Български English [beta]
Здравей, гостенино. (вход, регистрация)
Екип Партньори Ресурси Статистики За контакт
Добави в любимиПредложи статияКонкурсиЗа рекламодатели
Начало
Форум
Към Кратки
Всички статии
 Литература
 Музика
 Филми и анимация
 На малкия екран
 Публицистика
 Популярни
 Кулинария
 Игри
 Спорт
 Творчество
 Други
Ключови думи
Поредици
Бюлетин

Търсене

Сивостен :: High School Musical 3: Senior Year (2008) (ревю) - Кени Ортега, Питър Барсокини, Комедия, Мюзикъл, Ашли Тайсдейл, Барт Джонсън, Ванеса Ан Хъджис, Зак Е
High School Musical 3: Senior Year (2008)

Автор: Иван Ж. Атанасов, четвъртък, 13 ноември 2008.

Публикувано в Статии :: Филми и анимация, Музика; Предложи Гледна точка

Гледна точка: High School Musical 3: Senior Year (2008) от Константин Делчев


Намали размера на шрифтаУвеличи размера на шрифта

Училищен мюзикъл 3: На прага на колежа (2008)

Идеята да запознаеш младите хора с изкуството мюзикъла като цяло е добра. Обаче тук идва триковата част – „Училищен мюзикъл: На прага на колежа” очевидно е насочен към американския юноша на прага на зрелостта. Или поне така се надявам, тъй като за останалата част от света е просто... несмилаем без помощта на биберонче и лигавник. Това накратко изчерпва всичко разумно и що-годе положително, което може да се каже за лентата. Но за жалост далеч не покрива дори една десета от мислите и чувствата, които напират у зрителя след напускане на салона.

Определението мюзикъл предполага, че трябва да си поговорим основно за музиката. Може да се каже, че е голямо количество и това е добре - колкото повече, толкова повече, както би се изразил мечо Пух. Но същият този персонаж би допълнил, че - макар и звучаща модерно - е толкова захаросана, че дори заклет любител на сладкото като него би се разтопил от гняс. Всъщност, точно това буквално засенчва кастът, който общо взето е добър. Младежите и девойките могат това, което се иска от тях, но за любителите на жанра остава едно съмнение – само това ли? Според мен отговорът е категорично не. Но малко трудно може да се даде на база продукцията предоставена ни от Уолт Дисни Пикчърс.

Всъщност, може би най-ценното нещо, което би могло да се случи е да го видим в Бродуейски вариант, та да могат другите младежи, онези от Forbidden Broadway, да го разковат в сатиричното си шоу. Просто си го заслужава. Иначе историята е доволно простичка – младежи, последен мач на баскетболния тим, капитанът надъхва отбора и побеждават. За да се пренесем на купона, където хормоните пламтят и т.н. и т.н., та чак до щастливия край, където с малко търкане и мъжка приказка всяко нещо си идва на мястото. За да вдигне завесата за церемонията по завършването, която се превръща в щур купон с може би най-добрата песен в цялата лента. Иначе казано, докато ушите ви лепнат от слад, очите и ума ви не биват подминати.

Като цяло филмът си заслужава да се гледа, ако сте случайно залутал се американски тийн, по стечение на обстоятелствата говорещ български и попаднал на това ревю. Във всички останали случаи бих ви посъветвал да стоите далеч от него, тъй като шансът да не ви допадне клони към безкрайност. И е време най-сетне режисьори, сценаристи, текстописци и цялата друга фауна кръстосваща Холивуд да осъзнаят, че тези неща не стават само с желание. Трябва и работа, пък и малко акъл.






Допадна ли ви този материал? (6) (5) 3175 прочит(а)

 Добави коментар 
Ако сте регистрирани във форума можете да коментирате и тук

Име:
Текст:
Код:        

 Покажи/скрий коментарите (7) 



AdSense
Нови Кратки @ Сивостен


Реклама


Подобни статии

Случаен избор


Сивостен, v.5.3.0b
© Сивостен, 2003-2011, Всички права запазени
Препечатването на материали е нежелателно. Ако имате интерес към някои от материалите,
собственост на сп. "Сивостен" и неговите автори, моля, свържете се с редакционната колегия.