Български English [beta]
Здравей, гостенино. (вход, регистрация)
Екип Партньори Ресурси Статистики За контакт
Добави в любимиПредложи статияКонкурсиЗа рекламодатели
Начало
Форум
Към Кратки
Всички статии
 Литература
 Музика
 Филми и анимация
 На малкия екран
 Публицистика
 Популярни
 Кулинария
 Игри
 Спорт
 Творчество
 Други
Ключови думи
Поредици
Бюлетин

Търсене

Сивостен :: Александър Дюма (1803-1870) (статия) - Литература, Александър Дюма, Биография, История, Франция
Александър Дюма (1803-1870)

Автор: Иван Ж. Атанасов, петък, 09 януари 2009.

Публикувано в Статии :: Литература, Популярни; Предложи Гледна точка

Намали размера на шрифтаУвеличи размера на шрифта

Александър Дюма-баща, наречен така за разлика от сина си, който също е писател и носи бащиното име, е роден през 1803 година в малкото градче Вилер-Котр, близо до Париж. Дядото на писателя е Дави Дьо Пейетри, богат колониален земеделец. Баща му е генерал от републиканската армия - убеден републиканец, изпаднал в немилост при властването на Наполеон. Когато генерал Дюма умира през 1806 година, оставя семейството си без пукната пара, така че се налага синът му да си намери работа. И така младият Александър постъпва на работа при нотариуса на Вилер-Котр, като продължава да се образова самостоятелно.

Усиленото четене, което отнема цялото му свободно време, бързо заразява Дюма с ентусиазъм и желание да поеме по пътя на писателското поприще. През 1822 година мечтата му за литературна слава го води в Париж, където с помощта на приятели на баща си намира работа в канцеларията на Орлеанския дук. Продължава да чете всичко – от Шекспир и Молиер, през Гьоте и Шилер до Уолтър Скот и др. Прочетеното оформя стила на младия ентусиаст и в крайна сметка през 1825 той дебютира с малък сборник разкази, наречен „Съвременни новели”.

Макар че първият му литературен опит не блести, пътят е намерен. Големият успех обаче идва, когато момчето от Вилер-Котр се присъединява към романтичното движение. През 1828 година Дюма е вече редовен посетител на т.нар. „щабквартира на романтизма” или иначе казано, салона на Виктор Юго. Там се събират едни от най-забележимите поддръжници на новото литературно течение като Емил Дешан, Алфред дьо Мюсе, Алфред дьо Вини и Сент Бьов, Мериме, мадам дьо Стал и естествено – самият Юго. През този период романтичната литература заема здрави позиции с всичките си поджанрове, но все още не се е пресегнала до драматичните произведения, които да задоволяват изискванията на театъра. А без сцената новото течение било обречено.

Тук се включва Дюма, който успява да постави в „Комеди франсез” първата романтична драма – „Анри III и неговият двор”. Така на 11 февруари 1829 година публиката за първи път вижда погледа на автора над кървавите събития, свързани с френския кралски двор през шестнадесети век. Успехът става дори още по-голям, имайки предвид, че силният антиабсолютизъм и антиклерикализъм, който струи от пиесата, е напълно в духа на предстоящата и вече подготвяща се революция срещу Бурбоните.

След „Анри III и неговият двор” Дюма пише редица ефектни произведения за сцената, които му печелят гръмка слава. Макар да се опират на исторически факти, което се харесва на публиката, творбите на френския писател далеч нямат сериозно историческо значение. Авторът се стреми единствено да изгради увлекателна интрига, на чиято база да изостри напрежението и да постигне ефекта на мелодрамата. Нещо, с което, между другото, се характеризират повечето от любимите на поколения читатели книги на Дюма.

Юлската революция от 1830 година оказва сериозно влияние върху романтиците, като ги кара да подхождат по-задълбочено към обществените проблеми. За мнозина във Франция събитията не са нещо неочаквано. Либералните и демократични сили във Франция рязко осъждат опитите на Шарл X да възстанови привилегиите на аристокрацията и духовенството. Така че мнозина свободолюбиво настроени писатели посрещат възторжено революцията, като наивно смятат, че ще започне нова ера на благоденствие за целия френския народ.

Като един от тях Дюма също е увлечен от събитията през 1830 година. Периодът на юлската монархия е време на народни вълнения и републикански въстания, смазвани жестоко от господстващата власт. Поради това френският писател бързо се присъединява към опозицията и извисява глас срещу реакционния режим на Луи Филип. По-късно, през 1832 година драматургът взема участие и в походите на генерал Ламарк, които в крайна сметка довеждат до републиканското въстание от 5 и 6 юли, жестоко смазано от войската. Тогава Дюма е принуден временно да напусне Париж и заминава за Швейцария.

Със завръщането си във Франция писателят отново се отдава на литературата, като именно в този период издава и първия си роман „Изабел Баварска”. Книгата е замислена като началото на исторически цикъл, който да отрази значимите събития в родината на автора между петнадесети и седемнадесети век. Дюма проявява и изключителен интерес към Русия, което води до написването на „Записки на учителя по фехтовка, или Осемнадесет месеца в Санкт Петербург", посветен на живота И. В. Аненков и неговата съпруга. И тук френският писател борави доста свободно с фактите, но лайтмотивът е ясен – състраданието към жертвите на царския произвол. Като следствие от сюжета романът е забранен от цензурата чак до 1925 година, когато творбата за първи път е отпечатана в Русия.

Дюма като че ли винаги усеща литературните тенденции и се нарежда измежду първите във всяка новост. Това се случва и с появата на новия жанр на романите подлистници. Парижките вестници, между които цари силна конкуренция, започват да печатат малки откъси от забавни романи, с цел да привлекат повече читатели. За да повишат тиражите си, привличат писатели от ранга на Теофил Готие, Виктор Юго и Оноре дьо Балзак. Дюма обаче е сред първите, които започват да публикуват романи и критика. Той е и също един от първите, които подписват договори с твърди срокове за романите си, така че да бъде задоволен многохилядният читателски интерес.

Дълги години Дюма се подвизава в пресата, като неслучайно го наричат майстор на романа подлистник. Най-известните си произведения пише именно в този период. Като примери могат да се дадат „Тримата мускетари”, публикуван през 1844 и продълженията му „Двадесет години по-късно” (1845) и „Десет години по-късно или виконт дьо Бражелон” (1850), както и „Граф Монте Кристо” (1845), „Кралица Марго”, „Рицарят на Мезон-Руж” (1846) и т.н.

През 50-те години Дюма започва да се отклонява от романтичните тенденции и пише доста посредствени исторически романи. Въпреки че полагал забележителни усилия, сроковете като че ли убивали литературния плам и стремежът да излезе следващата глава от поредния подлистник се наложил над търсенето на увлекателност и литературен стил.

Интересно е да се отбележи, че шегата на Мерикур, който през 1845 печата памфлета си „Фабрика за романи, търговски дом Александър Дюма и ко” не е далеч от истината. Някои творби, подписани от писателя, действително са създадени заедно с известни по това време френски литератори като Маке, Анисе Буржоа, Иполит Оже, Пол Бекаж, Луи Куаляк, Дюрие, Жерар дьо Нервил, Пол Мерсис и Емил Сувестр.

И действително, впечатляващата бройка романи на Дюма подсказва, че горният любопитен факт е истина. Въпреки това всичките двеста седемдесет и седем тома се отличават с единство на литературния стил, стройност на композицията и цялостност на възгледите върху историческите събития. Все неща, които не биха могли да бъдат постигнати без дейното участие на френския романист. Така че без съмнение Дюма е прав в негодуванието си, изразено в писмо до Беранже, в което пише: „Как сте могли да повярвате на тази популярна басня, почиваща единствено върху авторитета на няколко неудачници, които постоянно се опитват да ръфат петите на тези, които имат крила?”

Революцията от 1848 година по различен начин въвлича в политическите събития много известни писатели на Франция. Виктор Юго например става депутат, Ламартин — министър на външните работи, а Жорж Санд редактира бюлетина на правителството и издава списание „Народно дело". Дюма също мечтае за политическа кариера и заема буржоазно-монархическа позиция. В обръщението си към избирателите в департамента Йона той назовава за политически противници видни републиканци като Ролен, Луи Блан, Етиен Араго, както и всички представители на буржоазната обществена мисъл, говорещи за социални реформи. Дюма обещава да следва лидерите на конституционномонархическата партия. Това означавало приобщаване към лагера на реакцията, което не било по вкуса на избирателите. И така Дюма е напълно разгромен на изборите.

В този момент, изтърпял загубата, френският писател приключва политическия си път. По него той извървява всяка крачка от романтичното републиканство до признаване на монархическата власт, но остава с убеждението, че е необходимо тя да бъде подкрепена от конституционни принципи, осигуряващи необходимата опора на буржоазията.

През 1858 Дюма предприема едногодишно пътешествие из Русия. Пребиваването на писателя в Санкт Петербург предизвиква голям интерес в руските литературни среди и сред руските читатели. Панаев казва за това време следното: „Петербург прие господин Дюма с пълно руско гостоприемство и радушност, пък и би ли могло да бъде иначе? Господин Дюма се ползува в Русия почти със същата популярност, както и във Франция, както и в целия свят сред любителите на лекото четиво, а тези четци представляват мнозинството от човечеството.” Същият описва как французинът е бил търсен из целия град и как е било необходимо само някой да извика „Ето го Дюма!”, за да разбуни тълпата, копнееща да зърне именития писател.

Едно от последните значителни събития в живота на Александър Дюма е запознаването му с Гарибалди. Френският писател дори съпровожда героя на националноосвободителното движение в Италия в похода до Сицилия и свалянето на неаполитанския крал. След това известно време остава в Италия, като заема длъжността директор на националните музеи в Неапол. Следващото и последно забележително събитие в живота му идва през 1866 година, когато Дюма става военен кореспондент по време на войната между Прусия и Австрия. От фронта французинът праща редица дописки и обстойни прегледи на военните действия, публикувани в парижката преса.

Последните си години писателят прекарва в крайна бедност, като от крачката към пълна мизерия го спасяват единствено дъщеря му, която също е писател, и синът му. Александър Дюма-син върви по стъпките на баща си и става един от най-известните драматурзи на Франция, като най-популярната му творба е романът и пиеса „Дамата с камелиите”. Смъртта на баща му минава почти незабелязано, тъй като по същото време Франция е във война с Прусия и обществеността се занимава основно с окупацията на френска територия от немски войски. И така в малкото градче Пюи, на 6 декември 1870 година, умира човекът, превърнал се в любимец на поколения почитатели на лекия, забавен роман с исторически привкус.






Допадна ли ви този материал? (33) (2) 11687 прочит(а)

 Добави коментар 
Ако сте регистрирани във форума можете да коментирате и тук

Име:
Текст:
Код:        

 Покажи/скрий коментарите (4) 



AdSense
Нови Кратки @ Сивостен


Реклама


Подобни статии

Случаен избор


Сивостен, v.5.3.0b
© Сивостен, 2003-2011, Всички права запазени
Препечатването на материали е нежелателно. Ако имате интерес към някои от материалите,
собственост на сп. "Сивостен" и неговите автори, моля, свържете се с редакционната колегия.