Български English [beta]
Здравей, гостенино. (вход, регистрация)
Екип Партньори Ресурси Статистики За контакт
Добави в любимиПредложи статияКонкурсиЗа рекламодатели
Начало
Форум
Към Кратки
Всички статии
 Литература
 Музика
 Филми и анимация
 На малкия екран
 Публицистика
 Популярни
 Кулинария
 Игри
 Спорт
 Творчество
 Други
Ключови думи
Поредици
Бюлетин

Търсене

Сивостен :: Vals Im Bashir (2008) (ревю) - Ари Фолман, Анимация, Биография, Военни филми, Драма, Дрор Харази, Захава Соломон, Йехезкел Лазаров,
Vals Im Bashir (2008)

Поредици: Златен Глобус 2009; Оскари 2009

Автор: Иван Ж. Атанасов, петък, 09 януари 2009.

Публикувано в Статии :: Филми и анимация; Предложи Гледна точка

Намали размера на шрифтаУвеличи размера на шрифта

Валс с Башир (2008)

Не съм сигурен дали е политически коректно филм за война да участва в бляскава церемония по времето, когато въоръженият конфликт в ивицата Газа напусна пределите на Израел и все повече и повече заприличва на едностранно клане. Но факт е, че миналата година измежду номинираните за Оскар филми беше „Бофорт”, а тази измежду състезаващите се за Златен Глобус откриваме „Валс с Башир”. И ако анимационно-биографичната продукция на Ари Фолман нямаше безспорни качества извън военния конфликт, навярно мнението ми щеше да е значително по-крайно.

Няколко неща помагат филмът да повлияе толкова силно на зрителя. От една страна стои историята, която се концентрира не върху оправдаването на събитията, а върху това как те влияят на обикновения участник в тях. За откриването на спомени двадесет и четири години по-късно, когато деветнадесетгодишният войник отдавна е станал мъж. За травмата, за това как личността се справя с нея. Говори ни за войната като цяло, не толкова за конкретния случай. И именно това го прави ценен. Още повече, че събитията са достатъчно реални, за да разберем, че всичко, което ни се поднася, е личната истина на един човек.

Прескачайки от настоящето в миналото заедно с главното действащо лице, докато той самият се свързва с бойни другари, за да възстанови мозайката на спомените си, научаваме много, дори бих казал повече, отколкото може да се каже с думи. Внушението се засилва от мрачните краски, в които е реализиран филмът. Усещането за тежест идва не само от фабулата, но и от стила, използван в анимацията. Която всъщност се характеризира и с усещане за реализъм както на заобикалящата среда, така и на хората. Тези два факта карат зрителя да си зададе въпроса дали не се е получило по-добре с липсата на живи актьори.

Отговорът според мен е – да, „Валс с Башир” е наистина впечатляващ по начина, по който е направен, и силно се съмнявам, че можеше да стане по-добре. И ако изключим резервите, засегнати в уводните думи, бих казал, че заслужава вниманието на зрителя. Дори нещо повече – задължава любителя на доброто кино да се запознае с него. А колкото до политическата коректност – за нея може да се произнесе само историята. Ние съвременниците не можем и навярно няма да видим глобалната картина и дългосрочния ефект от събитията. Затова ни остава да се концентрираме единствено върху личността.






Допадна ли ви този материал? (4) (0) 5001 прочит(а)

 Добави коментар 
Ако сте регистрирани във форума можете да коментирате и тук

Име:
Текст:
Код:        

 Покажи/скрий коментарите (7) 



AdSense
Нови Кратки @ Сивостен


Реклама


Подобни статии

Случаен избор


Сивостен, v.5.3.0b
© Сивостен, 2003-2011, Всички права запазени
Препечатването на материали е нежелателно. Ако имате интерес към някои от материалите,
собственост на сп. "Сивостен" и неговите автори, моля, свържете се с редакционната колегия.