|
Сивостен :: Tom Jones - 24 Hours (2008) (ревю) - Поп, Tom Jones, Нови албуми
 | |
 Tom Jones - 24 Hours
2008
1. I'm Alive; 2. If He Should Ever Leave You; 3. We Got Love; 4. Feels Like Music; 5. Give A Little Love; 6. The Road; 7. In Style and Rhythm; 8. Sugar Daddy; 9. Seasons; 10. Never; 11. The Hitter; 12. Seen That Face; 13. 24 Hours
Някои неща са просто неизбежни. Гравитацията, например. Законите на Мърфи. Новият албум на Том Джоунс. Шегата настрана, за двадесет и осми път уелската поп-легенда се кани да катери върховете на музикалните класации, а излизането на "24 hours" - трябва да призная - ми дойде като малък сюрприз.
Защо пък изненадващо, ще се запитате. Нека видим. Веднъж, на тази достопочтена музикална възраст от почти седем десетилетия - особено пък за певец - нов албум не е нещо, което всъщност очакваш. Втори път, през последните четиринадесет вече години с марката Джоунс излязоха един тон компилации - доста сериозен признак, че един изпълнител приключва, ако не е и приключил на практика кариерата си на сцена. И дори изключенията от това правило не даваха индикации да опровергаят подобно предположение - нито "Reload" от деветдесет и девета с дузината си кавъри и едно-две авторски парчета, нито пък концерта с Джулс Холънд от преди три лета. Единствено "Mr. Jones", въпреки малко новаторския си за Том звук, напомни че той още твори... през 2002-ра.
Човек дори може да се запита - за какво му е пък на сър Томас да записва отново - отдавна е постигнал всичко възможно на музикалния фронт. Рицар е на Британската империя, за Бога. А и не рискува ли леко да се изложи вече на шейсет и осем - слизането от върха е твърде бързо и стремително. На първия въпрос не мога да отговоря, естествено - може би просто още изпитва тръпката, след четиридесет и отгоре години на сцена това звучи напълно в реда на нещата. Колкото до втория, отговорът е абсолютно категорично "не", и "24 hours" е златното доказателство.
След поредицата от музикални експерименти, които направи със себе си уелсецът, последната изненада е звученето на самия албум - сякаш изваден от шейсетте и времето, когато Том Джоунс още се е катерил нагоре по музикалната стълба. Основно вокал, за наличието на добре познатата мощ на който всяко притеснение отпада не повече от тридесет секунди след началните акорди на пилотното парче с откровеното название "I'm Alive", а този вокал - придружен единствено от приятен, но ненатрапчив музикален акомпанимент. И ако има нещо ала-21 век, то е най-вече в пъти по-качествения запис.
Ще бъде безкрайно нередно да вадя отделни песни над останалите в албума - слаби съвсем нормално няма, прекомерно изпъкващи обаче също. Може би това е малко нетипично за последните албуми на Том Джоунс, откакто записва по-рядко - тук включвам и "The Lead and How to Swing It" от 1994-та, с култовото парче преди години парче "If I Only Knew". Но наистина, хит в "24 hours" няма. Което всъщност не е особена пречка, албумът продължава да бъде великолепен. |
 Добави коментар 
Ако сте регистрирани във форума можете да коментирате и тук
|
|
• 
Български • 
English [beta] • 
• 
• 
Екип • 
Партньори • 
Ресурси • 
Статистики • 
За контакт
Добави в любими • Предложи статия • Конкурси • За рекламодатели
Търсене
