|
Сивостен :: Nights in Rodanthe (2008) (ревю) - Джордж Си Уолфи, Джон Романо, Драма, Романтика, Даян Лейн, Джеймс Франко, Ричард Гиър, Скот Глен, "Н
 | |
Нощи в Роданте (2008)
Да успееш да направиш една история, сама по себе си клише в киното, като навържеш сцена-клише до реплика-клише си е постижение. Небезизвестният режисьор Джордж Си Уолфи с помощта на сценариста Джон Романо са успели да го направят в „Нощи в Роданте”. Накратко - представете си „Мостовете на Медисън”, сега махнете дълбочината, добавете десетки години експлоатация на всеки един от елементите, които го правят стойностен филм, от знайни и незнайни сценаристи и режисьори, и ще получите новата лента с Ричърд Гиър и Даян Лейн.
Историята е за мъж и жена, вече позастаряващи, със солидни семейни проблеми, които се срещат в самотно крайпътно мотелче, всеки търсещ изхода за себе си. Представете си как в разгара на вихреща се природна стихия там пламва любов. Представете си я представена чрез една бурна сцена на страст, една изтъркана фраза от рода на: „той не знае какъв късметлия е, че те има” и няколко разходки по плажа. Е, това е то „Нощи в Роданте”. Направени по начин, който дори в най-драматичните моменти не може да изцеди дори една сълза от очите на домакиня, заклет последовател на всички телевизионни сапунени опери.
Единственото нещо, което може да накара човек да не се чувства безкрайно незадоволен от изживяването, което лентата предлага е забележителното присъствие на екранната двойка Ричърд Гиър и Даян Лейн. Но пък че нещата се получават между тях на кинолента, много добре си го знаем. Още от времето, когато Франсис Форд Копола ги събра в „Котън Клъб”, както и от „Изневяра”. За жалост в този случай третия път не е за късмет – просто лентата не заслужаваше актьорите си, колкото и странно да звучи.
А казват, че книгата, върху която е базиран е доста прилично четиво, което прави още по-странна липсата на каквато и да било дълбочина в диалозите. Даже оставете дълбочината – те са скучни за бога! Та ако няколкото красиви гледки, подходящи за реклама на туристическата индустрия в северна Калифорния, и финалната сцена на „разтапящ” фойерверк ала-Уолфи са нещото, заради което отивате на кино – „Нощи в Роданте” ви чака с отворени обятия. Ако обаче търсите и още нещо – стойте далеч от този филм, защото ще ви разочарова. Защото все още добре продаващият билети външен вид на Гиър и доста добрата актьорска игра на Лейн заслужават нещо повече. |
Добави коментар 
Ако сте регистрирани във форума можете да коментирате и тук
|
|