написано се основава на моя практически опит в отглеждането на растението, опитът на доказали се етноботаници, както и на над 100 научни публикации излезли в различни журнали през последните няколко десетилетия.

Днес в Сивостен имам възможност да публикувам преработена част от писанията си, която се отнася до отглеждането и размножаването на растението. Пълната статия може да бъде прочетена на http://antares.link.bg/hortus/salvia-divinorum/.

В интернет се намира доволно много информация за отглеждането на Salvia divinorum. Изисква се обаче и достатъчно търпение, докато откриете по-сериозен материал, в който не ви плашат, че растението е невероятно трудно за отглеждане. Истината е, че много от вас се грижат за растения, които са неимоверно по-трудни за обгрижване, а климатичните условия в България са за тях съвсем друга вселена. И, въпреки това, те са живи, здрави, радващи ни. Растенията са изключително приспособими. Това естествено в разумните граници и при дадени условия. Отглеждането на Salvia divinorum не е трудно!

Температура.
Откриете ли място в България с целогодишно положителни температури, то ще можете да гледате без проблем мексиканска мента в градината. Такова място разбира се няма. В градината през зимата животът й е сигурен само в парник. Затова при всички случаи в тази статия да се разбира отглеждане на растения в саксия.

Оптималните температури за растеж са 15-25 градуса по Целзий. Разширените им граници, в които растението ще живее и ще нараства, макар и не оптимално, са в рамките на 5-35 градуса, при добра аклиматизация обаче. Това е според мен зона на повишено внимание от страна на цветаря, тъй като ниските температури могат да изненадат с внезапно понижаване и слана, а високите изискват повече влага под формата на честа пулверизация и поливане. Температури, за които не бива да се притесняваме са от 10 до 30 градуса.

Скорост на въздуха и влажност.
Изнесена да се порадва на свежестта, на мексиканската мента не бива да й е ветровито. По нашите земи понякога излизат доста неприятни ветрове, а растението не се слави с особено издръжливи стъбла. Млади растения със слаба коренова система и големи с повечеко листна маса директно отиват в рая и после трябва да правите от тях резници за вкореняване. Силният вятър има и друг неприятен ефект, понеже увеличава транспирацията, което в топъл ден може да изсуши доста салвията. Винаги я поставяйте на защитено от силни ветрове място, изнасяте ли я навън.

Твърде много се спряга думата влажност, говорейки за този вид салвия. Да, за разлика от други видове в рода, мексиканската мента обича влажни места. Но (винаги има по едно-две, но...) растението чудесно се оправя с влажността в нашата страна. Това няма да повлияе особено на растежа. Ако вашето идва от места с висока влажност или е гледано при подобни условия, в началото ще е нужно да се приспособи. Пулверизирайте и не се притеснявайте. Кафявите петна по старите листа ще са по-малко при всеки нов лист свикнал с по-ниска влажност, според някои те са признак за листа гледани в условия на висока влажност, докато новите, вече привикнали, са почти чисти от кафеникавото. Установил съм, че това може да се прояви при всяка смяна на условията, не само при намаление на влажността на въздуха. Според някои автори пък причината за обезобразените в кафяво петна е вирус и почти всички го имат, защото преобладаващата част от растенията гледани от хора, са клонинги, взети са от резник. Много малка част са отгледани от семена.

Влажност на почвата.
Въпреки честото пулверизиране, растението се нуждае от доста вода. Поливайте по малко, но често, и не давайте възможност на водата да се натрупва. Много цветари се плашат да не изсушат салвията, но всъщност голямата опасност е да не я преполеете. Гниенето не ви мърда и, ако растението не е голямо, няма гаранция, че ще спасите някой резник. Водата трябва да е мека и за предпочитане не "побеляла" от хлор. Все пак няма специални изисквания, не отдавайте толкова голямо значение. Само внимавайте с поливането, мексиканската мента не е водно растение!

За самата почва.
Подберете добре пропусклива и аерирана почва, с повечко перлит/керамзит и пясък. На дъното на саксията препоръчвам дренаж, но това си е индивидуално решение. Нужна е богата почва затова добавете рохкава градинска пръст и добре изгорял естествен тор. Ако почвата ви се струва тежка, олекотете с торф, малко пясък и перлит. Перлит и пясък се слагат за повече лекота и въздух, освен това не абсорбират много вода. Това е важно за дренирането на излишната вода, а и добре аерираната почва не позволява развитието на плесени. Друг компонент, който е полезен, ала само препоръчителен, е вермикулитът, намиращ се доста трудно. Той поема повече вода и за задържане на излишната влага е идеален. Същото приложение има и зеолитът.

Малко за светлината.
На директна слънчева светлина само по няколко часа дневно! От време на време може да се изнася за кратко на огряване, но не прекалено. Идеалното място за растението е със западен, северозападен изглед и всяко друго, което осигурява достатъчно разсеяна слънчева светлина и малко директна, когато не е силна, както е в края на деня. Изкуственото осветление в зимни градини и подобни е идея, стига да се регулира добре в синхрон с намаляването/нарастването на деня. Това осигурява правилен растеж и е нужно, ако се опитвате да предизвикате цъфтеж. За съжаление нямам опит с изкуственото осветление.

Повредите от силна директна светлина се забелязват лесно: листната маса губи тургора си, вехне, листата в началото побеляват леко, а след това потъмняват и приличат на изгорени.

Растеж и развитие.
Мога спокойно да кажа, че мексиканската мента не е трудна за отглеждане, ала изисква грижи, особено докато растенията са млади. При добри условия и без стрес те нарастват доста бързо, хванал се резник може да удвои височината си за по-малко от месец.

Съвсем нормално е в по-късен етап растежът да се забави и да достигне умерени граници, в които да се задържи. През зимата може да очаквате спад в растежа, независимо от грижите.

Вечерно време листата губят от тургора си и се отпускат, за да се вдигнат отново на сутринта. Това не бива да ви плаши, защото е нормална растителна физиология. Мексиканската мента има силен фототропизъм и ще следи всяка светлина с листата и стъблото си, насочвайки се доста бързо към нея. Би било добре да завъртате саксията през определени интервали от време, за да избегнете големи изкривявания на стъблото. Стресът не е от любимите състояния за мексиканската мента и, ако я подложите на такъв, ще ви го каже ясно. Всяко грубо местене, транспортиране, рязка смяна на условията, се отразяват на растежа и видимо на растението. То може да изглежда повехнало, сякаш току-що сте го пресадили, да получи кафяви ивици по ръбовете на листата, да забави растежа си.

Мексиканската мента нараства на височина чрез възлите. Това са и местата, където се появяват страничните листа и разклонения. На снимката вляво се вижда разклонение с две листенца, излизащо от възел близо до основата на стъблото. Ако върви добре ще бъде идеален кандидат за нов резник, но може и да бъде оставен да се развива. По принцип растението се съсредоточава върху връхните си части, така че страничните разклонения и листа нарастват по-бавно. За да се стимулира разклоняване може да се отреже връхната част, която да се остави за резник, така страничните ще започнат да нарастват. Това е рискован експеримент, който освен че нарушава естетиката на растението, носи опасност от загниване на централното стъбло. Пазете всички екземпляри, които имате, ала най-вече пазете майчиното растение! То ви е било първото, то е и основен източник за нови попълнения. Не рискувайте от лакомия за повече листна маса, изобщо — ако растението ви интересува единствено като източник на психеделични преживявания и забавления, по-добре не се занимавайте с него! Растенията трябва да се отглеждат с любов, заради самите тях, защото са хубави, ценни и редки. Защото са уникални и ни даряват с красота и щастие.

Размножаване.
Половото размножаване при този вид е затруднено: мексиканската мента цъфти спорадично, в домашни условия трябва да се извършва ръчно опрашване, не винаги се образуват семена, а когато това стане голяма част от тях не са жизнени и няма да покълнат. Вегетативното размножаване е методът за разпространение на растението, сравнително бърз и лесен начин за увеличаване на вашата колекция. Използват се стъблени резници и различна среда за вкореняване. Успеваемостта е най-висока при резници с дължина между 8 и 20 см. От практическия си опит мога да споделя, че всеки резник с два възела е способен да се вкорени. За да сте сигурни в успеха обаче, изберете прилична дължина. Резникът няма смисъл да е твърде дълъг. Вкореняването се извършва в следните среди (изброени по степен на трудност за изпълнение): вода, влажен перлит с малко пясък, агар-агар.

Избирате дължината на резника и откъде ще бъде взет. Нужен ви е много остър нож с тънко острие или добри и остри ножици, които да не смачкват растителните тъкани. Аз ползвам скалпел със сменяемо лезвие, което е прекрасен избор, тъй като дава хубав разрез, не травмира стъблото, стерилен е. Инструментите не е задължително да са стерилни, ала е хубаво да са добре почистени.

Без да се кълца, с едно движение желаната дължина се отрязва под избран възел, близо до него. Отрязаните повърхности не се пипат! Долните листа от резника се премахват, отрязват се и големите листа, ако има такива. Оставят се една или две двойки средни листа на върха на резника. След това той се поставя в съд с вода по избор. Можете да ползвате чешмяна, дестилирана, минерална. Потопеният резник се премества на закрито място с разсеяна светлина, не е нужно поставянето на каквито и да е буркани, торбички и т.н. върху него.За няколко седмици се образуват коренчета, а когато станат достатъчно дълги, около 1-2 см, резникът се засажда в лека и добре дренирана богата почва. Коренчетата не се пипат! Полива се обилно. В следващите седмици са нужни доста грижи, докато новото растение се хване и развие коренова система. Оставя се на топличко и закътано място при разсеяна светлина. Пулверизира се ежедневно по 2-3 пъти. Наблюдава се редовно.






Допадна ли ви този материал? (33) (2) 17086 прочит(а)

 Добави коментар 
Ако сте регистрирани във форума можете да коментирате и тук

Име:
Текст:
Код:        

 Покажи/скрий коментарите (3) 



AdSense
Нови Кратки @ Сивостен


Реклама


Подобни статии

Случаен избор


Сивостен, v.5.3.0b
© Сивостен, 2003-2011, Всички права запазени
Препечатването на материали е нежелателно. Ако имате интерес към някои от материалите,
собственост на сп. "Сивостен" и неговите автори, моля, свържете се с редакционната колегия.