Български English [beta]
Здравей, гостенино. (вход, регистрация)
Екип Партньори Ресурси Статистики За контакт
Добави в любимиПредложи статияКонкурсиЗа рекламодатели
Начало
Форум
Към Кратки
Всички статии
 Литература
 Музика
 Филми и анимация
 На малкия екран
 Публицистика
 Популярни
 Кулинария
 Игри
 Спорт
 Творчество
 Други
Ключови думи
Поредици
Бюлетин

Търсене

Сивостен :: Робърт Хайнлайн (1907-1988) (статия) - Литература, Научна фантастика, Биография, Златна ера на научната фантастика, История, Робърт Хайнлай
Робърт Хайнлайн (1907-1988)

Поредици: Велики майстори на научната фантастика

Автор: Иван Ж. Атанасов, вторник, 25 ноември 2008.

Публикувано в Статии :: Литература, Популярни; Предложи Гледна точка

Намали размера на шрифтаУвеличи размера на шрифта

Робърт Хайнлайн – толкова противоречив писател, че е трудно да се дефинира и позиционира по-точно в полето на научната фантастика. Пък и в политическия спектър на литературата и просто на живота. От една страна е основоположник на твърдото течение в жанра, от друга пише откровена военна фантастика, под трети ъгъл да погледнеш ще го видиш да развява знамето на сексуалната революция... Но военната е най-скандална - такава, че включва елемент на социална прогностика, по която лесно можеш да заклеймиш автора за всичко – от фашист, през любител на военната диктатура до расист. Добавете това, че ако читателят се замисли предълбоко ще открие, че всъщност е обяснение на понятия като чест, дълг и родина за подрастващото поколение, и ще разберете цялата тази противоречивост, с която е обгърнат писателя. И която дълги години не му позволяваше да огрее литературните въжделения на любителите на добрата фантастика отвъд желязната завеса.

Извън писателското си поприще животът на Хайнлайн е също толкова противоречив. От една страна в политическото си поприще прескача от активен социалист до също толкова активен демократ, при това прикривайки за дълго време левият уклон в политическите си възгледи от младостта. От друга, дори в това тъмно време се изявява като анти-комунист в смисъл на човек отричащ съветският модел на идеята, очевидно разбирайки и осъзнавайки колко различна е тя от утопията, която е трябвало да бъде. По едно време пък го завладяват крайно либералните идеи, за да достигне края на живота си обикаляйки целия политически и идеологически спектър, все попадайки в екстремалните точки.

Естествено, трябва да се отбележи, че прави всичко по убеждение, често от чисто мажоритарни подбуди, а не в търсене на топло местенце за политическо развитие. Всъщност, като реално действащ политик, Хайнлайн се изявява само веднъж - като кандидат за долната камара на Калифорнийския сенат, през 1938 г., и при това неуспешно. Затова пък работи активно за Ъптън Синклер и социалистическото му движение и покрай кандидатурата му за сенатор от демократичната партия. По-късно подкрепя политиката на Джоузеф Маккарти, която по-късно става печално известна като „Лов на вещици”. Работи активно за кандидатурата на републиканеца Бари Голдуотър, пет мандата сенатор от Аризона и кандидат за президент през 1964 - кампания, в която Робърт и Вирджиния Хайнлайн се включват.

Животът му тече бурно почти колкото и дискусиите около творчеството му. Ражда се в Бътлър, щата Мисури, но израства с родителите си Рекс и Бам в Канзас сити. Тогава се оформя и мирогледът му, който до голяма степен променя и отхвърля в зрелите си години, а именно на простичките ценности характерни за щата - семейство, бог и родина. В крайна сметка обаче доста влияят на творчеството му, като започнем от „Достатъчно време за любов”, та стигнем до „Звездни рейнджъри”. Дори там виждаме елементи на културата на щата.

Върху втората може би доста голяма роля е изиграл другият ключов елемент в живота му – постъпването и завършването през 1929 г. на Военноморската академия в Анаполис. По същото време се жени за Елеонор Къри, с която обаче изкарва само година съвместен живот, за да я замени през 1932 г. с Леслин Макдоналд. Двамата може би се запознават покрай крайно левите си възгледи, които в този период от живота си Хайнлайн споделя. Драстичната промяна в мирогледа му – и политически и житейски - настъпва с третия му брак, този с Вирджиния Герстенфилд, както споделя Айзък Азимов.

Във флота служи под командването на Ърнест Кинг, който по-късно става главнокомандващ на флотските операции на военноморските сили на САЩ през Втората световна война. С него са на първият модерен американски самолетоносач Лексингтън. По-късно се премества на Роупър, по радиокомуникациите, където достига и званието, с което се уволнява – лейтенант. Уволнението му не е доброволно, а по болест – туберколоза. Интересен факт е, че докато се лекува и възстановява Хайнлайн развива идеята за водното легло, което става причина при появата на същите на пазара да не могат да вземат патент.

След уволнението си решава да се захване и да изкара курсове по физика и математика, но няколко седмици и лошото му здравословно състояние бързо охлаждат интереса му. А може би и увлечението по политиката, което на този етап се заражда у младия Хайнлайн се нарежда сред причините. Всъщност не е известно, но е факт, че малко по-късно се впуска именно в нея. Въпреки това се връща на военна служба по времето на Втората световна война, когато се занимава с авиоинженерство за американските военноморски сили. Дори прави нещо повече – вербува Лин Спрег де Камп и Айзък Азимов да му „правят компания” в корабостроителницата на флота в Пенсилвания.

Творчеството му може да се раздели условно на наивен, твърд, либерално-романтичен и философски период. Първият му роман е „За нас живите”, която е съвсем леко замаскирана лекция на тема вижданията и социалните теории, изповядвани от Хайнлайн. Следва първият му публикуван роман „Ракетният кораб „Галилео”, за който писателят дълго търси издател, тъй като по това време пътуването до Луната се счита за прекалено екстремна тема. По същото време обаче романите му са насочени основно към юношеската аудитория, макар че в такива като „Червената планета”, например, елементи като революция започната от учащи се карат издателя му да подскочи и да поиска доста тежка редакция преди книгата да види бял свят. Така че дори в този си период писателят успява да вкара доста зрели елементи в привидно леки четива.

Твърдият период в края на шестдесетте се характеризира от „Звездни рейнджъри”. Макар творбата да продължава да е до известна степен наивна и да се цели в недотам зрялата аудитория, обяснявайки основни концепции на човешкото общество, точно тя става причина за тоталната възбрана на творчеството му отвъд Желязната завеса. Тя го слага и в кюпа на основателите на хард-фантастиката, на военния поджанр на същата, но и бива причина за Хайнлайн да се изпишат тонове мастило - повечето от които обрисуващи го в негативна светлина. Въпреки всичко точно „Звездни рейнджъри” му печели една от шестте награди Хюго (включително ретро Хюго наградите), с които е удостоен американският фантаст.

От либерално-романтичния му период са книги като „Странник в странна страна” и „Луната е наставница сурова”, а той приключва с „Достатъчно време за любов”. През този си период американският фантаст пише и изповядва идеите на свободната любов, радикалният индивидуализъм, коментирайки проблемите, които създава на индивида и неговата свобода всяка политическа и държавна система. Това е може би най-странният период от творчеството на Хайнлайн. Макар и с доста общо в идейно отношение, творбите му по това време минават през опортюнизъм до краен оптимизъм, от хипарщина до сериозна социална прогностика. Но всичко това с онзи стил, който прави американският фантаст един от онези, които промениха фантастиката като цяло.

Късният му, философски период е удивително спорен. И почитателите му и критиката го отхвърлят и едновременно с това признават, че разкрива и експлоатира нови територии и ресурси за научната фантастика. Книгите от този период са предимно приключенски наглед, но този елемент е съвсем ефирен и не успява дори за секунда да прикрие философските фантазии, които избуяват и завземат текста. Дали да наречем това магически реализъм, както правят някои, или да кажем, че авторът просто не проявява достатъчно такт, внимание и умелост в опитите си да измести границите на жанра отвъд познатото, е трудно да се каже. От остра сатира до доста тежки творби, този му период може би най-добре се характеризира от книги като „Котката, която ходи през стени” и „Числото на звяра”. Все пак е факт, че за нито едно от издадените през този период заглавия Хайнлайн не взима основна награда.

На 8 май 1988 г. от този свят си отива противоречивият според някои голям творец Робърт Хайнлайн. След преживени две опасни заболявания и тежка операция, новаторът, един от тримата големи, първият Гранд мастър на научната фантастика, страстният пушач бива застигнат от белодробен емфизем и свързаните с него усложнения. След смъртта му са издадени първият му роман „За нас живите”, както и сборник неиздавани разкази, писма и три нефантастични книги. По-късно, през 2006 г., по сюжет подготвен от Хайнлайн Спайдър Робинсън написва „Променливата звезда”, която е и последната издадена книга носеща името на един от най-бележитите представители на Златната ера на научната фантастика.






Допадна ли ви този материал? (7) (1) 3585 прочит(а)

 Добави коментар 
Ако сте регистрирани във форума можете да коментирате и тук

Име:
Текст:
Код:        

 Няма коментари 

AdSense
Нови Кратки @ Сивостен


Реклама


Подобни статии

Случаен избор


Сивостен, v.5.3.0b
© Сивостен, 2003-2011, Всички права запазени
Препечатването на материали е нежелателно. Ако имате интерес към някои от материалите,
собственост на сп. "Сивостен" и неговите автори, моля, свържете се с редакционната колегия.