Български English [beta]
Здравей, гостенино. (вход, регистрация)
Екип Партньори Ресурси Статистики За контакт
Добави в любимиПредложи статияКонкурсиЗа рекламодатели
Начало
Форум
Към Кратки
Всички статии
 Литература
 Музика
 Филми и анимация
 На малкия екран
 Публицистика
 Популярни
 Кулинария
 Игри
 Спорт
 Творчество
 Други
Ключови думи
Поредици
Бюлетин

Търсене

Сивостен :: История на плюшените мечета (статия) - История, Играчки, Любопитно, Хоби
История на плюшените мечета

Автор: Димитър Грозданов, вторник, 27 януари 2009.

Публикувано в Статии :: Популярни; Предложи Гледна точка

Намали размера на шрифтаУвеличи размера на шрифта

Едва ли детството ви е минало без едно от тях. Могат да се намерят на всеки таван, във всяка забравена детска стая, във всяко тъмно мазе. А вероятно и на леглото в настоящата ви спалня. Каквито и роботи, автомобили, видеоигри и други играчки да измислят, плюшеното мече си остава незаменимо, уникално и незабравимо. Особено когато си на шест и те е страх от тъмното.

Плюшени животни има от много отдавна – някои от най-старите са датирани в далечната 1830 година. Става въпрос обаче по-скоро за собственоръчно направените парцалени кукли, съшити несръчно от деца и майки. Първата компания, занимаваща се изцяло с производството на този тип играчки, е открита в Германия през 1880 и носи името "Steiff". Тя съществува и до днес, като произвежда едни от най-качествените и скъпи плюшени животни, а в последните години от фирмата канят и известни дизайнери, които да създават уникални модели. Така, например, най-новото плюшено мече в колекцията им е на Карл Лагерфелд и струва 1500$.

"Steiff" обаче не се заемат веднага със изработването на плюшени мечета. Първото такова е създадено паралелно в Америка и Германия през 1902. Двете нямат връзка помежду си, но пък историята им е крайно интересна.

В Щатите по онова време се разнася случка, свързана с тогавашния президент Теодор Рузвелт. Той бил на визита до Мисисипи, където трябвало да разреши спор за мера на местните със съседния щат - Луизиана. Домакините, познаващи президента като страстен ловец, го поканили на лов за мечки, от които земите им тогава били изобилствали. Слуката хич я нямало, за това пък случайно животно се уловило в капан и местните поканили Рузвелт да го застреля. Той обаче отказал и ги принудил да го убият възможно най-хуманно.

Тази история била превърната в комикс, който пък от своя страна вдъхновил находчивия нюйоркчанин Морис Мичтъм да създаде плюшена играчка по темата. Той я поставя на витрината на магазина си с надпис “Teddy’s Bear” по името на президента Рузвелт. Такова остава названието на играчката и до днес в английския език.

По същото време, от другата страна на океана, в Германия, Рихард Щайф работел като помощник във фабриката за плюшени животни на леля си, Маргарете Щайф. Заниманието не му било по сърце – племенникът всъщност искал да учи изобразително изкуство, но липсата на пари и тогавашното положение в родината му го принудили да стане дизайнер на играчки. Рисуването останало все пак основно негово хоби. И докато скицирал животни в зоологическата градина в Щутгарт му хрумнала идеята да създаде модел на плюшена мечка. Същия ден нахвърлил щрихите в основни линии и месец по-късно първите модели били факт.

Така в една и съща година (1902) от двете страни на Атлантика се появява за пръв път плюшеното мече. Истинският бум на този тип играчка обаче тепърва предстоял.

В Щатите големият миг на мечетата настъпил почти веднага – Мичтъм бил в такава степен затрупан с поръчки, че намерил съдружници и с тях основали първата тамошна фабрика за плюшени животни. В Европа приемът бил по-хладен. "Щайф" показали първите си модели на изложение в Лайпциг през 1903, но сериозен интерес на Стария континент засега нямало. За сметка на това обаче постъпили поръчки за 3000 бройки, отново от американци, сред които треската за мечета вече била започнала.

През 1906 г. манията по плюшените мечоци достигнала пика си. Не само децата, но и възрастни дами с положение в обществото носели такива със себе си, при това навсякъде – включително на публични мероприятия, гала вечери, за общи снимки и прочие, и прочие. Мичтъм и Щайф скоро намерили множество последователи, като конкуренцията и фирмите произвеждащи мечета до края на 1906 станали повече от двадесет. Повечето от американските фабрики обаче скоро затворили врати, притиснати както от конкуренцията на вътрешния пазар, така и от вноса на играчки от Германия, където занаятът имал вековна традиция и утвърдени и висококачествени стандарти.

По вестниците излизали комикси и карикатури посветени на плюшените мечета, композиторът Джеймс Братън написал песен за тях, а през 1926 се ражда една от безсмъртните класики на световната детска литература – „Мечо Пух” на А. А. Милн.

Двадесетте и тридесетте години на двадесети век били много плодотворни за индустрията. Първата световна война засегнала тежко Европа и множество германски производители спрели производството си, но почти недокосната от нея, Америка продължила развитието им. Появили се първите говорещи и пеещи плюшени мечета, както и техни ходещи, подскачащи и играещи вариации, дело най-вече на немците от „Бинг” и „Шуко”, едни от малкото германски фирми, продължили съществуването си и след 1918. Избухването на Втората световна война обаче отново секнало производството. Вече нямало време за игра – работниците били на фронта, машините леели куршуми.

В периода до началото на седемдесетте години плюшените мечета загубили позициите си на едни от най-продаваните играчки. Интересът към тях спаднал резонно, имайки предвид разрушената от войната икономика на много държави. Към края на шейсетте години настъпила нова мода в производството. Ако дотогава водещи в индустрията били европейските производители, то сега се намесили и множество азиатски фабрики. Техните играчки – японски, корейски и китайски, били създадени от изкуствени фибри, които позволявали почистването и прането им. И ако германските, холандските, английските и американските производители, гордеещи се с ръчната изработка и естествената кожа и влакна, които използвали, можели да се съобразят със смяната на материалите, то трудно съумявали да се съревновават с далеч по-евтината работна ръка на изтока, с масовостта и ниските им цени. Много фабрики затворили врати, а други, включително големи производители като „Щайф” и „Шуко” пострадали тежко финансово.

Вторият голям бум на плюшените мечета настъпва в края на шейсетте и началото на седемдесетте години, и отново съдържа интересна история. Новото развитие в индустрията се свързва с британския актьор Питър Бул. Той направил едно изключително емоционално предаване по телевизията, където обяснил колко важни са плюшените мечета в живота, както за децата, така и за възрастните. Те били начин да пораснеш, да се научиш да поемаш отговорност, да развиеш въображението си, да имаш приятел. След предаването Питър получил над 2000 писма, което му подсказало, че има и други хора, споделящи мнението му. Бул написал и книга по темата - „Книга за плюшеното мече” (“The Teddy Bear Book”), която докоснала умовете на хиляди и създала идеална почва за ренесанс на интереса към играчките от този тип. До средата на седемдесетте те си върнали предишната популярност, вече не само като подаръци за деца, но и като предмети с колекционерска стойност за възрастните. Търсенето е огромно и до днес, като през 1999 г. само в Америка са продадени плюшени мечета на обща стойност над 440 милиона долара.

Рекорд за най-скъпо мече държи моделът “Teddy Girl” на „Steiff”, продаден в аукционната къща „Кристи” за 176 000 долара. Колекционерската стойност на плюшените мечета от началото на века, уникални по своята ръчна изработка и използвани материали, е изключително висока, а самите те са много търсени. В Англия и Щатите има дори музеи посветени на тази тематика, представящи модели от различни епохи.

Интересно е да се знае, че плюшените мечета са на служба в полицията, пожарната и бързата помощ на Америка. Доказано е, че те помагат на децата да се отърсят от шока и психозата след травмираща случка, поради което има и специален договор, по който играчките се разпространяват из различните служби.

Та както и сами виждате, сладките животинки имат дълга и интересна история. Меката изработка, живата и чаровна физиономия, изразът на нежност, който представляват – всичко това и до днес ги прави идеалния подарък както за любимата, така и за близките ви. Плюшените мечета са една от вечните, универсални играчки, оценени и обичани от всяко поколение, спомен за спокойното и хубаво време на детството. Може би е време и вие да потърсите вашето на тавана.

"Ако ти живееш сто години, аз искам да живея сто години без един ден, така че никога да не живея без теб." А.А. Милн, „Мечо Пух”
На Ани






Допадна ли ви този материал? (16) (0) 9458 прочит(а)

 Добави коментар 
Ако сте регистрирани във форума можете да коментирате и тук

Име:
Текст:
Код:        

 Няма коментари 

AdSense
Нови Кратки @ Сивостен


Реклама


Подобни статии

Случаен избор


Сивостен, v.5.3.0b
© Сивостен, 2003-2011, Всички права запазени
Препечатването на материали е нежелателно. Ако имате интерес към някои от материалите,
собственост на сп. "Сивостен" и неговите автори, моля, свържете се с редакционната колегия.