Български English [beta]
Здравей, гостенино. (вход, регистрация)
Екип Партньори Ресурси Статистики За контакт
Добави в любимиПредложи статияКонкурсиЗа рекламодатели
Начало
Форум
Към Кратки
Всички статии
 Литература
 Музика
 Филми и анимация
 На малкия екран
 Публицистика
 Популярни
 Кулинария
 Игри
 Спорт
 Творчество
 Други
Ключови думи
Поредици
Бюлетин

Търсене

Сивостен :: Вал Тодоров: "Иркала, страната на мъртвите" (статия) - Българска литература, Българска фантастика, Вал Тодоров
Вал Тодоров: "Иркала, страната на мъртвите"

Автор: Т. Христов, четвъртък, 15 юли 2004.

Публикувано в Статии :: Литература; Предложи Гледна точка

Намали размера на шрифтаУвеличи размера на шрифта

“Иркала, страната на мъртвите” от Вал Тодоров. Да се опиташ да направиш дори бегъл литературен анализ на такъв автор е като да пробваш дисекция на свръхнова – ще те изпари преди дори да си посегнал към писалката. Ураган от мисли и идеи, митологична фантазия, антиутопична сатира, пасквилна ирония. Мнозина пишат многотомни произведения без да успеят да кажат и дума, на Вал Тодоров са достатъчно и 40-ина странички за да постигне умствената месомелачка, която провокира всеки читател и изстисква мозъка му до сетната капчица.

- А Книгата?
- На мен тя не ми трябва - шивачът не шие дрехи сам да ги носи, - а на вас.


Иркала – долната земя, свят, в който вече сме живели. Свят с единствената правилна истина, с хунвейбините, манифестациите, колективните мероприятия, опашките, мавзолеите и Водачите. Страна, в която бялото е черно, а черното сиво, където мисленето е противопоказно, инициативата се наказва, и непреклонната глава винаги я сече сабя.
Това е и историята на неуспялата революция, която дори не може да изяде собствените си деца, защото те се самоизяждат сред интриги, завист и предателства. Това е и приказката за самотния бунтар, победителя на вятърни мелници, вечния борец за правда. Това е и истината за словото, което усуква реалности и променя светове, създава, разрушава и пак въздига, гради, преустройва и променя.

Но дори и обесени, отново ще вием:
"Бесни сме, бесни сме, бесни сме..."


Нито живи, нито мъртви, силни на думи, не и на дела. С цели и стремежи, но под сурдинка, с бунтове и протести, но наум, крещим, но мълчешком; вътрешно горим, а външно се вледеняваме, докато се пропукаме от липсата на чувства.

Но ето, аз видях, и ти виждаш, и ние грешните виждаме: Книгата е това. Това е Книгата, лежаща в краката ни, чиито лъчи се отразяват в амалгамата на ниското метално небе и заливат равнината с отразената светлина на чуждото и наше знание.

Не, не умирахме от щастие. А успяхме ли да достигнем наистина горния свят Акад, обетованата земя, която щеше да ни направи истински хора?

Малко лична информация за автора:
Валентин (Вал) Тодоров е роден на 11.02.1963 в София. Завършил е физика в Софийския университет. През 1991 издава книгата "Иркала, страната на мъртвите", носител на наградата “Светослав Минков” ’89. Съосновател на движението "Хора без оръжие". От 12 години живее и работи в САЩ.

"Иркала, страната на мъртвите" съдържа: “Книгата”, “Пътуване към Акад” и няколко разказа.

За коментари: http://www.sivosten.com/forum/viewtopic.php?t=1715






Допадна ли ви този материал? (0) (0) 4185 прочит(а)

 Добави коментар 
Ако сте регистрирани във форума можете да коментирате и тук

Име:
Текст:
Код:        

 Покажи/скрий коментарите (3) 



AdSense
Нови Кратки @ Сивостен


Реклама


Подобни статии

Случаен избор


Сивостен, v.5.3.0b
© Сивостен, 2003-2011, Всички права запазени
Препечатването на материали е нежелателно. Ако имате интерес към някои от материалите,
собственост на сп. "Сивостен" и неговите автори, моля, свържете се с редакционната колегия.