Български English [beta]
Здравей, гостенино. (вход, регистрация)
Екип Партньори Ресурси Статистики За контакт
Добави в любимиПредложи статияКонкурсиЗа рекламодатели
Начало
Форум
Към Кратки
Всички статии
 Литература
 Музика
 Филми и анимация
 На малкия екран
 Публицистика
 Популярни
 Кулинария
 Игри
 Спорт
 Творчество
 Други
Ключови думи
Поредици
Бюлетин

Търсене

Сивостен :: Call of Duty: World at War (ревю) - Treyarch, First Person Shooter, Компютърни игри, Нови игри
Call of Duty: World at War

Автор: Иван Ж. Атанасов, четвъртък, 13 ноември 2008.

Публикувано в Статии :: Игри

Намали размера на шрифтаУвеличи размера на шрифта

Ако има някакви недостатъци в „Call of Duty: World at War”, то те са толкова добре скрити от погледа, че не се забелязват. Все пак, ще изтъкна два. Първият е, че въпреки страхотните визуални ефекти и като цяло нормално вървящата графика, все пак си личи, че е базирана на енджина на Call of Duty 4. Което нормално не бих отчел като минус - просто от перфектната игра човек очаква всичко да е на най-високото възможно ниво. Вторият проблем е мащабът на сингъл плеър кампанията, но затворен в продължителност колкото в Modern Warfare. Което доста накъсва историята и макар в един момент да спира да се забелязва, в началото дразни.

„Call of Duty: World at War” ни пренася по времето на Втората световна война. Спокойно, това не значи, че всичко онова, с което сме запознати го няма, просто някои неща са видоизменени, за да съответстват на епохата. При това бонусът е, че историята покрива някои по-малко известни, или поне по-малко експлоатирани моменти от нея, като например Тихоокеанския отзвук на онова, което се случва в Европа, както и множество битки на източния фронт, чак до падането на Берлин. Още повече, че точно тези места са известни с безскрупулността, с омразата и зверствата, което прави усещането на места леко фрустриращо дори за шутър.

Основното предимство, с което Call of Duty сериите извоюваха огромното си количество фенове, се запазва и в петото отроче от поредицата произведено от Treyarch – екшън в най-чиста форма. Динамика до максимални степени, ситуациите – променящи се, но винаги напрегнати. През цялото време играчът е прекалено зает да стреля, прикляка и да търси прикритие, за да може да усети каквото и да било друго, включително и батализмите, в които участва. А враговете продължават да се появяват и появяват.

Графиката, както вече споменах, върви гладко, без видими проблеми, като освен това ефектите и текстурите са на достатъчно високо ниво, за да бъдат убедителни. Звукът обаче е в друго измерение – с една дума, едно от най-добрите оформления в компютърната индустрия. Трябват ви много добри колонки или слушалки, за да усетите пълното удоволствие от приближаващите стъпки, звуковите ефекти и изобщо всичко. Играта заслужава малко инвестиция в тази насока. Дублажът не пада по-долу, като дори руския акцент са го докарали до убедително - даже за човек от Източна Европа - ниво. Е, не съм сто процента сигурен дали ще успее да убеди руснак, но не може всичко да е идеално.

Стига толкова обаче за сингълплеъра. В крайна сметка, именно мултиплеърът е областта, в която Call of Duty блести в най-голяма степен, като World at War не само не прави изключение, ами напротив. Въпреки че Modern Welfare имаше може би един от най-великите такива, в петата виждаме надграждане. Пак се отключват всякакви джаджи, оръжия и ъпгрейди, и отново човек има възможност да се оборудва с различни комбинации от снаряжение. Както споменах и по-горе, някои са попроменени, за да паснат на епохата, но по същество всяко парченце оборудване, с което играчът е свикнал, е намерило формата си и в World at War.

Имайте предвид, че доста от ситуациите, с които се сблъсквате, са присъщи и на реалния живот – например се налага да си координирате усилията, като добра добавка е вграденият гласов чат. Очевидно дизайнерите са обърнали внимание на това колко много играта се нуждаеше от подобна опция. Системата от бонуси също е променена до известна степен. Например пет убийства под ред дават артилерийски залп, а седем – кучета. Да, не се шегувам – кучета убийци, доста полезни за надушване на врага впрочем.

Всички режими от старата версия са тук, но са добавени и два нови – war и capture the flag. Вторият има доста добре определящо име, трябва да се плени флага. Първият обаче предоставя на играча възможността буквално да завземе чуждите позиции. Пет точки от картата трябва да бъдат завзети, като само едната за време. Очевидно направено, за да може да се развихри екшъна в пълна степен и - впрочем - доста добро решение според мен.

Страхотен геймплей, с който неслучайно се слави серията, добра графика и великолепен звук, и макар темата Втора световна война да изглежда доста захабена – в тази опаковка се явява приятна изненада. Зарибявка и за самостоятелно зацикляне пред монитора и за такова в компания – какво повече може да иска човек? Един от малкото шутъри, който може да ме грабне за по-продължително време. Безспорно върволицата фенове на сериите ще се съгласят, че играта си заслужава.






Допадна ли ви този материал? (11) (2) 3649 прочит(а)

 Добави коментар 
Ако сте регистрирани във форума можете да коментирате и тук

Име:
Текст:
Код:        

 Покажи/скрий коментарите (3) 



AdSense
Нови Кратки @ Сивостен


Реклама


Подобни статии

Случаен избор


Сивостен, v.5.3.0b
© Сивостен, 2003-2011, Всички права запазени
Препечатването на материали е нежелателно. Ако имате интерес към някои от материалите,
собственост на сп. "Сивостен" и неговите автори, моля, свържете се с редакционната колегия.