|
Сивостен :: Сър Артър Кларк (1917-2008) (статия) - Литература, Научна фантастика, Артър Кларк, Биография, Златна ера на научната фантастика, История
 | |
 Сър Артър Кларк, една от най-забележителните личности в научната фантастика, неслучайно поставен измежду тримата най-големи в жанра, е роден на 16 декември 1917 г. в Майнхед, Англия. Израстнал в семейство на фермери – баща му Чарлз и майка му Нора, младият Артър е изпратен да учи в училище в Таунтън, Съмърсет. Запалва се по научната фантастика още на дванадесетгодишна възраст, когато започва да чете сп. „Удивителни истории”, пленило не само него, но и повечето фантасти от неговото поколение. Още в тези си години Кларк започва да показва интереса си към литературата и пише свои собствени разкази за училищното списание.
Животът му по това време обаче далеч не е низ от успехи. През 1936 г. бъдещият учен и фантаст е принуден да напусне училище. Причината – най-старата възможна – бедността. Мести се в Лондон, където започва работа към британското правителство като одитор към държавната хазна. Въпреки това интересът му към космоса не само се запазва, но и разгаря в още по-голяма степен. Присъединява се към групата запленени от фантастиката ентусиасти, наречени Британско Междупланетно Общество, една от главните цели на които е да пропагандират идеите на космическите полети. По това време пише доста статии на тема изследване на космоса за журнала на обществото, което му дава възможност да завърже контакти с писатели и редактори, връзки, които по-късно използва за публикация на собственото си творчество.
През Втората световна война се записва във военновъздушните сили. Назначен е за радарен специалист към системата за ранно предупреждение, където прекарва и цялата си служба, последователно преминавайки през чиновете, като при уволнението си вече е бил присвоил офицерско звание. По това време пише и статията си за „Извънземни релета”, където развива идеята за използване на геостационарни сателити за комуникация. В публикувания през 1945 г. материал концепцията е описана толкова подробно, че по-късно, през 1954 г., когато Джон Пиърс от Лаборатории Бел разработва идеята, тя не успява да вземе патент именно поради тази публикация. Въпреки, че се счита, че работата на Кларк не е дала начален тласък на сателитните комуникации, тя си остава забележително постижение.
С края на войната Артър Кларк се завръща в Лондон и се записва в Кралския колеж. През 1948 г. го завършва и получава бакалавърска степен по математика и физика. В тези години британският фантаст вече е председател на Междупланетното Общество и започва да пише активно за Удивителни Научнофантастични Истории. Макар и публикувани основно под различни псевдоними, работите му от този период носят типичните за него белези – научна коректност и стегнат, подреден стил. Неща, които карат критиците му да кажат, че в творчеството му преобладава стремежа към научното и прогностичното, за сметка на огъня на фантастичното.
 Въпреки, че след 1949 Кларк отново се впуска в сериозната наука, не престава да пише научна фантастика. Именно в този период – през 1951 г. - са публикувани „Прелюдия за космоса” и „Пясъците на Марс”, които като чисто литературна стойност може и да не са върхове за британеца, но носят един наистина оптимистичен поглед към потенциала на науката в космическата епоха. Както и повечето му книги през този период, между другото, доказателство за което е още една негова творба, а именно „Острови в небето”. След тази книга той бързо се преориентира и изоставя класическата фантастика, постепенно разширявайки границите и мащабите и. През 1953 г. написва „Срещу настъпващата нощ”, която по-късно бива дописана за да се превърне в една от най-забележителните му творби – „Градът и звездите”, която е и първа стъпка в посока онзи Кларк, който всички познаваме и обичаме.
По това време британският фантаст написва основата на сценария за „Одисея 2001” – разказът „Пазителят”. Всъщност именно този сценарий води до написването на книгата, която в контекста на цялата поредица практически достига и надминава, при това с много, границите на въображението в научната фантастика, като цяло и затвърждава впечатлението за Кларк като най-монументалният писател в жанра. Много читатели виждат в „Пазителят” история за търсенето на бог, макар че в написаното личи по-скоро убеждението на автора, че науката е единственият инструмент за разкриването на тайните на вселената.
Малко след като се жени за Марлин Мейфилд през 1953 г., британският фантаст се премества да живее на тогавашен о-в Цейлон - резултат на това, че в началото на петдесетте години Кларк се отдава на преследването на други свои интереси, измежду които изследването и фотографиране на Големия бариерен риф и бреговете на Шри Ланка. Като опитен гмуркач, това занимание му се отдава и става причина за написването на множество книги за преживяванията му по това време. Занимава го и идеята за подводно земеделие, която развива през 1954 г. През следващата година издава „Звездата”, донесла му Хюго, в която виждаме един от множеството интереси на автора, а именно – търсенето на духовното.
 През шестдесетте години Кларк се насочва основно към нефантастичното. Детското му увлечение по изследването на космоса става все по-малко фантастика и все повече реалност. По това време британският писател пише основно за науката и нейните основи, което му носи награда от ЮНЕСКО. Публикува и книга за произхода на радара, коментира за телевизията мисиите Аполо 11, 12 и 15 и става известен с множество материали по темата за изследването на околоземното пространство.
Най-голяма известност обаче му носи излизането на екран на Одисеята през 1968. Филмът на Кубрик му носи и доста примамлив договор за издаване на творбите му, което до голяма степен обуславя по-голямата му активност в този период. По това време се появяват някои от най-забележителните му творби като „Среща с Рама” (1973) и „Фонтаните на рая” (1979) след, след които обаче Кларк разочарова феновете си като анонсира оттеглянето си от активно творчество в научнофантастичния жанр. Което обаче не трае особено дълго – през 1982 издава втората Одисея и през 1986 – третата. През същата година е отличен с наградата Гранд мастър на научната фантастика.
В края на осемдесетте и началото на деветдесетте Кларк публикува последователно продълженията на „Среща с рама”. В края на деветдесетте издава и последната Одисея, но тези години далеч не са леки за него. Въпреки че още през 1998 е анонсирано, че ще получи рицарско звание, Кларк настоява да бъде събитието да бъде отложено, тъй като по това време една публикация в британските таблоиди го забърква в педофилски скандал. Името му е изчистено и две години по-късно поличава рицарско звание, като Мирър публикува специално извинение. През декември 2007 г., за деветдесетия си рожден ден, Кларк записва видеообръщение към приятелите и феновете си, с което се сбогува с тях. По това време вече страда от дихателни проблеми и на 19 март 2008 г. светът губи един от най-великите фантасти, популяризатори на науката и едновременно с това дълбоко духовни хора, които някога са живели. |
 Добави коментар 
Ако сте регистрирани във форума можете да коментирате и тук
|
|
• 
Български • 
English [beta] • 
• 
• 
Екип • 
Партньори • 
Ресурси • 
Статистики • 
За контакт
Добави в любими • Предложи статия • Конкурси • За рекламодатели
Търсене
