Български English [beta]
Здравей, гостенино. (вход, регистрация)
Екип Партньори Ресурси Статистики За контакт
Добави в любимиПредложи статияКонкурсиЗа рекламодатели
Начало
Форум
Към Кратки
Всички статии
 Литература
 Музика
 Филми и анимация
 На малкия екран
 Публицистика
 Популярни
 Кулинария
 Игри
 Спорт
 Творчество
 Други
Ключови думи
Поредици
Бюлетин

Търсене

Сивостен :: Най-абсурдните сериали (статия) - Забавно, Сериали
Най-абсурдните сериали

Поредици: Най-абсурдните сериали

Автор: Константин Делчев, вторник, 09 декември 2008.

Публикувано в Статии :: На малкия екран

Намали размера на шрифтаУвеличи размера на шрифта

Преди всичко това няма да е класация, а колекция. Защото на света ежегодно се произвеждат толкова сериали, че е абсолютно невъзможно човек да изгледа дори само онази част от тях, които имат някакъв потенциал да влязат в графа абсурдност. Ето защо, тук просто ще се ограничим да представим онези, които по една или друга причина „избиват рибата”. С пожелание за дълга творческа кариера на техните автори. И добър улов.

„Пътеводна светлина” (Guiding light)

Започваме със сериал, който не се нуждае от по-горните пожелания, защото е серийният филм, който прави съчетанието от всички „Стар Трек”-ове, всички „Доктор Кой”-ове и цялата сага „Дързост и красота” да изглеждат като минисерии. Нещо повече – той е дори по-стар от самата телевизия, а началото му се губи в далечната 1937 г., когато започва като поредица от радиодраматизации. В този си формат, сериалът изтрайва до 1952 г., когато се пренася в телевизията и от първоначалните петнадесетминутни епизодчета постепенно се разраства до формат от 60 минути.

Не е известно дали съществува човек на земята, следящ „Пътеводна светлина” от самото му начало. Предвид факта, че „Гинес”, които обявиха това чутовно произведение за най-дългия сериал в историята, не са намерили, най-вероятно жив фен от 30-те години на миналия век няма.

Ако имаше, обаче, то той със сигурност щеше да е имал възможност да проследи първите стъпки в седмото изкуство на дълъг списък известни и полуизвестни имена - Калиста Флокхарт, Мира Сорвино, Хейдън Панетиер, Питър Галахър, Крисотфър Уокън и т.н. и т.н. Поне това трябва да се признае като плюс на сагата, макар че всички тези имена рядко са се задържали повече от 2-3 години.

Дори краткото описание на сюжетната линия от над 15 000 епизода (юбилей отпразнуван през 2007 г.) заема обема на малък роман. Започнал като почти нравоучително шоу през тридесетте, през седемдесетте сериалът се пренасочва към по-младата аудитория, а още двадесет години по-късно дори прави опит да завие към научната фантастика. Вече поостарялата млада аудитория обаче не остава очарована и опитът, макар и дързък, се счита за неуспешен. През новия век продуцентите решават да направят още една революция, въвеждайки повече външни кадри и по-разчупена камера. Така те отрязват още няколко процента от оредяващата си публика. Въпреки това с две награди (за сценаристи и за най-добър дневен сериал) и с изваждане от кома на главния злодей (който е наличен още от периода с подмладяването) свещичката не угасва и вече се договаря сезон 73 за 2010 г. С нови сили сериалът бодро крачи към светлото бъдеще, когато ще премине от телевизия към триизмерен образ, или каквото чудо на техниката бъде открито.

„Страсти” (Passions)

Със своите девет години и вече излъчен финал, не може да стъпи и на малкия пръст на „Пътеводна светлина” по дължина, но пък наваксва с интензивност. Започнат отначало като „сериозна” сапунка с мистични елементи, „Страсти” се оказва толкова трагичен от гледна точка на сценарий, актьорска игра и дори декор, че към последните години дори авторите му решават, че е по-добре да включват някой авто-шарж. Да се бяха сетили по-рано!

Основната част от историята се върти около малкото, забутано някъде в САЩ градче с ироничното име Хармъни. Там живеят обикновенни провинциални хорица с любовни триъгълници, богатото семейство Крейн с техния всемогъщ патриарх Алистър, имащ досадния навик да крие главата си извън кадър подобно на Ернст Ставро Блофелд и...една вещица със своята жива кукла, хомункулус или каквото там се пада. Няколкото мудни сюжетни линии, способни да разтеглят диалог в продължение на седмици, имат потенциал за непредвиден хумор. Основният потрес обаче идва именно от вещицата Табита с нейните непрестанни планове да убие (или по-рядко – да съживи) някого, придружени с кошмарни спец-ефекти и нагласени по безумен начин ситуации. Още в началото една такава бе резултирала в следния диалог, проведен над леглото на коматозната Чарити:

-Горкото дете, то още не знае, че майка му е мъртва.
-Да, лекарите препоръчаха да не му казваме, докато е в това състояние.

Действително, това е само малка част от всички абсурди във филма, които, събрани в десетина епизода, сигурно биха били чудесно комедийно шоу. Отварящи се с часове снимки на компютъра, демони в мазето, мъже, изнасилени от жени, четиригодишни малки вещичета, комуникиращи едва ли не с комиксови балони... Колко ли е бил щастлив Джеси Меткалф, когато е зарязал „Страсти” заради „Отчаяни съпруги”?...

„Ти си моят домашен любимец” (Kimi wa Petto)

Всяка една идея, добра или лоша, с достатъчно много некадърност и липса на талант може да бъде провалена напълно. Какво обаче подтиква някои хора да реализират дори изначално абсурдни идеи е неизяснен феномен.

Пробивна токийска журналистка в зората на кариерата си държи вкъщи като домашен любимец... млад балетист, когото е намерила пребит на улицата. Храни го, къпе го, чеше го зад ушите, а около тях има половин дузина персонажи, които карат тия двамата да изглеждат нормално. Кратък списък включва истеричен хазяин с обсесия за чистота, нелепо изглеждащ тип с гребенче и черен костюм, изключително недосетливо бивше-настоящо гадже, по професия политически анализатор, и психолог, който сервира на кучето си храна в купичка върху фотьойла. Цялата работа май е замислена като ситком, но ком-частта безвъзвратно се е изпарила и така сериалът се е превърнал в низ от нелепи или неловки сцени с бездарна музика.

На фона на това е напълно логично снимачният екип да не си дава много зор, което води след себе си всевъзможни гафове, като особено виден е този с глезена на главния герой. В няколко поредни сцени той ту е зачервен, ту без видими симптоми, ту с гнойна рана, а собственикът му ту леко накуцва, ту едва ходи.

В ролята на любимеца се подвизава някаква местна японска знаменитост и член на бой банда – Мацумото Джун, което може и да е имало маркетингов ефект, но слабо помага на качествата на филма.

Логично, „Ти си моят домашен любимец” така и не е успял да излезе на международния телевизионен пазар, въпреки че сериите му се подмятат доста фриволно на най-разнообразни места в мрежата. Изглежда собственикът на авторските права не гори от желание да си ги упражнява, за което получава пълно разбиране...

На онези, които са очаквали в тази статия да видят друг сериал, а той е бил пропуснат, авторът се извинява и обещава, в случай че те бъдат доведени до знанието му, да обмисли включване в следваща статия.






Допадна ли ви този материал? (7) (3) 7330 прочит(а)

 Добави коментар 
Ако сте регистрирани във форума можете да коментирате и тук

Име:
Текст:
Код:        

 Покажи/скрий коментарите (10) 



AdSense
Нови Кратки @ Сивостен


Реклама


Подобни статии

Случаен избор


Сивостен, v.5.3.0b
© Сивостен, 2003-2011, Всички права запазени
Препечатването на материали е нежелателно. Ако имате интерес към някои от материалите,
собственост на сп. "Сивостен" и неговите автори, моля, свържете се с редакционната колегия.