Български English [beta]
Здравей, гостенино. (вход, регистрация)
Екип Партньори Ресурси Статистики За контакт
Добави в любимиПредложи статияКонкурсиЗа рекламодатели
Начало
Форум
Към Кратки
Всички статии
 Литература
 Музика
 Филми и анимация
 На малкия екран
 Публицистика
 Популярни
 Кулинария
 Игри
 Спорт
 Творчество
 Други
Ключови думи
Поредици
Бюлетин

Търсене

Сивостен :: Луи Пастьор (1822-1895) (статия) - Биология, Медицина, Микробиология, Биография, Биохимия, Имунология, История, Стереохимия
Луи Пастьор (1822-1895)

Поредици: Бележити учени

Автор: Ангел Генчев, понеделник, 10 ноември 2008.

Публикувано в Статии :: Популярни; Предложи Гледна точка

Намали размера на шрифтаУвеличи размера на шрифта

Луи Жан Пастьор е едно от най-изтъкнатите имена в областта на микробиологията, и дори и някои от твърденията му да са неточни, а други от постиженията му – твърде остарели само стотина-сто и двадесет години по-късно – съвсем ненапразно бива наричан баща на микробиологията. Също така неслучайно, може би най-известната в световен мащаб неправителствена научна организация носи името "Институт Пастьор".

Подобно на голяма част от учените от своето време, Луи Жан произлиза от общо взето обикновено семейство - макар и заможно, но без особени амбиции - и пробива, и се утвърждава благодарение на вродения си интелект. Също така, подобно на съвременниците си, е доста широкоспектърен изследовател, чийто принос далеч не се ограничава просто в един или два аспекта на отделна дисциплина, дори не само и в една наука.

Роден през 1822 г. във френския град Дол, Луи Пастьор има щастието да премине през Безансонския Кралски колеж и парижкото Висше еталонно училище - едно от всичко на всичко четирите подобни из цяла Европа - където получава забележително за времето си образование, ставайки магистър на науките на 23, и доктор - на 25-годишна възраст. Това, обаче, съвсем не се дължи само на финансовите възможности и връзките, с които разполага - въпреки че наистина разполага с тях.

Първият си реален пробив Пастьор прави година след доктората си, при това в сферата на чистата химия. Той на практика основава стереохимичния й клон, предполагайки пространствената структура на органичните вещества и обосновавайки съответната изомерия както теоретично, така и практически, на база наблюденията си върху поведението на винената киселина в различни условия. Междувременно преподава физика, а по-късно и химия, преди да се заинтересува от биология, и по-конкретно – от процесите на ферментация. Пастьор е и този, чиито изследвания отхвърлят окончателно многовековната теория на самозараждането, чрез хипотезата за размножаване при микроорганизмите.

Тези му изследвания, в крайна сметка, довеждат до иновации дори в медицината, където постепенно започва да се налага антисептиката; и все пак, в историята Луи Пастьор остава като изобретател на първата ваксина срещу бяс – съответно, и на самата идея за превантивното ваксиниране - и като неволен откривател на витамините, и по-скоро витамин C, който, обаче, ще бъде описан петдесетина години по-късно.

В процеса на продължителните си изследвания върху холерата - въпреки че този факт също е жертва на идеята за напълно случайното откритие - Пастьор установява, че отслабеният й щам предизвиква резистентност при отделни групи пернати. Всъщност, в този ред на мисли, Луи Пастьор е баща и на имунологията. Разработвайки същата идея, французинът достига до идентично заключение и за една от най-коварните болести - бясът - за който и до ден днешен няма лечение в късните фази, макар пастьоровата ваксина продължава да се ползва успешно.

Сякаш между другото, Пастьор дава силен принос и към винената индустрия, от която френската икономика по онова време е силно зависима. Големият и проблем тогава естествено е оцетно-киселата ферментация, и френският учен с огромно задоволство установява, че силно загряване на субстанцията за кратък период от време има добър стерилизиращ ефект, без обаче да промени вкуса на виното. Процесът се нарича тиндализация, но по-късно бива наименован по него и става известен като пастьоризация. До ден днешен се използва широко в хранителната промишленост за обработка най-вече на мляко, но също така и на вино, бира, плодови сокове, и някои консерви.

Но може би най-неспецифична и куриозна е борбата му срещу скорбута - болест, предизвиквана от недостига на витамин C, силно застъпена по време на авантюрите на Наполеон Трети. Предполага се, че все пак това е до голяма степен виц, но за справяне с нея Пастьор предлага всеки френски войник да носи каче кисело зеле, което - както по-късно се оказва - наистина съдържа необходимия минимум витамини, и всъщност до момента все още е част от нормалното му снаряжение.

Луи Пастьор умира през 1895 г. и е един от малкото учени, заслужили уважението - освен пренебрежението - на съвременниците си. Както и преклонението на своите наследници.






Допадна ли ви този материал? (9) (2) 5582 прочит(а)

 Добави коментар 
Ако сте регистрирани във форума можете да коментирате и тук

Име:
Текст:
Код:        

 Покажи/скрий коментарите (3) 



AdSense
Нови Кратки @ Сивостен


Реклама


Подобни статии

Случаен избор


Сивостен, v.5.3.0b
© Сивостен, 2003-2011, Всички права запазени
Препечатването на материали е нежелателно. Ако имате интерес към някои от материалите,
собственост на сп. "Сивостен" и неговите автори, моля, свържете се с редакционната колегия.