Български English [beta]
Здравей, гостенино. (вход, регистрация)
Екип Партньори Ресурси Статистики За контакт
Добави в любимиПредложи статияКонкурсиЗа рекламодатели
Начало
Форум
Към Кратки
Всички статии
 Литература
 Музика
 Филми и анимация
 На малкия екран
 Публицистика
 Популярни
 Кулинария
 Игри
 Спорт
 Творчество
 Други
Ключови думи
Поредици
Бюлетин

Търсене

Сивостен :: Il y a longtemps que je t'aime (2008) (ревю) - Филип Клодел, Драма, Елза Зилберщайн, Кристин Скот Томас, Лорен Гревил, Серж Хазанавишъс, Фредерик П
Il y a longtemps que je t'aime (2008)

Поредици: Златен Глобус 2009

Автор: Иван Ж. Атанасов, петък, 19 декември 2008.

Публикувано в Статии :: Филми и анимация; Предложи Гледна точка

Намали размера на шрифтаУвеличи размера на шрифта

I've Loved You So Long (2008)

След петнадесет години една жена се завръща да живее със семейството си. „I've Loved You So Long” е филм за две сестри, едната от тях има за задача да разбие стените, издигнати от другата. Дълбок и многопластов филм, който неслучайно пожъна огромен успех, както между зрителите, така и при критиката във Франция. Една типично френска лента, силна драма за обществото, за социалните връзки и човешкото в човека. Нещо повече е трудно да се каже за творението на Филип Клодел. „I've Loved You So Long” е един от онези неописуеми филми, които сякаш живеят свой собствен живот.

Точно както и главната си героиня, лентата се завърта някак тромаво, за да започне малко по-малко да излиза от обвивката си, да разцъфва заедно с Жулиет, докато тя преоткрива човека, който е. Неравномерното темпо, с което историята се движи, дава възможност на режисьора да представи едновременно дълбоко емоционалното, вътрешно измерение на душевната борба, при това без възприятие за тромавост, която нерядко е типична за подобни кинотворби. Особено когато третират тежки теми като вина, семейство, живота и смъртта.

Актьорският състав без изключение показва забележителна игра, като може би единствено Кристин Скот Томас се отличава от останалите. При това с една идея гениалност, която като че ли липсва на другите. Откроява се, защото има възможността да направи ролята по великолепен начин именно благодарение на помощта, която и оказват всички. Помощ, която е може би най-силна в лицето на Елза Зилберщайн (в ролята на Леа) и на Серж Хазанавишъс, демонстриращ забележителна игра в кожата на Люк.

Или накратко, Филип Клодел ни дава една история, която, макар да не е истинска, има живота на реалното. Едновременно оригинална и смела, но без да звучи авангардно. Клодел прави един филм изследване на човешката психика, семейните и социални връзки. Така че ако човек иска да погледне към една разтърсваща история от гледната точка на студен и безпристрастен наблюдател, това е лентата, с която може да го направи.






Допадна ли ви този материал? (3) (0) 3798 прочит(а)

 Добави коментар 
Ако сте регистрирани във форума можете да коментирате и тук

Име:
Текст:
Код:        

 Няма коментари 

AdSense
Нови Кратки @ Сивостен


Реклама


Подобни статии

Случаен избор


Сивостен, v.5.3.0b
© Сивостен, 2003-2011, Всички права запазени
Препечатването на материали е нежелателно. Ако имате интерес към някои от материалите,
собственост на сп. "Сивостен" и неговите автори, моля, свържете се с редакционната колегия.