Български English [beta]
Здравей, гостенино. (вход, регистрация)
Екип Партньори Ресурси Статистики За контакт
Добави в любимиПредложи статияКонкурсиЗа рекламодатели
Начало
Форум
Към Кратки
Всички статии
 Литература
 Музика
 Филми и анимация
 На малкия екран
 Публицистика
 Популярни
 Кулинария
 Игри
 Спорт
 Творчество
 Други
Ключови думи
Поредици
Бюлетин

Търсене

Сивостен :: "Скитница" на Стефани Майер: 2 в 1 (ревю) - Стефани Майер, Научна фантастика, "The Host", Американска литература
"Скитница" на Стефани Майер: 2 в 1

Автор: Константин Делчев, събота, 27 декември 2008.

Публикувано в Статии :: Литература; Предложи Гледна точка

Намали размера на шрифтаУвеличи размера на шрифта

Когато реших да се запозная с творчеството на сравнително младата американска авторка Стефани Майер, умишлено заобиколих тетралогията за Бела и Едуард. Не за друго, ами защото в жанра на вампирската романтика отдавна вече се прескачат освен нея и Лоръл Хамилтън и доайенката Ан Райс и още премного представители на дамското литературно общество. Докато, както и да я погледнем, твърдолинейната научна фантастика, при все славното си минало не може да се похвали с такъв бум на нови произведения в последните години.

На първо време, като се има предвид, че представянето на книгата на официалния сайт на авторката е „Научна фантастика, за хора, които не обичат научна фантастика”, човек е склонен да си състави доста апокалиптична представа за събитията. ‘Хората, които не обичат научна фантастика’, близко до акъла, са стандартния контингент читатели на Майер – тийнейджърките и младите жени с много място за романтика в сърцето, но до колко точно тази книга ще им се хареса, въпросът е много спорен. Най-малкото, защото ще трябва да преживеят 600 страници, писани от гледната точка на... паразит.

Обратно, за много от почитателите на научната фантастика, това е причина напълно сериозна за да бъде книгата поне започната. Честно казано, самите паразити, наричащи себе си ‘души’ приличат на гоаул’д достатъчно много, за да не са никак оригинални, даже достатъчно, за да реши авторката сама тънко да иронизира приликата, преди някой да го е направил вместо нея. От друга страна, обаче, фантастичните елементи са изключително добре дозирани и или допустими от научна гледна точка, като крио-стазиса, или в традицията на жанра като лекарствата тип ‘пенкилер’. Даже станалите вече тривиални концепции за междузвездно пътуване през разни подпространства и дупки или неизбежно хуманоидните извънземни са ни приятно спестени, а дразнещият ‘контейнер, от химичен елемент, несъществуващ на земята’ и генетичната памет на пришълците са по-скоро недоизчистени остатъци. Така в крайна сметка на човек му става по-лесно да повярва, че извънземни паразити, способни да контролират телата на гостоприемниците си са завзели Земята, от колкото че лекар се бои да дренира гнойна рана, заради болката, която ще изпита пациента, или че някой е способен да се обезводни след като предния ден е погълнал един галон вода. Подробностите и фактологията са места, в което книгата издиша, но цялостната концпепция е достатъчно добра за да продаде „Скитница” на почитателите на научната фантастика.

На другия полюс, почитателите на романтиката ще трябва доста да се адаптират, въпреки че преобладаващта част от първоначалния 750 хиляден тираж сигурно е била предназначена за тях. Основното, което изследва Стефани Майер в книгата е необичайното съжителство на Бродницата, извънземна, живяла на почти всички планети, завладени от цивилизацията й и младата американка Мелани, която в желанието си да помогне на своя приятелка бива заловена и използвана за гостоприемник. Осъзнаването на Бродницата, колко погрешно е схващането, че нищо не остава от оригиналното съзнание бива последвано от еволюцията на първоначалната нетърпимост между тях в особена връзка на взаимно допълване, в която започват да се прехвърлят мисли, спомени, а после и чувства. Включая такива, каквито извънземната никога не е успяла да изпита за безумно дългия си, по човешките стандарти, живот. Всичко това е описано с лек, понякога малко фрагментарен стил, който чудесно създава напрежение и дори понякога оставя сцените, предназначени само за жадни арлекиномани, да изглеждат изолирани от останалата част на действието.

Дразнещите гнезда на розова сладникавост, които понякога убиват психологизма, се допълват на социално ниво и от свръх ляво-утопичния строй на извънземните, имащи всичко в неизчерпаемо изобилие, правещи, каквото ги влече по призвание и считащи за варварска дори проявата на спортна злоба до степен, в която заприличват на зле играещи ЛАРП ултрапацифисти, но нека изразим надежда, че тази им прекалена едностранчивост ще бъде обяснена по някакъв начин в следващите два романа с вече оповестени заглавия – „Търсачът” и „Душата”.

За следващите романи, уви ни е оставен и задълбоченият поглед към множество герои, създадени с потенциал за развитие. Съдбите на управляващият с ръка на беневолентен диктатор шепата оцелели чичо Джеб, малко клиширано безпомощния малък брат Джейми, който с пубертета започва да проявява качества на полуосъзнат, но ловък манипулатор, озлобеният Кайл и другия извънземен ‘станал кореняк’, Изгарящият Живи Цветя съумяват да станат интересни на читателя. Те вероятно ще гарантират пазарен успех на поне още една книга и нека се надяваме тя да има и литературен такъв.






Допадна ли ви този материал? (17) (2) 9880 прочит(а)

 Добави коментар 
Ако сте регистрирани във форума можете да коментирате и тук

Име:
Текст:
Код:        

 Покажи/скрий коментарите (24) 



AdSense
Нови Кратки @ Сивостен


Реклама


Подобни статии

Случаен избор


Сивостен, v.5.3.0b
© Сивостен, 2003-2011, Всички права запазени
Препечатването на материали е нежелателно. Ако имате интерес към някои от материалите,
собственост на сп. "Сивостен" и неговите автори, моля, свържете се с редакционната колегия.