Български English [beta]
Здравей, гостенино. (вход, регистрация)
Екип Партньори Ресурси Статистики За контакт
Добави в любимиПредложи статияКонкурсиЗа рекламодатели
Начало
Форум
Към Кратки
Всички статии
 Литература
 Музика
 Филми и анимация
 На малкия екран
 Публицистика
 Популярни
 Кулинария
 Игри
 Спорт
 Творчество
 Други
Ключови думи
Поредици
Бюлетин

Търсене

Сивостен :: Yes Man (2008) (ревю) - Пейтън Рийд, Джарад Пол, Никълъс Столър, Драма, Комедия, Брадли Купър, Дани Мастерсън, Джим Кери, Дж
Yes Man (2008)

Автор: Ангел Генчев, сряда, 07 януари 2009.

Публикувано в Статии :: Филми и анимация; Предложи Гледна точка

Намали размера на шрифтаУвеличи размера на шрифта

Навитакът (2008)

Джим Кери си остава Джим Кери. Независимо, че доста се промени като актьор през последните години, стъпвайки уверено в съвсем различни от присъщата му комедия жанрове. И малко по-възрастните зрители със сигурност си спомнят безумно глупавите, но смешни именно заради сценичното му присъствие, невероятната му пластика и мимика, комедии, които го изстреляха в звездното небе на Холивуд в началото на деветдесетте.

Аз лично, с ръка на сърцето, мога да си призная, че филми като "От глупав по-глупав", "Ейс Вентура" и дори "Маската" въобще не ми липсват - даже ако ме попитат кой е първият му наистина хубав опит в киното, най-отпред бих сложил "Кабелджията" без да се замисля. Дори, струва ми се, онези ленти са сред от главните виновници да съществуват зрители, твърдо убедени, че "не могат го гледат". Подозирам обаче, че покрай тази си закоравяла позиция не са обърнали и грам внимание на силните драматични роли в кариерата му. А причината да отворя толкова широка скоба е, че за пръв път от доста време в "Навитакът" се прокрадва мъничко от онзи античен Джим Кери, когото едни ненавиждат, а други... ами други се смеят с или на него. Без значение.

Да, „Навитакът” е комедия. Ако обърнете съвсем леко гледната точка обаче, лентата има доста по-сериозен драматичен елемент, отколкото изглежда на пръв поглед. Канадският комик се превъплъщава в ролята на Карл - самотник, изолирал се от заобикалящия го свят след разпада на брака си. Героят му е изпаднал в сива рутина във всеки един аспект от ежедневието си - от работата като банков чиновник до вечерите пред телевизора с полуфабрикат в ръка. Какво би се случило обаче, ако този персонаж приеме предизвикателството да се открие към отварящите му се възможности, независимо от техния калибър?

Не може да се отрече напълно, че настоящето, задъхано и уморително, предразполага към известна изолация. Всъщност съвсем простичкият мотив на "Навитакът" е, че животът в крайна сметка е един и трябва и да се живее, освен всичко друго. Може би най-голямата изненада е, че филмът е базиран на биографична книга - едноименната "Yes Man" на британския хуморист Дани Уолъс, който е преживял подобен период.

И за да завърша започнатото по-горе с "глупавите комедии на Кери", има и още една причина да ги спомена - а именно тази, че доста рецензии пращат настоящия филм в тяхната компания. Бих ви препоръчал да не им се предоверявате - мога само да спекулирам наистина, но подозирам, че подобно мнение се дължи на някои от познатите скечове в негов тип. Реално, те служат само за да подчертаят на места развитието на героя. С риск да се повторя - под повърхността на "Навитакът" се намира далеч повече, отколкото върху нея. И дори и да отстъпва пред "Блясъкът на чистия ум" или "Човек на луната", и да не е особено сложен в един или друг аспект, пак бих го препоръчал от сърце. Като при това бих го наредил и доста напред сред добрите филми на Джим Кери.






Допадна ли ви този материал? (4) (1) 3846 прочит(а)

 Добави коментар 
Ако сте регистрирани във форума можете да коментирате и тук

Име:
Текст:
Код:        

 Няма коментари 

AdSense
Нови Кратки @ Сивостен


Реклама


Подобни статии

Случаен избор


Сивостен, v.5.3.0b
© Сивостен, 2003-2011, Всички права запазени
Препечатването на материали е нежелателно. Ако имате интерес към някои от материалите,
собственост на сп. "Сивостен" и неговите автори, моля, свържете се с редакционната колегия.