Български English [beta]
Здравей, гостенино. (вход, регистрация)
Екип Партньори Ресурси Статистики За контакт
Добави в любимиПредложи статияКонкурсиЗа рекламодатели
Начало
Форум
Към Кратки
Всички статии
 Литература
 Музика
 Филми и анимация
 На малкия екран
 Публицистика
 Популярни
 Кулинария
 Игри
 Спорт
 Творчество
 Други
Ключови думи
Поредици
Бюлетин

Търсене

Сивостен :: Salvia officinalis - градински чай (статия) - Биология, Ботаника, Билки, Кулинария, Медицина, Подправки, Растениевъдство
Salvia officinalis - градински чай

Поредици: Род Salvia

Автор: Владимир Райков, петък, 14 ноември 2008.

Публикувано в Статии :: Популярни, Кулинария; Предложи Гледна точка

Намали размера на шрифтаУвеличи размера на шрифта

Contra vim mortis non crescit salvia in hortis

Род Salvia е най-разнообразният в семейство Устоцветни (Lamiaceae). По официални данни той събира над 1000 вида, които заедно с вариететите надвишават 2400. Видовото многообразие се дължи на невероятния генетичен полиморфизъм характерен за този род, започнал своето разпространение от Югозападна Азия и Средиземноморието.

Родът включва едногодишни, двугодишни и многогодишни тревисти растения и полухрасти, приложение от които имат към 20 вида. Видовете с голямо значение за човека се броят на пръстите на едната ръка, като Salvia officinalis (градински чай, наричан още божигробски босилек, рожково биле, теменче) безспорно е най-известен.

Тук няма да се спирам на произхода на думата salvia, нито ще диря спорния източник на сентенцията „Cur morietur homo cui Salvia crescit in horto?”. Растението е силно застъпено в митологията и фолклора, споменава се в Библията (но вероятно става въпрос за друг вид Салвия – Salvia judaica), а според астролози и алхимици е под влиянието на Луна, Земя и Юпитер.

Градинският чай е лековита билка и подправка, употребявана от хилядолетия. Описана и използвана още от древните гърци, тя добива дори свещено значение при римляните и често е споменавана в средните векове. Древните гърци са я използвали за лекуване на трудно зарастващи рани, римляните в кулинарията за подправяне на меса, китайците са я предпочитали за направата на чай и третиране на змийски ухапвания, северноамериканските индианци за рани по краката, в смес с меча мас.

Постепенно растението добива повсеместно разпространение, а приложенията му стават многобройни. Днес градински чай и други видове от рода (най-вече Salvia sclarea, мускатна какула или меча пета) се отглеждат масово предимно в няколко региона, по-важните държави за споменаване са България, Югославия, Хърватска, Франция, Испания, Китай.

Salvia officinalis е многогодишен вечнозелен полухраст, достигащ на височина между 30 и 60 см, рядко до 1 м. Кореновата система е добре развита и влакнеста, стъблата са четириръбести, в основата са вдървесинени, кафеникави, младите леторасти са зелени, покрити с власинки. Листата са срещуположни, овални и продълговати, покрити с множество власинки, светло до тъмно зелени със сребрист оттенък. При потъркването им се усеща специфичен аромат, а на вкус са освещаващо парливи. Цветовете са едри, с виолетово венче, разположени от 6 до 12 в прешлени. Цъфтежът е от юни до септември.

Растението предпочита добре осветени места и леки, добре дрениращи се, песъчливи почви, но с голям успех може да се отглежда при всякакви условия, стига да няма излишък на влага, тъй като градинският чай е сухоустойчива култура. Според някои автори се развива по-добре в почви богати на варовик и цинк. Наред с очевидните му ползи, градинският чай има почвоукрепваща функция и е медоносно растение, освен това се използва и като декоративен храст. Култиварите, имащи значение са няколко:

1. Purpurascens - с красиви лилави листа, в готварството и за декоративни цели.
2. Tricolor - листата са трицветно нашарени - бяло, жълто и зелено, за декоративни цели.
3. Berggarten - такава отглеждат в Германия, с големи ароматни листа, използва се за етерично масло и в готварството.
4. Icterina - "Златна", листата са нашарени в златисто и зелено, има мек аромат, използва се за декоративни цели и в готварството.
5. Alba - с бели цветове, за декоративни цели.
6. Lavandulifolia - с тесни листа, подобно на лавандулата, наричат я испанска Салвия, защото отглеждането й е застъпено в Испания. Това понякога води до объркване с истинската Salvia hispanica, наричана още Chia, използваща се поради богатството на омега-3 мастни киселини в семената.

Размножаването се извършва чрез семена, стъблени резници, разделяне на коренището. В началото на март можете да посеете семената навън или да го направите няколко месеца преди това на закрито. Кълняемостта е висока и в зависимост от температурата отнема между 3 дни и 3 седмици. Растенията се пикират при две двойки истински листа в подходяща почва. Растежът е бърз и само за няколко месеца ще получите големи растения, които да оформяте по свой избор чрез редовно подрязване. Всяко подрязване стимулира разклоняването, като по този начин решавате дали ще оформите градинския чай в нисък и компактен храст или стройно растение. По всяко време на годината е възможно вземането на щеклинги (зелени резници), които да вкорените във вода или директно в смес от влажен пясък, перлит и торф. Друг начин за размножаване е по време на пресаждане кореновата туфа да се раздели и да вкорените отделните части.

Растението ще цъфти от втората година, условието е да не го подрязвате. В края на годината храстът може да бъде подрязан до половина, за да получите последният добив листна маса преди настъпването на студения сезон. През зимата листата остават зелени, като зрелите растения издържат на продължителни студове дори в саксия, така че няма причини за притеснение. На пролет би могло да се извърши второ подрязване до основата на почвата, за да „подмладите” стари растения, но това не е задължително.

Градинският чай е етеричномаслена култура с голямо икономическо значение. Маслото е ценна суровина в производството на парфюми, медикаменти, хранителни добавки, напитки.

Каква е причината градинският чай да намира подобно огромно приложение, с хилядолетна история?

Причините са изцяло във веществата, които съдържа. Листната маса е богата на флавоноиди (сред които е важно да се отбележи рутинът, витамин P), около 40 моно-, би- и сесквитерпени в значителни количества - α-туйон, камфор, β-туйон, 1,8-цинеол, камфен α-пинен, хумулен, борнил ацетат, борнеол, ментол, тимол, линалоол и следи от още дузина - α-терпинеол, мирцен, лимонен, карвон, гераниол, нерол и др. Съдържат се и провитамин А, витамин B1, витамин C, урзолова киселина, никотинова киселина (витамин PP, ниацин).

Всички тези съставки оказват редица полезни ефекти:
1. Антибактериален ефект срещу бактерии от рода на стафилококите (S. aureus, S. epidermidis), стрептококите (S. faecalis), ентеробактериите (E. coli), псевдомонас (P. aeruginosa), салмонела. Ефектът е по-силен срещу грам-положителните бактерии.
2. Противовирусен ефект срещу херпес симплекс тип 1 вирус.
3. Антимикотичен ефект срещу редица гъбички.

Градинският чай се използва успешно като антисептично средство, има хипогликемичен ефект, срещу обилно потене, за кръвоспиране, против възпаления и стомашни неразположения, като антиоксидант, за заболявания на горните дихателни пътища. Не бива да се прилага при бременни и кърмещи (намалява млякото), тъй като повлиява хормоналния баланс и е възможно да предизвика маточни контракции, но се използва успешно при дисменорея и жени в менопауза. Не е препоръчителна употребата му и от хора страдащи от високо артериално налягане и епилепсия.

В някои нови научни статии дори се описва приложението на билката за подобряване на паметта, като й се възлагат надежди при лечението на Алцхаймер, а така също и за снижаване нивото на триглицеридите, инхибиране растежа на туморни клетки и др.

Употребяваната част от растението са листата. Могат да се дъвчат, да се използват за компреси, отвари за промивки, пиене и гаргара, чай и... в готварството.

Салвията отива на всякакви тлъсти меса - свинско, агнешко, патица, пуйка, но и на дивеч, кайма, риба, сирена, зеленчукови салати и супи, ястия с яйца, гъби, грах, боб и леща, с нея се правят вкусни бисквити, хляб, сандвичи. Слага се малко, защото силният й аромат може да убие всеки друг. Комбинацията между няколко подправки, една от които е градински чай, е трудна. Успешно се комбинира с мащерка, риган, розмарин, дафинов лист, чесън, лук. Когато нямате мащерка или чубрица, с малки количества суха салвия ще имитирате вкуса им.

С градински чай се прави и невероятният билков зехтин на Анна Димова ( http://anna.dir.bg/). При нея ще научите как да приготвите и билково масло, което лично предпочитам, стане ли въпрос за препечени филийки черен хляб. Рецептите й са в раздел "вкусотии".

Градинският чай е невероятна билка и подправка. С тази кратка статия се надявам да съм ви убедил в това. Изключително много се радвам, че в последните години употребата и отглеждането й в домашни условия се увеличиха в нашата страна.

Отглеждайте я и вие, и бъдете здрави!






Допадна ли ви този материал? (27) (0) 12475 прочит(а)

 Добави коментар 
Ако сте регистрирани във форума можете да коментирате и тук

Име:
Текст:
Код:        

 Няма коментари 

AdSense
Нови Кратки @ Сивостен


Реклама


Подобни статии

Случаен избор


Сивостен, v.5.3.0b
© Сивостен, 2003-2011, Всички права запазени
Препечатването на материали е нежелателно. Ако имате интерес към някои от материалите,
собственост на сп. "Сивостен" и неговите автори, моля, свържете се с редакционната колегия.