Български English [beta]
Здравей, гостенино. (вход, регистрация)
Екип Партньори Ресурси Статистики За контакт
Добави в любимиПредложи статияКонкурсиЗа рекламодатели
Начало
Форум
Към Кратки
Всички статии
 Литература
 Музика
 Филми и анимация
 На малкия екран
 Публицистика
 Популярни
 Кулинария
 Игри
 Спорт
 Творчество
 Други
Ключови думи
Поредици
Бюлетин

Търсене

Сивостен :: South Park (ревю) - Мат Стоун, Трей Паркър, Анимация, Комедия, Пародия, Сериали
South Park

Автор: Димитър Грозданов, събота, 10 януари 2009.

Публикувано в Статии :: Филми и анимация, На малкия екран; Предложи Гледна точка

Намали размера на шрифтаУвеличи размера на шрифта

South Park се върти по американските телевизии вече повече от десетилетие, но признавам, че досега някак не му бях обърнал внимание. От няколкото епизода (и по-точно, части от тях), и по-специално пълнометражния филм по темата (South Park: Bigger Longer & Uncut), които бях гледал, не бях останал особено очарован. Не че последният е толкова лош, но елементите, които направиха впоследствие сериала симпатичен и интересен в моите очи, там са заменени от твърде много олигофреничност и не особено успешно скалъпени тематични песнички. Затова и останах донякъде изненадан от изключително високата оценка на сериала в IMDB – 9.3 при над 30 000 гласували (за справка – “House M.D.” има 9.2 със 450 гласа, “Heroes” – 8.4 със 440 гласа,”The Simpsons” – 9.2, но отново само с 400 гласа). Това определено разпали любопитството ми, и реших да дам шанс поне на първия сезон. А после и на всички останали.

South Park се заражда като идея още през твърде далечната вече 1992, когато Трей Паркър и Мат Стоун се срещат в университета Колорадо и създават грубо скалъпен късометражен филм, в който са заложени и прототипите на героите на бъдещия сериал. През 1995 г. от Fox забелязват анимацията, и им предлагат да направят нов късометражен филм, който впоследствие получава бурни отзиви в мрежата. Преговорите за сериал обаче пропадат, и тогава с по-добро предложение се намесват от Comedy Central , по която се излъчва и дебютният епизод на 13 август 1997 г.
Шоуто скоро добива голяма популярност, и се радва на стабилен рейтинг от приблизително три милиона зрители и до днес. Създателите пародират всички аспекти на съвременната американска култура, както и отношението й към останалия свят – религията, емиграцията, хомосексуализма, законите против расизма, войната в Ирак, глобално затопляне, Майкъл Джексън, Парис Хилтън, Барак Обама – всички събития и личности, станали по някакъв начин част от американската – а и световната – история през последните четиринадесет години са намерили своето огледало в сериала, като тъкмо то отразява нерядко абсурдната им същност. Те са видени през очите на четири осем годишни момчета – Стенли Марш, Кайл Брофловски, Ерик Картман и Кени Маккормик. В едно интервю Паркър и Стоун споделят, че умишлено са избрали деца за главни герои на иначе не дотам цензурен сериал – според тях детските очи се подават значително по-трудно на лицемерието и фалша на съвременния свят, и по-лесно казват това, което мислят.

И да говорим за някаква граница на добрия вкус, то South Park със сигурност я прескача, а вероятно пресича нелегално дори следващата. Това не винаги ми допада, но от друга страна си мисля, че този ефект е умишлено търсен – идеята на всеки от епизодите (почти всички завършват с „I think I learned something today”) се очертава и подчертава доста по-ясно. Сериалът печели 2 награди Еми за „Outstanding Animated Program” (за действително култовите епизоди “Best Friends Forever” и “Make Love, Not Warcraft”), и още една за трилогията „Imaginationland”.

Паркър и Стоун, освен аниматори, са и сценаристи и озвучители на South Park. Нарисуван в стил “Paper-cut ” (хартиени изрезки), сериалът се прави първо на Corel Draw, а впоследствие на Adobe Photoshop, Power Animator и Maya. В интервю от 2007 г. създателите споделят, че всеки епизод се „измисля” за около седмица (от четвъртък за четвъртък), като така успяват да се държат в течение на събитията. За съжаление, след един от епизодите от девети сезон, екипът на сериала е напуснат от Исак Хейс – озвучаващият изключително култовия второстепенен персонаж Chef. Поводът е интересен, макар и глупав – Хейс е последовател на Сциентоложката църква, осмяна в серията “Trapped in the Closet”. Една от песните, които той изпълнява в сериала – „Chocolate Salty Balls” – става №1 във Великобритания през 1998 г.

Множество звезди, сред които Корн, Дженифър Анистън, Джордж Клуни, Наташа Хенстридж, също дават гласовете си за сериала, което неминуемо добавя интересна подправка към общото усещане от него.

South Park намира положителни отзиви и от двете страни на океана. Това е вероятно една от причините през 2008 Comedy Central да пуснат всеки от епизодите за свободно гледане онлайн. Запитани защо, създателите Мат и Трей отвръщат: „Толкова ни писна да си сваляме шоуто незаконно, че решихме да си дадем легална алтернатива”. От там до днешна дата са изгледани близо 100 милиона епизода.

South Park очевидно се превръща в нещо значимо за дванадесетте сезона, в които се излъчва, и продължава да се излъчва. Обективно засегнатите теми, тяхното пародийно, но и социално и критично третиране карат списание „Тайм” да поставят сериала сред „Стоте най-добри телевизионни сериала на всички времена”.

Определено в двадесет и две минутните епизоди има какво да се намери като повод за размисъл. Все пак стилистиката, езикът и концепцията не са за всеки. Трудно бих се насилил да го препоръчам категорично, и все пак предполагам, че статията е достатъчна, за да прецените сами за себе си. И за финал:

“Screw you guys, I`m going home.”






Допадна ли ви този материал? (5) (0) 4536 прочит(а)

 Добави коментар 
Ако сте регистрирани във форума можете да коментирате и тук

Име:
Текст:
Код:        

 Няма коментари 

Читателите на тази статия се поинтересуваха от:
Заселниците на Катан
SciFi Series: Alphas
Transporter 3 (2008)
Скот Сиглър: "Земно ядро"
Revanche (2008)
AdSense
Нови Кратки @ Сивостен


Реклама


Подобни статии

Случаен избор


Сивостен, v.5.3.0b
© Сивостен, 2003-2011, Всички права запазени
Препечатването на материали е нежелателно. Ако имате интерес към някои от материалите,
собственост на сп. "Сивостен" и неговите автори, моля, свържете се с редакционната колегия.