Български English [beta]
Здравей, гостенино. (вход, регистрация)
Екип Партньори Ресурси Статистики За контакт
Добави в любимиПредложи статияКонкурсиЗа рекламодатели
Начало
Форум
Към Кратки
Всички статии
 Литература
 Музика
 Филми и анимация
 На малкия екран
 Публицистика
 Популярни
 Кулинария
 Игри
 Спорт
 Творчество
 Други
Ключови думи
Поредици
Бюлетин

Търсене

Сивостен :: Cadillac Records (2008) (ревю) - Дарнъл Мартин, Драма, Мюзикъл, Романтика, Бионсе, Гейбриъл Юниън, Джефри Райт, Ейдриън Броди, Иймън
Cadillac Records (2008)

Поредици: Златен Глобус 2009

Автор: Иван Ж. Атанасов, събота, 03 януари 2009.

Публикувано в Статии :: Филми и анимация; Предложи Гледна точка

Намали размера на шрифтаУвеличи размера на шрифта

Кадилак рекърдс (2008)

Дори да оставим настрана количеството пълни измислици, с което е наситен „Кадилак Рекърдс”, дори да се абстрахираме от накъсаната, несвързана история, лентата на режисьора Дарнъл Мартин си остава лош филм по всички останали показатели – актьорска игра, даже не толкова тя, колкото липсата на химия между изпълнителите, убедителност и т.н. Като може би само едно нещо си заслужава в него – историческата достоверност, но не тази на историята, отнасяща се в пълна фикция, а онази на визията и хубавата музика. Нито повече нито по-малко.

Накратко, филмът ни разказва за историята на Чес Рекърдс, на Леонард Чес, а Кадилакът в името идва от навика му да възнаграждава звездите си именно с тази марка автомобили. Собственикът е добър психолог и лидер, стремящ се винаги да се сприятели с музикантите, които наема, като изборът му не е обременен от расистката предубеденост, ширеща се по това време. Или с други думи, насочва вниманието си към „черната” Америка. Успешните плочи се редуват една след друга, изгряват и залязват любимци на публиката и истински звезди, заедно с всички проблеми на шоу бизнеса, които до болка познаваме.

Иначе казано, фабулата далеч не е лоша, даже напротив. Обаче липсват основни неща като протагонист, сиреч главен герой, който да обере вниманието на публиката, и свързаност. Докато второто криво-ляво е замазано с участието на разказвач зад кадър, първото стои като бяла кръпка на черен фрак по време на бал при английската кралица.

При актьорите – Мос Деф изглежда доста добре в кожата на буйния, но много талантлив Чък Бери, Бионсе пресъздава ролята на Ета Джеймс нелошо, но липсата на нещо повече, което да се случва между тях, съчетано с останалия актьорски състав, съсипва и това малко положително качество на лентата. Остатъкът от каста лесно може да бъде пропуснат поради простата причина, че не блести, действително няма забележими проблеми, поради което съм склонен да търся вината при създателите, а не изпълнителите.

Музиката обаче е великолепна. И действително, дори само заради нея си заслужава човек да прекара два часа с „Кадилак рекърдс” - може би не толкова да го гледа, колкото да го слуша. Естествено, ако харесва джаз, блус и малко допотопен, но изключително пленителен рок. Жалко обаче, че няма поне още една причина за това. Още повече имайки предвид неоспоримите резерви, неизползвани от режисьора дори в качеството му на сценарист, като какъвто в допълнение се изживява в този случай.






Допадна ли ви този материал? (3) (1) 2761 прочит(а)

 Добави коментар 
Ако сте регистрирани във форума можете да коментирате и тук

Име:
Текст:
Код:        

 Покажи/скрий коментарите (3) 



AdSense
Нови Кратки @ Сивостен


Реклама


Подобни статии

Случаен избор


Сивостен, v.5.3.0b
© Сивостен, 2003-2011, Всички права запазени
Препечатването на материали е нежелателно. Ако имате интерес към някои от материалите,
собственост на сп. "Сивостен" и неговите автори, моля, свържете се с редакционната колегия.