Български English [beta]
Здравей, гостенино. (вход, регистрация)
Екип Партньори Ресурси Статистики За контакт
Добави в любимиПредложи статияКонкурсиЗа рекламодатели
Начало
Форум
Към Кратки
Всички статии
 Литература
 Музика
 Филми и анимация
 На малкия екран
 Публицистика
 Популярни
 Кулинария
 Игри
 Спорт
 Творчество
 Други
Ключови думи
Поредици
Бюлетин

Търсене

Сивостен :: Revolutionary Road (2008) (ревю) - Сам Мендес, Джъстин Хейти, Драма, Кати Бейтс, Катрин Хан, Кейт Уинслет, Леонардо ДиКаприо, Майкъл Ша
Revolutionary Road (2008)

Поредици: Златен Глобус 2009; Оскари 2009

Автор: Иван Ж. Атанасов, сряда, 31 декември 2008.

Публикувано в Статии :: Филми и анимация; Предложи Гледна точка

Намали размера на шрифтаУвеличи размера на шрифта

Пътят на промените (2008)

Макар че „Пътят на промените” е адаптация на новелата на Ричърд Йеитс писана през далечната 1961 и отнасяща се до живота по онова време, в наши дни филмът на режисьора Сам Мендес си остава забележително силен и звучи удивително актуално. Действието се развива в средата на петдесетте години на миналия век, сцената е недотам урбанизирана, и въпреки това с екзистенциалните си въпроси, ако изключим исторически коректната визия, човек трудно би познал, че всъщност лентата ни е пренесла в друго време, което сравнено с наши дни си е направо друг, по-различен свят.

И нормално. Въпросите, които „Пътят на промените” поставя, са били, са и ще бъдат онези, които всеки си е задавал сам поне веднъж. Въпросите за личния избор, за отговорностите ни към обществото, в което живеем, за смисъла на самия живот. Всеки може да отправи подобно питане към зрителя, но впечатляващото в случая е, че това не влияе на качеството на лентата откъм удоволствие от възприятието, не превръща драмата в дълбоко философско и чисто интелектуално търсене. Или с думи прости, лентата се гледа и филмът далеч не е тягостен, дори не остава впечатление за прекомерна тежест.

Ейприл и Франк са толкова различни – тя се бори за промени света около себе си, да го направи както на нея и харесва. В действията и основен мотив е собственото желание. Франк от своя страна следва предначертаните от други пътища, търси сигурността, а не личното удовлетворение от живота, с амбиция умряла след брака. Но вътре в него желанието да постигне щастие е живо и това позволява на Ейприл да го убеди, да го заведе в столетния символ на любовта и радостта – Париж. Позволява и да го подбутне по пътя, който самият той иска да извърви.

Накратко „Пътят на промените” е един много топъл, много човешки филм, който си позволява да повдигне някои дори интимни въпроси в зрителите си. Безспорните качества на филма са допълнени от великолепна актьорска игра както от страна на Кейт Уинслет така и от Леонардо Ди Каприо. Които в този ред на мисли трябва да споменем, че правят страхотна екранна двойка. И всичко това превръща това заглавие в може би най-добрата драма за изминалата година. Или да не бъдем крайни - една от най-добрите. Което не променя факта, че това е една от малкото ленти, които заслужават поне още едно гледане.






Допадна ли ви този материал? (5) (1) 4271 прочит(а)

 Добави коментар 
Ако сте регистрирани във форума можете да коментирате и тук

Име:
Текст:
Код:        

 Покажи/скрий коментарите (6) 



AdSense
Нови Кратки @ Сивостен


Реклама


Подобни статии

Случаен избор


Сивостен, v.5.3.0b
© Сивостен, 2003-2011, Всички права запазени
Препечатването на материали е нежелателно. Ако имате интерес към някои от материалите,
собственост на сп. "Сивостен" и неговите автори, моля, свържете се с редакционната колегия.