Български English [beta]
Здравей, гостенино. (вход, регистрация)
Екип Партньори Ресурси Статистики За контакт
Добави в любимиПредложи статияКонкурсиЗа рекламодатели
Начало
Форум
Към Кратки
Всички статии
 Литература
 Музика
 Филми и анимация
 На малкия екран
 Публицистика
 Популярни
 Кулинария
 Игри
 Спорт
 Творчество
 Други
Ключови думи
Поредици
Бюлетин

Търсене

Сивостен :: Замъците: Сюли на Лоара (Sully-sur-Loire) (статия) - Архитектура, История, Франция
Замъците: Сюли на Лоара (Sully-sur-Loire)

Поредици: Архитектурни шедьоври; Замъците

Автор: Илиана Т. Илиева - Дъбова, събота, 10 януари 2009.

Публикувано в Статии :: Популярни; Предложи Гледна точка

Намали размера на шрифтаУвеличи размера на шрифта

Долината на река Лоара във Франция е известна с богатото си архитектурно наследство в старите градове като Амбоаз, Анже, Блоа, Орлеан, Тур, с красивата си и щедра природа и, най-вече, със славните си замъци - Шанонсо, Амбоаз, Блoа, Виландри, Юсе.

Голяма част от крепостите са строени или са претърпели значителни преустройства по времето на Ренесанса. Разцветът на замъците в долината на Лоара, техният "златен век", е тясно свързан с дейността на кралете от династиите Капетинги и Валоа. Крепостната архитектура и вътрешното обзавеждане изразяват идеалите на Ренесанса и Просвещението.

Една от интересните крепости, разположена в долината на река Лоара е Сюли на Лоара (Sully-sur-Loire). На 2 декември 2000 година Сюли на Лоара e вписан в листата на Световното културно наследство.

Началото на историята на замъка се отнася към времето на крал Филип II Август (1180-1223 г.). Бароните на Сюли платили данък на Орлеанския епископ и придобили, съгласно получения документ, правото да построят на левия бряг на река Лоара, в устието на река Санж, голяма кула. Това им позволило да контролират моста над двата бряга и да събират такси от преминаващите пътници. Налагали мито и върху стоките, превозвани както по пътя, така и по реката. Алчността на бароните била пословична и крал Филип II Август, възползвайки се от жалба на потърпевши търговци, конфискувал имението в полза на Короната. Преследвайки основната цел на своето управление, а именно укрепване на кралската власт, Филип II Август заповядал да се построи гарнизонна кула.

През 1382 година областта преминала под управлението на семейството на Ги дьо ла Тремой. Благородникът поканил в Сюли за консултации един от придворните архитекти, след което поръчал да се построят нова кула, главния и долния двор на замъка, от които до нас са достигнали множество фрагменти. Неговият син Жорж, известен навремето интригант и фаворит на Шарл VII, често канил в Сюли френския крал и неговите придворни. В славния за Франция ден на 8 май 1429 година, когато армията под командването на Жана д’Арк освободила Орлеан от англичаните, дофинът Шарл VII (коронясан на 17 август същата година) бил отседнал именно в замъка на своя любимец. Орлеанската Дева пребивавала в крепостта през март 1430 година. Тук тя написала и изпратила две писма до гражданите на Реймс и едно до “еретиците в Бохемия”, в което ги заплашва с кръстоносен поход. Жана д'Арк дошла в Сюли по настояване на дьо ла Тремой, който и завиждал заради влиянието върху краля, и кроял планове да го ограничи, но така и не успял - тя напуснала замъка, и с предани хора потеглила на помощ на обсадения от бургундците град Компиен. Където именно била пленена вследствие предателство и продадена на англичаните за 10 000 златни ливри.

През 1481 година Луи XI бил приет в Сюли от Луи дьо ла Тремой. Неговият син посрещнал във фамилното имение Луи XII и Франсоа I. Това било доказателство за голямото височайше благоволение, на което продължавали да се радват собствениците на крепостта. Истинският разцвет на Сюли настъпил през 1602 година, когато Максимилиан дьо Бетюн, могъщ министър и личен приятел на крал Анри IV, купил замъка. След чeтири години кралят, основател на Бурбонската династия във Франция, издигнал Сюли в ранг на херцогство. Новият собственик реставрирал крепостта, силно пострадала по време на религиозните воини, и модернизирал защитните укрепления. Построил долната кула откъм страната на града. Кулата била наречена Бетюн и на практика била непревземаема.

Херцог дьо Сюли се занимавал активно с държавните дела и бил личност, известна с широките си интереси. За написването на “Кралска икономика” – работа посветена на управлението на Анри IV, и с цел по-бързото и публикуване, влиятелният пръв министър на кралството дори заселил в кулата, съседна на неговия кабинет, печатар от Осере, който работил под неговото наблюдение. Дьо Сюли бил последният велик сеньор на Франция, който имал официалната привилегия да сече собствени монети.

По време на Регентството, четири поколения по-късно, владетелят на Сюли изоставил строгото пуританство на бележития си предшественик и приемал в замъка еманципирано общество. Сред посетителите блестял младият литератор Франсоа-Мари Аруе, известен под псевдонима Волтер. Този херцог разрушил кулата на Филип II Август, изнесъл жилищните помещения вдясно от входа и засипал вътрешния ров.
По време на Френската революция крепостта пострадала силно. Херцогът, правнук на този, който приемал Волтер, бил привърженик на прогресивните идеи на времето си и разрушил голяма част от “феодалните атрибути” – зъбери и бойници.

Собственик на Сюли от 1962 година е Департаментът на Лоара, чийто съвет се грижи за реставрацията, охраната и използването на архитектурния комплекс.

Главният правоъгълен корпус е фланкиран с четири кули, има покрит парапет с бойници и покрив със стръмни скатове. На север главната постройка опира до Лоара, а на юг – до укрепения двор на малкия замък. От три страни до днес е обкръжена от ровове, пълни с вода (вътрешният бил засипан през XVIII век). Малкият замък, преустроен през XVI век, включва кулата Санж, заемаща югоизточния ъгъл на комплекса, и кулата над входа в центъра на фригела. Над засипания ров е издигнато съвременно здание на мястото на съоръжението от XVIII век (изгоряло през 1918 година). Кулата Санж е съединена с кулата Бетюн посредством коридор.

На обширното пространство пред замъка, обкръжено от ровове и първоначално укрепено с външна стена, се помещават външните съоръжения, кулата Филип Август и църквата, преустроена от Максимилиан дьо Сюли. През XVIII век тук били разрушени градините и бил построен постоянен мост (заместващ подвижния), който водел към малкия замък.

Вътрешната част на крепостта съдържа многочислени забележителности, начело с голямата кула, в която са разположени зали с площ 300 м2 и 100 м2 с големи камини. Първият етаж е украсен с шест гоблена, редки образци на това изкуство, произведени в Париж. На единия е представена историята на прекрасната Психея, в която се влюбва Амур. Тази история е възпята по същото време от Лафонтен в стихове. Приемната зала на втория етаж, където се извършвал и херцогският съд, е построена и украсена по времето на Максимилиан дьо Бетюн. В нишите на залата са разположени маслени портрети на неговите предци. Камината е украсена със символа на неговия роден замък Розни (той е носител и на титлата барон дьо Розни). Желязна врата, облицована с дървени панели, води в залата, от която се управляват входната врата, подвижния мост и капана с чукове. През тази внушителна врата се преминава и към залата с херцогските ценности от XVIII век. Тя е превърната в молитвена стая по времето, когато праха на първия херцог и неговата втора съпруга, Рашел дьо Кошефиле, е пренесен тук от Ноген-ле-Ротру. На втория етаж се намира и кралската спалня с обща площ над 100 м2. Обстановката е в стил Луи XIII, украсена е с чудесни гоблени от XVIII век. Голямото легло от XVII век напомня за преминаването на малолетния Луи XIV през замъка по време на Фрондата. В същата стая е отсядал и неговият дядо Анри IV.

От парадната зала извежда стълбище към етажа, разположен на нивото на горната част на камината - мястото, където войниците патрулирали и в дъжд, и в зной. От тук се открива великолепна гледка към околния пейзаж. Този етаж се явява част от основния покрив, шедьовър на възраст повече от 100 години. В малкият замък може да се премине през крилото от XVIII век, изгоряло през 1918 година. Тази част на крепостта е почти връстник на голямата кула. Херцог Сюли имал тук, на втория етаж, своя спалня, много по-малка, но далеч по-уютна от официалната. Украсата по тавана напомня, че собственикът на този замък бил и маршал на Франция и предан слуга на краля. Част от обзавеждането на комплекса, предложена за продажба през 1942 година, била закупена от Департамента на Лоара и днес може да се разгледа от посетителите на крепостта. Украсата на голямата зала за хранене, във вид на черничеви дървета, е интересна и свидетелства за това, че Максимилиан дьо Бетюн бил и велик икономист, интересуващ се живо от съдбата на стопанството на Франция, един от символите на което е черницата (във връзка с бубарството).

Не можем да се отмине църквата на Сюли, без да си припомним, че роденият по тези места през XIII век станал епископ на Париж под името Морис дьо Сюли и поставил началото на строежа на един от архитектурните шедьоври на готическото изкуство – църквата Парижката Света Богородица (Notre-Dame de Paris).

--
На илюстрациите:
1,2. Сюли на Лоара
3. Максимилиан дьо Бетюн, херцог дьо Сюли
4. Стълбището, водещо към последния етаж на замъка
5. Елемент от украсата на голямата зала
6. Портрет на Анри IV в Сюли
7. Гробницата на Mаксимилиан дьо Бетюн, херцог дьо Сюли и съпругата му Рашел дьо Кошефиле
8. Голямата зала на замъка
9. Кралската спалня






Допадна ли ви този материал? (13) (1) 6748 прочит(а)

 Добави коментар 
Ако сте регистрирани във форума можете да коментирате и тук

Име:
Текст:
Код:        

 Няма коментари 

AdSense
Нови Кратки @ Сивостен


Реклама


Подобни статии

Случаен избор


Сивостен, v.5.3.0b
© Сивостен, 2003-2011, Всички права запазени
Препечатването на материали е нежелателно. Ако имате интерес към някои от материалите,
собственост на сп. "Сивостен" и неговите автори, моля, свържете се с редакционната колегия.