|
Сивостен :: Kalisia – Cybion (2009) (ревю) - Блек метъл, Дет метъл, Индъстриъл метъл, Мелодичен дет метъл, Мелодичен прогресив, Прогресив метъл,
 | |
 Kalisia – Cybion
Independent, 2009
Line up:
Brett Caldas-Lima : vocals, guitars, programming
Bruno Michel - guitars
Elodie Buchonnet - vocals, flute, saxophone
Thibaut Gerard - bass
Laurent Pouget - keyboards
Laurent Bendahan - drums
Guest musicians:
Angela Gossow (Arch Enemy)
Arjen Lucassen (Ayreon)
Paul Masvidal (Cynic)
Tom Maclean (To-Mera)
Andy Sneap (Sabbat)
Tracklist:
1. Introduction / Domination; 2. Reception / Translation; 3. Union / Construction; 4. Declaration / Revolution; 5. Division / Integration; 6. Fusion / Rebellion; 7. Violation / Condemnation; 8. Education / Deification; 9. Isolation / Liberation; 10. Destination / Alteration; 11. Damnation / Seclusion; 12. Illusion / Desperation; 13. Resolution / Protection; 14. Reconstruction / Intrusion; 15. Confrontation / Communication; 16. Activation / Production; 17. Confusion / Resurrection; 18. Realisation / Penetration; 19. Disconnection / Comprehension; 20. Salvation / Connection
Когато преди тринадесетина години излезе първото демо на Kalisia, спомням си, че доста хора, включително и аз, започнаха да сипят суперлативи и да предричат повече от светло бъдеще на бандата. Определения като „новия Dream Theater” се лееха от не една и две усти, включително на доста утвърдени имена измежду тези, които следят и анализират метъл сцената. И действително групата се отличаваше и блестеше със собствена светлина още тогава. Но после всичко потъна в забвение, албум така и не последва, докато през 2002 г. започнаха да се носят слухове, че аха-аха ще излезе да взриви музикалната сцена. И така година след година, докато пак ги забравихме.
Това си има и обяснение. „Cybion” е безкрайно концептуален, като колкото и да е нескромно сравнението, в това отношение прилича донякъде на четирите сезона на Вивалди. Естествената реакция на музикалните продуценти е, че подобна композиция, колкото и да е грандиозна в музикално отношение надали ще намери широк кръг слушатели. А колкото по-малко хора – толкова по-малко пари. И изведнъж новите величия на метъл сцената се оказват финансово неизгодни. И така се преминава към варианта сам-издат рекърдс. Който, както е известно, невинаги е най-лесният за изпълнение.
И докато се развива цялата история, страничните проекти се редят един след друг. Една година записване на китарите, една на вокалите, в трета пък се появяват клавирите и т.н. Сега освен да кажем нещо за крайния резултат, защото именно той е най-интересен. С една дума безкрайно е добър, като изключим един малък дефект. Нека започнем именно от него – ако не сте в подходящото настроение за фантастичната сага, която Kalisia ви поднася, може бързо да ви доскучее и последните песни да ви се сторят като мъчение. Ако обаче сте, техническият перфекционизъм, музиката и текстът, които кореспондират плътно помежду си, ще ви донесат безкрайно удоволствие.
Това е всъщност дефект, който всички изцяло концептуални тави имат, така че не мисля, че е коректно да им го връзваме кусур. Иначе без никакъв спор, бандата е постигнала забележителен синхрон между музика и текст, което дава допълнителен тласък на търсените емоции. Двете по някакъв начин резонират, давайки на слушателя по-пълно и богато възприятие. Слушал съм доста истории в музика, всъщност дори самото ми запознаване с метъла започна предимно с такива албуми, но толкова голяма пълнота и завършеност рядко се среща. С две думи - просто удивително. Но пък ако трябва да бъдем честни – тринадесет години са достатъчно време да изпипаш малко над час музика. Въпросът е дали ще чакаме още толкова за следващите час и нещо.
В музикално отношение Kalisia са безгрешни. В техническо отношение китарите впечатляват с цял букет стилове, които човек може да разпознае. Кореспондират си с барабаните по начин, който рядко се чува, като ударните далеч не се явяват фон, а играят доста основна роля. Което важи и за клавирите, допълващи музиката по перфектен начин. Вокалите са разнообразни, правят впечатление за музикална пиеса. Постановката им отговаря на текущата част от сагата и музикално играят важна роля в действието, което се развива пред... За малко да кажа пред очите ни и надали щеше да е далеч от истината, имайки предвид, че ако добавим един гигантски клип към целия албум, най-вероятно ще се получи ефекта на киното, само че в ноти.
Влиянията са толкова разнообразни, че човек би очаквал да се получи нищо повече от шум. Това обаче далеч не е така – успехът в преплитането на стиловете, подходите и дори есенцията на музиката на десетки банди е довел до уникален, но хармоничен звук, без нотка на усещане за турлюгювеч, каквото често виждаме при подобни опити. И за да пропуснем изреждането на пълния списък, който музикантите от Kalisia услужливо са ни поднесли в страницата си в MySpace, нека се концентрираме върху най-разпознаваемите. В „Cybion” можем да чуем нещичко от Dream Theater, Opeth, Cynic, като освен тях в се разпознават влияния от Death, Dimmu Borgir, Rush, Mekong Delta, Yes и дори великите Iron Maiden.
Ако трябва наистина с две думи да обобщя всичко, което се чува от високоговорителите, може би трябва да опиша тавата по следния начин – грандиозно начало, великолепен симфоничен финал и между тях една завладяваща сага. Единственият риск е да не успеете да изслушате всичко наведнъж, но ако сте в подходящото настроение, не само ще го направите, а и ще започнете отново отначало. И въпреки че не съм привърженик на точно този тип музика, бих казал, че ако имаше повече албуми като „Cybion”, последното твърдение щеше да придобие точно обратното значение. |
 Добави коментар 
Ако сте регистрирани във форума можете да коментирате и тук
|
|
• 
Български • 
English [beta] • 
• 
• 
Екип • 
Партньори • 
Ресурси • 
Статистики • 
За контакт
Добави в любими • Предложи статия • Конкурси • За рекламодатели
Търсене
