Български English [beta]
Здравей, гостенино. (вход, регистрация)
Екип Партньори Ресурси Статистики За контакт
Добави в любимиПредложи статияКонкурсиЗа рекламодатели
Начало
Форум
Към Кратки
Всички статии
 Литература
 Музика
 Филми и анимация
 На малкия екран
 Публицистика
 Популярни
 Кулинария
 Игри
 Спорт
 Творчество
 Други
Ключови думи
Поредици
Бюлетин

Търсене

Сивостен :: Shine a Light (2008) (ревю) - Мартин Скорсезе, Биографичен, Документални филми, Александър Квашневски, Бил Клинтън, Бъди Гай, Кийт
Shine a Light (2008)

Автор: Ангел Генчев, неделя, 16 ноември 2008.

Публикувано в Статии :: Филми и анимация, Музика; Предложи Гледна точка

Намали размера на шрифтаУвеличи размера на шрифта

Самата идея да гледаш документален филм в киносалон - ако ще да е на Мартин Скорсезе, и дори да е за Ролинг Стоунс - по никакъв начин не ми звучи подходящо. Този тип филми предполагат да имаш условията за известно съсредоточаване и относително спокойно размишление, особено ако те интригува тематиката, а обкръжението на няколко десетки или повече хора, половината от които хрупат пуканки, далеч не предразполага към нищо подобно.

И няма да е този филмът, който ще промени мнението ми по въпроса, макар и по коренно различна причина. Защото \"Shine a Light\" е истинско удоволствие на широк екран, и с колкото по-добро озвучение - толкова по-добре. Но това е така, просто защото не е същински документален - сам по себе си е един голям концерт, или по-точно над двучасов мегамикс от два концерта на Стоунс, съчетани с някои архивни кадри и сцени от процеса на създаването му.

Даже бих стигнал до там да кажа, че за легендарно име в режисьорския занаят като Скорсезе настоящият филм пада доста под обичайното равнище. Наистина, в началните кадри подчертано се вижда с какво усърдие е правен, до най-дребните детайли, че и с майсторлък, който се усеща безспорно, и все пак нещо се губи. И то в неговата, документалната част. Звучи съвсем нормално шесткратно номинираният и веднъж носител на Оскар режисьор да фамилиарничи и да се шегува с най-дълголетната група на всички времена, направила рекорден концерт с повече от двумилионно присъствие навръх 45-годишнината си - от една порода са - но не е никак интересно. За сметка на което заема около двадесетина минути доволно скучно екранно време. От там нататък, между концертните изпълнения се включват любопитни откъси от животописа на британските рок-легенди, но пък и те се губят до известна степен в паузите. И впечатлението, с което останах най-накрая, е че Мартин Скорсезе е заклет почитател на Стоунс, и наистина е имал най-доброто желание да направи филма, който заслужават, и абсолютно не е успял - точно поради пристрастието си. А дупките се запълват от ошлайфания с десетилетия майсторлък.

Точно на другия полюс са самите Ролинг Стоунс. Гримът може и да не прикрива толкова добре навъртяните години, но музиката им не е мръднала и на йота, а танцуващият като пощуряло хлапе - с тяло на хлапе - Мик Джагър, при всичките си шейсет и пет години, е картина, която просто не се забравя.

С други думи, \"Shine a Light\" е най-вече изживяване, не толкова филм. Същото като концерт на живо. Ако сте фен на рока, ако сте фен на Стоунс, не бива да го пропускате в абсолютно никакъв случай, но ако очаквате нещо екранно, той просто не е за вас, а не заслужава да ви оставя разочаровани.






Допадна ли ви този материал? (2) (0) 1979 прочит(а)

 Добави коментар 
Ако сте регистрирани във форума можете да коментирате и тук

Име:
Текст:
Код:        

 Няма коментари 

AdSense
Нови Кратки @ Сивостен


Реклама


Подобни статии

Случаен избор


Сивостен, v.5.3.0b
© Сивостен, 2003-2011, Всички права запазени
Препечатването на материали е нежелателно. Ако имате интерес към някои от материалите,
собственост на сп. "Сивостен" и неговите автори, моля, свържете се с редакционната колегия.