|
Сивостен :: MotoGP '08 (ревю) - Milestone Interactive, Симулатор, Състезателен, MotoGP, Компютърни игри, Нови игри
 | |
Веднъж влезе ли ти бензин в кръвта - отърване няма. Така се случи и с мен, когато за първи път баща ми, на един черен път между нивята в малкото старозагорско селце именувано Борово, ми даде да покарам семейния москвич. Е, интересът ми към четириколесните и двуколесни, задвижвани от двигатели с вътрешно горене модерни варианти на каруцата датираше доста от преди това, и може би затова още от края на осемдесетте бях запленен от игрите на тази тема. Като се започне от онези грозновати, но крайно привлекателни F1 и мотоциклетни симулатори, премине се през по-модерните, та чак до наши дни.
Винаги ми е харесвало едно нещо в тях - максималният стремеж към реализъм. Докато MotoGP серията се разработваше от Climax Studio, това важеше с пълна сметка и за нея. За жалост, от тази година, заедно с продажбата на лиценза на Capcom и новия разработчик Milestone Interactive, нещата далеч не стоят така.
Или накратко, с излизането на MotoGP '08 впечатлението, че лето господне две хиляди и осмо се очертава да бъде доста черно за спортните симулатори се потвърди с пълна сила. Какво не е наред в играта? За това може да се говори толкова много, че може би по-точния въпрос би бил какво е наред. И затова ще започна от него. Има осемнадесет писти в четиринадесет страни, мотоциклетите и ездачите са направени доста детайлно и на третото от всичко на всичко трите нива на трудност – симулацията, действително има някаква доза усещане за реалистично управление на машината. Освен това детайлното туийкване на машината е смекчено до малко по-нормални граници, което също можем да отчетем като плюс. И толкова.
Какво обаче не е в ред. Имайки предвид доста изменения подход към реализацията на цялата игра от страна на новия производител, помощта, която е оказана към адаптацията и се свежда до няколко кратки, но за сметка на това изцяло безсъдържателни подсказки. Иначе казано, далеч не толкова колкото човек очаква. Но това всъщност е най-малкият проблем. Има три нива на сложност, която афектира управлението на мотора. Аркадно, за напреднали и симулация. В първите две спокойно печелите съответно 100% и 95%, като в интерес на истината вторият процент се получи благодарение на благоговейно заглеждане към топлата чаша кафе, цъфнала на бюрото ми благодарение на загрижената секретарка.
Проблем ли е това? Не, имайки предвид, че все пак предварително бе заявено, че освен че ще се залага на по-висока доза реализъм, това конкретно заглавие ще се търси начин да се привлекат и нови почитатели на този тип игри. Проблем е обаче фактът, че за да се реализира тази по-ниска степен на сложност е жертвана почти всяка капка реализъм в управлението и ако човек дори само далечно е запознат с това как се кара мотор - ще го усети и в устата му нещо ще започне да нагарча. Дори тези, които не са, но затова пък са се докосвали до версията от 2007-ма ще го почувстват, и също толкова бързо могат да бъдат отказани изобщо да продължават.
Иначе има няколко състезателни режима, включващи стандартния сезон, освен него кариера, както и за поставяне на най-добро време на дадено трасе, но и малко по-нестандартния челиндж режим, който включва различни изпитания за уменията на ездача от спирането, през управлението, до състезанието с мотор. Изпълнявайки предходните отключвате и нови и така около петдесетина.
За графиката може да се каже само, че - с изключение на детайлността на мотора и ездача - е простичка, непленяваща окото с нищо. Като изключим факта, че публиката по трибуните изглежда като стикери с човешка форма налепени по стена, брулени от дъжд в продължение на месеци. Ако оставим шегата на страна, човек изпитва неестествено чувство преминавайки по пистата – не едно и две неща от познатите пейзажи липсват, а на места детайлността на един елемент контрастира доста брутално с липсата на същата в друг. Чувството се допълва от еднотипността на кът-сцените, които сякаш никой не се е сетил, че могат да бъдат малко или повече разнообразни, наместо правени по един и същи шаблон.
Мултиплеърът върви гладко, но съвсем не включва някакво качествено ново изживяване, като изключим факта, че все пак да мачкаш реални люде си е някак по-приятно. Звукът е добър, даже бих казал най-добрият елемент на играта, но в крайна сметка, ако човек си купува едно заглавие заради няколко семпъла... Музиката за сметка на това е просто незабележима. Удоволствието от играта на теория би трябвало да е дълготрайно и да занимава играчът поне до излизането на следващата. Обаче при поднесеното от Capcom и Milestone Interactive това трудно ще стане.
Казано с думи прости – не си заслужава. Единственото, което можем да се надяваме е, че с времето някои хора ще поумнеят, ще добият малко опит и през следващата година, евентуално, ще можем да се насладим на продукт от класата на тези преди тазгодишното издание на MotoGP. |
Добави коментар 
Ако сте регистрирани във форума можете да коментирате и тук
|
|