Български English [beta]
Здравей, гостенино. (вход, регистрация)
Екип Партньори Ресурси Статистики За контакт
Добави в любимиПредложи статияКонкурсиЗа рекламодатели
Начало
Форум
Към Кратки
Всички статии
 Литература
 Музика
 Филми и анимация
 На малкия екран
 Публицистика
 Популярни
 Кулинария
 Игри
 Спорт
 Творчество
 Други
Ключови думи
Поредици
Бюлетин

Търсене

Сивостен :: Тестени изкушения - кексчета "Шоколадова мечта" (статия) - Десерти, Какао, Кексчета, Тесто, Шоколад
Тестени изкушения - кексчета "Шоколадова мечта"

Поредици: Тестени изкушения

Автор: Ива Коевска, четвъртък, 25 декември 2008.

Публикувано в Статии :: Кулинария; Предложи Гледна точка

Намали размера на шрифтаУвеличи размера на шрифта

Експеримент под надслов „престъпно шоколадови кексчета”. Така започна всичко. Е, заех се с издирване на рецепта, която трябваше да съчетава шоколадово пухкаво тесто, шоколадов пълнеж и шоколадова глазура – обединяващия мотив на нашето кулинарно съботно парти. Търсенето не беше никак лесно и премина под знака на дилемата „мъфини” или „къпкейкове”. Все още не схващам разликата. Прерових доста блогове, форуми и кулинарни сайтове и за мой кошмар попаднах на рецепта „Шоколадова мечта” на руски. О, ужас, падежи, муки, сливки и само едно яйцо, което ми стана ясно какво е. А и молоко. Останалото беше пълна мъгла, но интуицията ми подсказваше, че ще си струва да разбера какво пише в рецептата.

И тук дойде сблъсъкът с онлайн преводачите и руско-английските речници. Според един от преводачите бакпулверът се превеждаше като fluffer (нещо като пухкавител), а половината дума явно бяха в странен падеж и си останаха на кирилица. След известно чудене и проклинане, най-накрая дума по дума успях да преведа и рецептата, и приготвянето и. Естествено, за да е още по-трудна задачата ми, рецептата съдържаше и шоколадова глазура, но без формула за нея. Нямаше и пълнеж. Два от ключовите елемента на „престъпно шоколадовите кексчета” липсваха. Въпреки това тестото изглеждаше достатъчно добре, че да пренебрегна недостатъците на рецептата и да потърся идеи за глазура и пълнеж на други места. Този път заложих на българския форумен опит и след известно време си избрах заливка с какао, вместо с шоколад. След още известно време търсене моята „Шоколадова мечта” придоби следния завършен вид:

За тестото:
200 мл. течна готварска сметана;
4 яйца;
180 г. захар;
160 г. брашно;
2 с. л. какао;
1 пакетче ванилена захар;
1 пакетче бакпулвер;
1 флаконче ромова есенция;
50 г. едро настърган натурален шоколад.

За пълнежа:
1 блокче млечен шоколад.

За глазурата:
80 г. брашно;
80 г. пудра захар;
1-2 с. л. прясно мляко;
1 с. л. какао;
1 с. л. какаово нишесте.

За украса:
флакон сметана;
сушени плодове.

Дотук добре. В петък вечер се отправих отново към Пикадилито и смея да твърдя, че изстрадах напълно калоричната бомба, която щях да създам на следващия ден. Дъждът се лееше като из ведро, София беше блокирана от трактори, студенти и еколози, а тролеите пак не идваха. Въпреки това успях да напазарувам всичко, което ми трябваше. Включително и силиконова форма за мъфини от около 20 лева в неприятен кафяв цвят (от магазин Prego или Presto срещу Пикадилито в мола на Стамболийски). Бях готова за следващия ден. И мокра, и премръзнала.

На следващата сутрин натъпках една раница с продуктите за кексчетата и целия кухненския арсенал, за който се сетих. Включително престилка за мен и хартия за печене. Като цяло не обичам да готвя в чужда кухня. Обикновено не знам кое къде се намира. Не съм свикнала с плотовете, с фурната, с котлоните, с ножовете. Подредбата в хладилника ми е непривична и всичко става малко по-трудно от необходимото. А и се отнасям доста авторитарно към готвенето. Обикновено приемам компания, но не и помощ. Затова и понесох голяма част от своята кухня към Дианабад. За щастие транспортът до крайната цел беше осигурен и това донякъде улесни задачата по преселението ми.

И така, на напълно нова територия запретнах ръкави, сложих си престилката и се захванах със забъркване на шоколадова мечта на партито. С общи усилия отделихме жълтъците от белтъците с известно омазване на околността (внесох лека модификация в рецептата и реших най-накрая да добавя разбитите на сняг белтъци за повече пухкавост, вместо да разбъркам целите яйца). Четири жълтъка се мъдреха в купата и чакаха намесата на миксера. Тя, естествено, не закъсня заедно с магическата щипка сол. Покрай цялото ровене из кулинарните дълбини на Google установих, че най-важното при приготвянето на кексчета е да не се прекалява с разбиването. В противен случай след изпичане тестото става сбито и глетаво. Та основната ми цел при реализиране на проекта „Шоколадова мечта” беше максимална пухкавост. По тази причина разбивах тестото, колкото да се смесят съставките, без да прекалявам. С това на ум добавих захарта, след нея ванилената захар и течната сметана, ромовата есенция и пресятото какао. В отделен съд пресях брашното (без да вдигам пухкави облачета наоколо) с известно подрусване и потупване и отгоре налях сметаново-какаовата смес. Тук идва моментът да спомена, че плитките съдове са проблем за миксерите. Под определена височина, зависеща от бъркалките, сместа започва да изхвърля какаови пръски, които успяват да омажат всичко. В моя случай и очилата на носа ми.

Е, пораженията бяха пренебрежимо малко и останаха само две съставки за добавяне към тестото. Тук изоставих миксера и преминах към плоска дървена бъркалка. Добавих едро настъргания натурален шоколад (около 4 реда от блокчето „Своге”) и започнах да бъркам внимателно. По това време компанията вече беше отказала да се намесва в кулинарния ми тоталитаризъм и моят нов кухненски ред действаше с пълна сила.

Разбих и белтъците на твърд сняг и ги добавих много внимателно към тестото. С бъркане само в едната посока (научено от Иван Звездев) белтъците бяха усвоени от какаово-шоколадовата смес с дъх на ром и трябваше само да печем. Е, и да забъркам шоколадовата глазура, и... Въобще имаше още работа, но най-важното вече беше свършено. Минимум бъркане, гладко и пухкаво тесто.

Силиконовата форма за мъфини е мистерия за мен. Има шест дупки, които се наричат гнезда, не се мажат с мазнина, не се набрашняват. Хартията за печене се гърчи и не влиза във формата, за сметка на това пък силиконовото нещо се гърчи и извива неконтролируемо. И има специални изисквания към фурната – трябва да се поставя само върху решетката, не на дъното и не на тава. Гнездата се пълнят на 3/4 от обема, формата се пече на всякакви температури и очевидно е мултифункционална. Това обаче не ми помага да преодолея неприязънта си към гърчещото се нещо. Е, избор нямах и с дружни усилия на гостите на кулинарното парти започнахме да пълним гнездата и да печем. Тук дойде и мястото на пълнежа. Формата се пълни с тесто до половината, слага се парченце шоколад, залива се до 3/4 от височината и се слага да се пече. Около двадесет и пет минути на 200 градуса са абсолютно достатъчни. Ако успеете да устоите на миризмата и привлекателно надутите кексчета де.

Покрай цялото печене и пълнене на формички трябваше да се направи и глазурата. В едно канче хвърлих всички съставки и ги оставих да се топят, смесват и сгъстяват на водна баня на не много силен котлон. Проблемът с нишестето е, че доста дълго време си е в течно състояние, докато се вари, и моментът със сгъстяването не е много ясен. Аз пресгъстих шоколадовата глазура, но това не е проблем – просто кексчетата стават с по-дебел слой какаово кремче отгоре.

Първата доза мъфини не успя да стигне до глазура изобщо. Едва бяха изстинали леко, колкото да ги извадим от формата, и мигновено изчезнаха. С една основна забележка – шоколадовият пълнеж е на дъното. Е, следващите намазаха и от глазурата, и от сметаната, и от украсата. Излязоха общо 18 кексчета. С проект, когато ги правя отново, да вкарвам течен шоколад с шприц след изпичането на това неустоимо изкушение.






Допадна ли ви този материал? (11) (3) 6813 прочит(а)

 Добави коментар 
Ако сте регистрирани във форума можете да коментирате и тук

Име:
Текст:
Код:        

 Покажи/скрий коментарите (4) 



AdSense
Нови Кратки @ Сивостен


Реклама


Подобни статии

Случаен избор


Сивостен, v.5.3.0b
© Сивостен, 2003-2011, Всички права запазени
Препечатването на материали е нежелателно. Ако имате интерес към някои от материалите,
собственост на сп. "Сивостен" и неговите автори, моля, свържете се с редакционната колегия.