Български English [beta]
Здравей, гостенино. (вход, регистрация)
Екип Партньори Ресурси Статистики За контакт
Добави в любимиПредложи статияКонкурсиЗа рекламодатели
Начало
Форум
Към Кратки
Всички статии
 Литература
 Музика
 Филми и анимация
 На малкия екран
 Публицистика
 Популярни
 Кулинария
 Игри
 Спорт
 Творчество
 Други
Ключови думи
Поредици
Бюлетин

Търсене

Сивостен :: На върха на езика: Бананов чийзкейк (статия) - Банани, Десерти, Извара, Кулинария, Рецепти
На върха на езика: Бананов чийзкейк

Автор: Ива Коевска, вторник, 30 декември 2008.

Публикувано в Статии :: Кулинария; Предложи Гледна точка

Намали размера на шрифтаУвеличи размера на шрифта

Е, коледната отпуска е най-доброто време да се развихрите в кухнята. Било заради скуката от скования в ледове свят, или заради безобразната оргия, която се води по трапезите. В моя случай се отдадох на отколешната мечта да си забъркам домашен чийзкейк. И понеже съвсем наскоро съгреших спрямо шоколада , заложих на бананите. Жълти, продълговати и вкусни. Ммм.

Доверих се на Google и си набелязах рецепта с печене. Тук може би е мястото да отбележа, че чийзкейк може да се прави с или без топлинна обработка, с крема сирене, с рикота, с извара и дори хммм... Без нищо, което бегло да се е разминало със сиренето. Основният мотив е масленият блат и дебелият слой крем. От всякакво естество. Така погледнато, дори бисквитената торта може да мине за близък роднина на това кулинарно семейство.

След тази уговорка може би ще си представите екзистенциалната криза, пред която бях изправена с цялото това разнообразие от рецепти. В крайна сметка се спрях на решение, което ми се струваше приемливо. Какаови бисквити и банани – класическа комбинация. Така че моята рецепта изглеждаше така:

За блата:
300 г. какаови бисквити;
1/4 ч. ч. меко масло;
1 флаконче ромова есенция.

За крема:
650 г. извара;
2 меки банана;
1 ч. ч. захар;
1 пакетче ванилия;
1/4 ч. ч. прясно мляко;
2 с. л. брашно;
2 яйца;
1 жълтък.

С идеята да напазарувам стриктно по рецептата този път аз се отправих към местната BILLA. След известно лутане напред и назад по щанда с млечните продукти най-накрая открих изварата. Тук възникна първият проблем – трудно е да постигнеш 650 г. при липса на насипна извара. Ето защо след известен размисъл реших, че е най-лесно да купя две разфасовки от 200 г. и една от 250 г. И минах нататък. Сдобих се с бутилка Бейлис на промоция (за подсилване на коледното настроение) и с нова тавичка за кекс. Всъщност по рецепта ми трябваше разкопчаваща се форма за торта, но аз твърдо реших да импровизирам със съдовете.

Вече у дома се захванах с осъществяването на проект „Бананов чийзкейк”. С други думи запретнах ръкави и се хвърлих да превръщам кухнята в кочина. Започнах със старателното натрошаване на пакет и половина какаови бисквити „Еверест” (много вървят с мляко). Тъй като нямам блендер, тук също се наложи да импровизирам. Натроших бисквитите с ръце на по-едри парчета и хванах пресата за пюре. Точно така – от онези, които се държат за дръжката за дръжката и трябва да натискате до умопобъркване, а пюрираните картофи пръскат наоколо. Та с доста усилия постигнах приличен ефект на разтрошаване. Мисля, че доста успешно същата процедура се осъществява и в дървено хаванче със съответното чукало. Само че и такова нямах.

Дотук беше лесно. Уви. Най-сложната част тъкмо предстоеше – смесването на бисквитените трохи с мекото масло. И ромовата есенция. За да постигнете задоволително объркване и омасляване на сместа, използвайте някой здравеняк, който да бърка. Връчете му купата с трохите и маслото с ултиматум „Бъркай, докато маслото се стопи.” Е, предполагам, че и блендер ще свърши същата работа. Но ако нямате... Е, мускулите също помагат.

Докато здравенякът (или нещастният вързан за бисквитите човечец) смесва, блъска и псува маслото, трябва да се направи кремът. Добре, че имам миксер. Иначе ръчният труд щеше да ми дойде малко отгоре. Изсипах изварата в дълбока купа и добавих захарта. Включих миксера и започнах да създавам „кремообразна смес”. Изключителна грешка, помнете ми приказката. Трябваше да избера дълбок цилиндричен съд, в който пръскането да е минимално. Уви, моята купа се превърна в снежна виелица, изхвърляща пръски извара и захар по стените и пода на кухнята. Побаях малко, помолих се на миксера и започнах да накланям купата насам-натам. Което се оказа следващата ми грешка. Пръскането се увеличи. Отказах се от тази техника и преминах на прибутване с лъжица на сместа, която бъркалките на миксера не хващаха. Тук ефектът беше далеч по-малко замърсяващ околната среда, но за сметка на това ми причини стрес. Няколко пъти по мое невнимание бъркалките захапаха лъжицата.

Със сравнително кремообразна текстура в купата започнах да добавям и другите продукти. Първо млякото, после яйцата, ванилията, брашното и накрая бананите. С млякото щях да получа нов нервен срив. Изварената смес упорито не го поемаше и отново се наложи да бъркам с лъжицата. Същото се повтори и с яйцата. Предварително намачканите банани пък ме саботираха, като предпочетоха да карат миксера да издава странни звуци и да се задъхва. Докато чувствах как машинката в ръцете ми загрява и плюе крем, отправях тихи молитви към О, боже на кухненската техника. Може би той чу молитвите ми и ме спаси от погребението на миксера. В крайна сметка странната, твърдо нежълта смес придоби вид за чийзкейк. А и моят роб при бисквитите вече беше накарал маслото да се стопи. Дали с псувни, или с бъркане, това си остана мистерия.

По рецепта, както вече споменах, трябва да се използва откопчаваща се форма за торта. Е, аз нямам такава и заложих на шолички за крем карамел от дуралекс. Намазах ги хубаво с масло (и себе си също, поне до ушите). На дъното на всяка купичка разстлах половинсантиметров слой бисквити. Хубаво го натъпках и слегнах с лъжица. И остана най-сладката част – кремът. Аз лично сложих по много – да има. Но! С тези 650 г. извара и 300 г. бисквити, както можеше да се очаква, шоличките не стигнаха. Наложи се да използвам новата форма за кекс. Тук процедурата беше същата. Хубаво натъпках бисквитен блат от каквото беше останало и залях с крем. Пак колкото беше останал.

Загрях фурната на 160 г. и наредих купичките и формата за печене в една от тавите на печката. От онези по-дълбоките, които се закрепват за стените в едни жлебове. Долях вода и сложих чийз творението си да се пече на водна баня. Около 45 мин. са абсолютно достатъчни, за да стегне кремът. Дори може би са малко в повече.

Тук идва мястото за една много важна бележка. Банановият чийзкейк трябва да изстине много добре, след което да го пъхнете в хладилника. Най-добре е там да изкара поне 24 ч., за да стегне съвсем бисквитеният блат и за да стане по-лек кремът. Как и защо става последното, обяснение нямам. Но е емпирично доказан факт. Да, също е добре да го поднесете с дебееееееел слой бита сметана. Няма да развивам теории за балансирането на вкусовете, но просто е по-вкусен. И за последен път – това с 24-те часа е много важно.

Бележка по печенето: Според рецептата и ако имате откопчаваща се форма, трябва да я обвиете добре с фолио (за да не прониква вода). Та след изпичането вадите формата, оставяте я да изстине за 5-10 минути, откопчавате внимателно, махате излишните части и оставяте да изстине още един час. След това прибирате в хладилника. Чийзкейкът, не формата.






Допадна ли ви този материал? (15) (1) 9419 прочит(а)

 Добави коментар 
Ако сте регистрирани във форума можете да коментирате и тук

Име:
Текст:
Код:        

 Покажи/скрий коментарите (1) 



AdSense
Нови Кратки @ Сивостен


Реклама


Подобни статии

Случаен избор


Сивостен, v.5.3.0b
© Сивостен, 2003-2011, Всички права запазени
Препечатването на материали е нежелателно. Ако имате интерес към някои от материалите,
собственост на сп. "Сивостен" и неговите автори, моля, свържете се с редакционната колегия.