Български English [beta]
Здравей, гостенино. (вход, регистрация)
Екип Партньори Ресурси Статистики За контакт
Добави в любимиПредложи статияКонкурсиЗа рекламодатели
Начало
Форум
Към Кратки
Всички статии
 Литература
 Музика
 Филми и анимация
 На малкия екран
 Публицистика
 Популярни
 Кулинария
 Игри
 Спорт
 Творчество
 Други
Ключови думи
Поредици
Бюлетин

Търсене

Сивостен :: Защо пътувам без билет? (статия) - Градски транспорт, Гражданско общество, София
Защо пътувам без билет?

Автор: Иван Ж. Атанасов, понеделник, 20 септември 2004.

Публикувано в Статии :: Публицистика; Предложи Гледна точка

Намали размера на шрифтаУвеличи размера на шрифта

Днес се возих на автобус 85. Не ми се случва рядко, даже напротив - доста често го правя. Особено приятно изживяване е да го хванеш късно вечер заради вероятността да попаднеш на банда контролни органи чакащи в засада. Но за това по-късно. Преди да ти се случи подобно приключение се налага да се качиш – нещо, което не препоръчвам на хора със слаби нерви, незапознати с порядките в градския транспорт. По правило возилата са в техническо състояние граничещо със сцена от филм на ужасите. Раздули се шперплатови плоскости, клатещите се седалки, прозорците треперещи от рева на двигателя, понякога врата отказваща се да се отвори, демонстрирайки отказа си със звук напълно подходящ за измъчване на затворници в Ирак. Само част от пейзажа.

Нищо, свикнал съм. Реших да не се правя на бънджи скачач и да си спестя малко нерви, така че за първи път от доста време се самотаксувах, дупнах си билетчето накратко. Рев и вой. С пълна скорост пъплим към мелницата. Писък на спирачки. Задушливата миризма на изгорели газове достига синусите ми. Широко отворените прозорци се опитват да ги изведат извън каросерията, но не се получава. Тласък. Спираме. Светлината на свещиците играещи ролята на фарове, или по-точно фаровете приличащи на свещици се отразява в светлоотразителни жилетки. Ужасът на гратисчията – пост на нощните ловци, които нахлуват в автобуса, за да разиграят сцената, които стана повод за написването на тази статия.

Една тъмна личност, очевидно принадлежаща към племето на контрольорите запита шофьора: "Имаш ли билети колега?". Последва утвърдителен отговор и отразяващия светлината субект реши, че си е свършил работата. Принципно тази процедура се нарича проверка, поради щото важи правилото, че тя е най-висшата форма на доверие. Но нали живеем в рицарски времена, та честната дума тежи повече. Нищо че водача нямаше билети.

Малко по-късно на последната седалка започва следващата сцена от театъра на мечтите – Градския транспорт. Група младежи без билети, след кратък спор и речи, от които патоса се точеше като мед, бяха свалени от автобуса. Дотук добре – похвално. Молодци. Въпроса е, че минути по-рано контролата изобщо не провери седящия зад мен едър мъжага, нито пък полицая, който далеч не бе по служба, демек трябва да бъде проконтролиран. И да докаже, че е или да си плати. Всички трябва да си платят. Обобщението е ясно - контролата като цяло не си свърши работата.

Но тези сцени ме наведоха на съвсем различни мисли - аз съм студент. Работя, за да си покривам разходите за образование, разходите за поддръжка на литературен сайт - островче на културата сред морето от материализъм, което е заляло страната ни. Работя за немалка заплата, но не дупча билети. Пътувам гратис, защото това е един от малкото начини да изразя своя протест срещу абдикиралата от задълженията си към гражданите държава, па макар и с посредничеството на една общинска фирма.

Същата държава, която не помага за обучението на хиляди студенти, дори по онзи начин – с кредитите. Няма схема да помогне и на неправителствени организации в сферата на културата, като същия този сайт, който споменах. А и семейния ми бюджет е кръпка до кръпка пак заради нея. Заради мизерната заплата на единия родител - член на едно от най-„уважаваните” съсловия в държавата, демек учител. Заради малоумието на правителството да продаде Кремиковци на Муто (както галено наричат "собственика" на тази фирма самите работници), който от тогава все забравя да плати заплатата навреме. А следприватизационен контрол няма.

Да, аз не пътувам гратис заради манталитета си, а като знак на протест. Протест срещу управляващата клика, която цвета си мени, но нрава не. Която е вдигнала ръце от всичко. Протест срещу държавата, която унижава тези, които учат децата и с обсъждания дали двата лева за квалификация да се дават накуп или месечно. Протест срещу чиновници и управници, които заради собствената си изгода не си мръдват пръста да променят статуквото.

Повтарям - пътувам гратис, защото това е един от малкото начини, да изкажа протест. Другите също използвам, но докато нещата продължават на принципа „и сам воинът е войн” все ще се чувствам малко или много луд Дон Кихотовец. А когато страната ми започне да изпълнява функциите си ще започна да се самотаксувам с усмивка на уста и да чакам весело контролата с билет в ръка.






Допадна ли ви този материал? (5) (0) 4702 прочит(а)

 Добави коментар 
Ако сте регистрирани във форума можете да коментирате и тук

Име:
Текст:
Код:        

 Покажи/скрий коментарите (120) 



AdSense
Нови Кратки @ Сивостен


Реклама


Подобни статии

Случаен избор


Сивостен, v.5.3.0b
© Сивостен, 2003-2011, Всички права запазени
Препечатването на материали е нежелателно. Ако имате интерес към някои от материалите,
собственост на сп. "Сивостен" и неговите автори, моля, свържете се с редакционната колегия.