|
Сивостен :: Slumdog Millionaire (2008) (ревю) - Дани Бойл, Лъвлин Тандън, Вайкъс Суаръп, Саймън Буфой, Драма, Анил Капур, Дев Пател, Раджедранат Зут
 | |
 "Беднякът милионер" (2008)
Джамал Малик е осемнадесет годишен сирак от бедните квартали на Мумбай, който е на един въпрос от спечелването на 20 милиона в индийския "Стани богат". Последният въпрос обаче ще бъде зададен на следващият ден. Същата нощ полицията го арестува по подозрение за измама. Как може да знае толкова много? Това е основата на историята, която стои зад „Slumdog Millionaire”, но филмът на Дани Бойл и Лъвлин Тандън показва толкова повече, че човек бързо забравя откъде започва всичко.
Шокиращите сцени от Мумбайските гета, насилието, което върлува измежду най-ниските слоеве на индийското общество са толкова реални, толкова живи, че буквално нахлуват в съзнанието на зрителя, оставяйки го без думи, омагьосан от гротескната картина и яснотата, че нещо подобно всъщност се случва в наши дни. Гледайки как малките сираци биват събирани, за да просят, биват осакатявани, за да го правят по-ефективно, въздейства по такъв начин, по който нито една друга сцена не може. Кара ни да си задаваме въпроси, които никога не бихме си задали и разбива илюзиите за екзотичния Далечен Изток на пух и прах - ако някога въобще сме ги имали.
Дори началните сцени, които изглеждат изключително брутални, бледнеят на фона на това, което се редува на екрана в последствие. Бързо ги забравяме, сякаш те са най-естественото нещо в тази среда. Или не - по-точно не ги забравяме, а ги поставяме като парченце от пъзела в цялостната картина на всепоглъщаща мъка и мизерия. В която единственият светъл лъч е посланието, че всеки, независимо как е израснал, може да постигне нещо повече. Може да научи за любовта, може да бъде честен и добър. Може дори да се издигне до любимец на нацията. Макар цената винаги да е висока.
„Slumdog Millionaire” е великолепен филм. От сценария, през режисурата, та чак до операторската работа е изпипан до най-малките детайли. Играта на актьорите е достатъчно убедителна, че да не внася дори доза съмнение в душата на зрителя, че всичко е така както го вижда. Обаче лентата не е ценна само с това. Даже по-скоро значението и е като огледало, където жителите на развитите държави могат да се огледат и да се замислят за това колко незначителна е тази или онази криза, и колко маловажно е, че не можеш да си позволиш да си купиш кола тази година и ще трябва да чакаш още две. Или дори в нашия случай – колко щастлив си, че си броиш стотинките и се ядосваш, например, че не можеш да идеш на кино и театър.
Дали филмът е добър? Ей, богу – да! Заслужава си да се види всяка една секунда от него. И ако не спечели поне една престижна награда тази година, това ще е най-голямата изненада, която може да се случи. Защото по-силен филм, не само за цялата 2008-ма, но и в последните няколко години трудно може да се намери. Така че приятно гледане в тъмното огледало на човечеството в модерната ера. |
 Добави коментар 
Ако сте регистрирани във форума можете да коментирате и тук
|
|
• 
Български • 
English [beta] • 
• 
• 
Екип • 
Партньори • 
Ресурси • 
Статистики • 
За контакт
Добави в любими • Предложи статия • Конкурси • За рекламодатели
Търсене
