Български English [beta]
Здравей, гостенино. (вход, регистрация)
Екип Партньори Ресурси Статистики За контакт
Добави в любимиПредложи статияКонкурсиЗа рекламодатели
Начало
Форум
Към Кратки
Всички статии
 Литература
 Музика
 Филми и анимация
 На малкия екран
 Публицистика
 Популярни
 Кулинария
 Игри
 Спорт
 Творчество
 Други
Ключови думи
Поредици
Бюлетин

Търсене

Сивостен :: City of Ember (2008) (ревю) - Гил Кенън, Каролин Томпсън, Фентъзи, Бил Мъри, Мартин Ландоу, Сайръс Ронън, Тим Робинс, Тоби Джоунс,
City of Ember (2008)

Автор: Ангел Генчев, понеделник, 10 ноември 2008.

Публикувано в Статии :: Филми и анимация; Предложи Гледна точка

Намали размера на шрифтаУвеличи размера на шрифта

Тайната на скрития град (2008)

Трябва ли да бъда откровен, заглавие от типа на "Тайната на скрития град", паркирано насред фентъзи зоната и с анотация, включваща поредните в безкрайния списък тийнейджъри, спасяващи живота, вселената и де що има останало, е нещото, което най-малко ще ме привлече към екрана с произволен размер, че дори и към белия лист. Не заради друго, ами просто защото напоследък вече е банално до степен физически осезаема болка. И сигурно ще разберете защо останах безкрайно изненадан - и то в най-добрия възможен смисъл на думата - от този точно филм, на теория съчетаващ и трите особености в едно.

На практика, обаче, най-голямата изненада след финалните надписи се оказа, че не видях никъде името на Тим Бъртън. Сигурно веднага ще се запитате защо го споменавам ни в клин, ни в ръкав, но именно той е всепризнатият майстор на гротескните полуприказки, съчетаващи цялото положително, дори поучително излъчване на класическата приказка с кошмарна от една страна и комична от друг ъгъл визия, при все това оставайки детско-юношески по презупмция. А "Тайната на скрития град" е едно към едно същия тип филм.

Всъщност, единственото епично-превъзвишено нещо из целия час и половина тук е музиката, която на места става наистина досадна, запълвайки повече сцени, отколкото е здравословно. За сметка на това, адаптацията на първия от цикъла от четири романа на струва ми се напълно неизвестната у нас Джоан Дюпро ни захвърля насред постапокалиптично поле, запратило остатъка от човечеството дълбоко под земята, където поколения наред то е ако не губило, то изкривявало малко по малко обществените си черти. Фентъзи елементи всъщност почти липсват - поне не във фантастичния им смисъл, изключим ли някой друг мутирал молец или пък къртица. Това, което по-скоро го вкарва в жанра, е детската гледна точка, а за нея можем да кажем, че е нож с три остриета. Веднъж го прави по-възприемчив и по-семпъл, втори път - носи на гърба си тежестта на логиката, някак си е нормално новото поколение да носи новите стари идеи. Трети път, обаче, води и до най-големия недостатък на "Тайната на скрития град" - събитията са до голяма степен предвидими и реално отсъства способ, чрез който да зрителят да бъде изненадан. При все това, колкото и да е важен сюрпризът за поддържане на напрежението - дори и да приемем, че то липсва в една или друга степен - филмът си заслужава заради нестандартността си и разчупването на границите на жанра.

Иначе, не бих могъл да спомена някаква кой знае каква актьорска игра над приличното - а няма и особено известни имена, изключая видимо остаряващия Бил Мъри и правещия доста чаровна роля Тим Робинс. Но това нито е задължително условие, нито нещо, което да вреди особено на крайния резултат. И ако искате да се позабавлявате не твърде интелектуално, но не и при пълно мозъчно отсъствие, шансът този филм да ви допадне е доста добър.






Допадна ли ви този материал? (6) (2) 5405 прочит(а)

 Добави коментар 
Ако сте регистрирани във форума можете да коментирате и тук

Име:
Текст:
Код:        

 Няма коментари 

AdSense
Нови Кратки @ Сивостен


Реклама


Подобни статии

Случаен избор


Сивостен, v.5.3.0b
© Сивостен, 2003-2011, Всички права запазени
Препечатването на материали е нежелателно. Ако имате интерес към някои от материалите,
собственост на сп. "Сивостен" и неговите автори, моля, свържете се с редакционната колегия.