Български English [beta]
Здравей, гостенино. (вход, регистрация)
Екип Партньори Ресурси Статистики За контакт
Добави в любимиПредложи статияКонкурсиЗа рекламодатели
Начало
Форум
Към Кратки
Всички статии
 Литература
 Музика
 Филми и анимация
 На малкия екран
 Публицистика
 Популярни
 Кулинария
 Игри
 Спорт
 Творчество
 Други
Ключови думи
Поредици
Бюлетин

Търсене

Сивостен :: Гъбена градина: Рижика (обикновена млечница) (статия) - Биология, Микология, Гъби, Кулинария, Обикновена млечница, Рижика, Ядивни гъби
Гъбена градина: Рижика (обикновена млечница)

Поредици: Гъбена градина

Автор: Константин Делчев, събота, 20 декември 2008.

Публикувано в Статии :: Популярни, Кулинария; Предложи Гледна точка

Намали размера на шрифтаУвеличи размера на шрифта

Рижиката (Lactarius deliciosus) е една от първите гъби, за които имаме свидетелство, че са били използвани за хранене. Тя се открива на фрески в Херкулан, по-късно е споменавана и през Средновековието, а названието й, дадено от самия Карл Линей, е Agaricus deliciosus - или "вкусна гъба".

Малко незаслужено оставаща в сянката на печурки и манатарки по нашите земи, рижиката е много високо ценена от кулинарна гледна точка в Западна Европа, особено на териториите на Испания, където цената й може спокойно да стигне до 25 евро за килограм и заслужено се счита за деликатес. По принцип е умерено твърда гъба, което позволява добър изход от голям брой кулинарни експерименти, но печенето на скара или слагането й на шишчета и шашлици не е най-добрият избор. Не е предпочитана и за сушене.

Може да се маринова, а в свежо състояние представлява отлична добавка към гюведжета и лазании. Също така отлично търпи паниране.

Гуглата на рижиката е фуниевидна, с големина до петнадесет сантиметра. На външен вид най-често оправдава името си – цветът й е ярко- до тъмно-оранжев, но много често по нея се виждат зелени участъци. Това е поради факта, че след нараняване първоначалният червено-оранжев цвят бързо преминава във виолетов, а после – гангренено-зелен. Естественото й обитание са иглолистните гори (с каквито дървета формира симбиоза), където клечките и игличките лесно могат да наранят фуниевидната шапка. В редки случаи могат да бъдат видени и гъби с почти изцяло зеленикава горна част, които въпреки това са съвсем здрави, но това са по-скоро анекдотни случаи.

Въпреки цвета си, наранените участъци не са развалени и не е нужно да се изрязват. Нещо повече, това оцветяване и оранжевото мляко, което може да изтече, са най-важните белези, които отличават обикновената от отровната млечница (Lactarius torminosus, на третата илюстрация, долу вляво). При последната изтичащото млеко е бяло, гуглата - по-тъмна, леко мъхната и много по-завита навътре. Съставът на отровното вещество не е щателно проучен, но причинява най-вече остри стомашни болки и гадене, а самата гъба е с изключително остър и горчив вкус. Съществуват спорадични сведения, че след накисване, мариноване и/или дълга термична обработка отровната млечница също може да се консумира, но това е в сферата на крайно непрепоръчителното. Все пак следва да се спомене, че документирани случаи на смърт след отравяне с нея са изключително редки и при това - винаги при наличие на други заболявания или усложнения.

Рижиката може да бъде сгрешена и с други видове от собствения си род, като изключително близкия вид Lactarius rubrilacteus, от който се различава основно по ареал и тонове в оцветяването, и който е разпространен почти изцяло в Северна Америка. Подобна грешка, обаче, не води нито до медицински, нито до кулинарни последствия.

Рижиката се култивира с успех, защото добивът от нея е сравнително постоянен (следва да се знае, обаче, че тя е предимно есенна гъба), като за култивацията се използват иглолистни масиви. Възможно е, макар и трудно, да се отгледа и изцяло в изкуствена хранителна среда, но това се практикува само с изследователска цел.






Допадна ли ви този материал? (36) (0) 13945 прочит(а)

 Добави коментар 
Ако сте регистрирани във форума можете да коментирате и тук

Име:
Текст:
Код:        

 Покажи/скрий коментарите (34) 



AdSense
Нови Кратки @ Сивостен


Реклама


Подобни статии

Случаен избор


Сивостен, v.5.3.0b
© Сивостен, 2003-2011, Всички права запазени
Препечатването на материали е нежелателно. Ако имате интерес към някои от материалите,
собственост на сп. "Сивостен" и неговите автори, моля, свържете се с редакционната колегия.