Български English [beta]
Здравей, гостенино. (вход, регистрация)
Екип Партньори Ресурси Статистики За контакт
Добави в любимиПредложи статияКонкурсиЗа рекламодатели
Начало
Форум
Към Кратки
Всички статии
 Литература
 Музика
 Филми и анимация
 На малкия екран
 Публицистика
 Популярни
 Кулинария
 Игри
 Спорт
 Творчество
 Други
Ключови думи
Поредици
Бюлетин

Търсене

Сивостен :: Ретро расовите жребци на пътя (статия) - Хоби, Автомобили, Колекционерство, Ретро автомобили
Ретро расовите жребци на пътя

Автор: Иван Ж. Атанасов, неделя, 01 февруари 2009.

Публикувано в Статии :: Популярни; Предложи Гледна точка

Намали размера на шрифтаУвеличи размера на шрифта

Попитали Хенри Форд коя е най-добрата кола. Очаквали без да се замисли да отговори „Форд”, но той рекъл - „Новата.”. Този анекдот е колкото верен, толкова и неверен. Наистина, за ежедневна употреба новата кола си е нова – не я мислиш, не те изоставя точно тогава, когато ти трябва. Навремето, докато карах Москвич, вирнал гордо муцуната да души за бензиностанция, чистачките имаха навика да спират да работят точно когато завали дъжд. И въпреки че на километри още не се беше дори „разработил”, си беше стар. Но от друга страна има една разлика между машините произведени през последните години и добре поддържаните ретро симпатяги. При това много основна. И именно за нея ще си поговорим.

Наскоро си говорехме с един приятел и стана дума за шофьорски курсове. От дума на дума, през газовите уредби и дали трябва да ги има на учебните коли, стигнахме до една стара история. Когато моя милост се потеше зад волана под зоркия поглед на инструктора, въпросната дама се беше оборудвала с чистак бърсак прясна машина, аха-аха от завода. Караше се лесно, удобно и тъй като имах малък опит по нивите и малко вроден усет, около десетия час усетих, че всъщност чувството зад волана е не все едно шофираш, ами като да се возиш. Не чуваш двигателя, не те стряска всеки шум, скоростите „влизат” сякаш не става дума за механика, а за магия, не усещаш движението, освен по промяната на пейзажа.

Всъщност до това прозрение стигнах, когато се наложи да взема четири часа на старата Ладичка. Втора се включваше с лек напън, а при малко по-висока скорост вибрациите ставаха по балкански игриви. Естествено, като всяка уважаваща себе си удряна кола, при това със стари гуми, бягаше, и то не толкоз слабо, в ляво. Държиш волана, караш с шестдесет и малко отгоре, и имаш чувството, че ей сега ще отлепиш от асфалта и ще поемеш по презокеанската въздушна линия към Ню Йорк. Точно като във вица за пилота, който се возил в Запорожец. Машината вие, реве, а той вика на шофьора: „като вдигнеш 150, дай ми щурвала да го вдигна от земята”.

С други думи усещаш, че се движиш. Знаеш, че нямаш електронни помощници и шофираш само ти. Чуваш туптенето на сърцето на желязната машина, всеки вопъл и стон, така да се каже. Още по-голямо шоу е като започнеш да я ремонтираш. Никога не съм давал Москвича на сервиз. Удоволствието от карането му е само половината - да го почовъркаш, да му смениш гърнетата, болтовете на кардана, или ако не ти зарежда като хората да се побориш и победиш - това е другата страна на кефа. После карах едно Пежо, малко по-възрастно от мен - същата работа. Докато при новите какво - отваряш капака и гледаш капак и няколко капачки, че да доливаш масло. Е... мерси.

Както казах в увода, когато реално ти трябва кола, най-добре е новата. Но ако искаш да усетиш истинското удоволствие от шофирането - ретрото си е ретро. Така че съм подготвил едно кратко списъче от личните си фаворити измежду пенсионираните моторни превозни средства, повечето от които рядко се мяркат по улиците. Някои от тях съм карал, дори само за едно кръгче, други само съм гледал със завистлив поглед. И така, ето ги десетте машини, някои красавци, други просто култови. Без подредба по значимост.

Chevrolet Impala И по-точно трето поколение и още по-точно фейслифта от 1967-ма. Дали заради онзи черен, добре поддържан Шевролет, с който Сам и Дийн Уинчестър от „Свръхестествено” кръстосват страната ловейки де що паранормално изникне или по друга причина, това е една от най-стилните коли, които съм виждал. Хищна - с острите ръбове на предницата, издадените като рога мигачи, и едновременно изящна с полегатото спускане на формата към асфалта в задната част. От мъркането на двигателя превръщащо се в рев, като натиснеш педала на газта, кръвта ти направо кипва, а ритмичното тупуркане на ниските обороти на висока предавка е особено опияняващо.

Умелото използване на хром допълва впечатляващия вид на тази кола, която на всичкото от горе е доста удобна и отвътре - нещо, с което рядко се характеризират коли с подобен външен вид. Друг впечатляващ жребец от фамилията е Impala SS от 1961-ва. Може би една от най-стилните задници на кола от този период може да се види именно при нея.

Ford Galaxie Трето поколение и по-точно Galaxie 500 Sedan от 1967. Същите черти, които придават хищния вид на Импалата, само че с далеч по-тежък външен вид. Докато от първата очакваш да изскочи някой чорлав младеж, от тази по-скоро човек би си помислил, че ще излезе някой тексасец с поне десетина нефтени кладенци. Може би трябва да уточним, че третото поколение започва да се произвежда през 1965, но до 1966, моделите напомнят доста повече на уличен хулиган, с отсечените си форми, отколкото на хищник на пътя, каквито са моделите от 1967-ма.

Opel Kapitan Производството на този модел започва през далечната 1938 и приключва в пак не толкоз близката 1970. Първото и второ поколение на капитаните на Опел се отличават с черти, които по-късно може и да се срещат в повечето коли, но за времето си ги прави доста футуристични. Може би именно за това колите от третото поколение, които са модернизирани откъм стил, запазват основните форми на предшествениците си. Естествено това не важи за обекта на разглежданията ни, а именно четвъртото поколение и по-точно варианта от 1967 с трискоростната полуавтоматична скоростна кутия. Ако ви звучи и изглежда малко като Волга – недейте се бърка, макар че усещането от двете е доста близко.

Това е един стилен автомобил с изискан външен вид издаващ мощ и благоденствие. Кола, която действително бих искал ако не да притежавам, поне да покарам, въпреки че разхода на гориво може да бъде леко смущаващ.

Alpine A110 И после някой ще ми хвали Порше 911. По форма доста си приличат и в интерес на историческите факти, трябва да споменем, че A110 е с цели три години по-стара. Започва да се произвежда през 1961, като модела доживява до 1973, а в Мексико се произвежда даже до '74-та. Предният капак не е толкова скосен колкото при 911-ката, и придава на колата външен вид на куршум, като качествата са и доказани и в рали условия – печели няколко състезания из Европа в началото на седемдесетте, и доста стартове във Франция към края на 60-те. За времето си е една от най-добрите в това отношение, така че спортният и хъс далеч не е само теоретичен или пък козметичен.

Mercedes-Benz 380SL Издължена, целеустремена, няма как да се мине без поне един модел на знаменитата немска марка. Модел с дълга, деветнадесетгодишна история и множество иновации, особено по отношение на двигателя. Нови сплави невиждани в автомобилната индустрия до този момент са вложени в двигателя, което заедно с цялостната конструкция прави този модел мощен, а и едновременно с това външният вид го прави стилен. Ако някога сте можели да свалите не една и две моми с подобна машина, сега не се съмнявам че все още ще съумеете да забършете украшение за втората седалка.

Ако оставим шегата настрана можем само да споменем, че е голяма рядкост кола на толкова години, все още да изглежда добре. Даже бих казал доста, като усещането за ретро идва по-скоро от малките детайли отколкото от цялостната концепция на дизайна.

BMW 507 Roadster Независимо дали е 1958, 1978 или 2008, погледите на хората ще следват тази кола докато не изчезне зад хоризонта. Два-три щриха, малко нови технологии и баварците спокойно могат да я пуснат отново в производство. Опитът от началото на новото хилядолетие с BMW Z8, колкото и да беше симпатичен, обаче като че ли не сполучи в това отношение. И бих казал, че това е така именно заради прекалено многото промени в дизайна, които направиха при „наследника” на култовата машина. И все пак надали има друг автомобил от тези години, който да е толкова модерен и едновременно ретро, че да пленява сърцата и до наши дни.

Volkswagen Type 1 С една дума култ. И своеобразен символ на хипи времената. Иде реч за популярния бръмбар, който - както навярно забелязахте - немците от Фолксваген са кръстили тип 1. И тук имаше опит да се възкреси с „новия бръмбар”. Неуспешен. Той има нещо общо с оригинала, но за жалост толкова малко, че по-скоро можем да кажем, че си е съвсем различна кола. Така де – къде му е дръжката, за която да го дърпаш, ако свърши горивото? Но да оставим шегата настрана. Този автомобил е откровено грозен и едновременно с това толкова симпатичен със заоблените си форми, че направо може да събуди примитивни инстинкти у наследниците на онези, които са боготворяли майката богиня с особено голямото дупе.

Ако трябва да сме честни обаче, колкото и да е странно за кола с такава форма и размери, народният бръмбар е доста удобен. Макар че с голяма доза сигурност мога да кажа, че не това е причината да бъде издигнат в подобен култ, който може да си съперничи може би само онзи към източногерманския отговор на Фолксваген. Или с други думи – Трабант.

Газ-21 Волга О, не! Какво прави руска бракма тук? Първо далеч не е бракма. Даже напротив - особено здрав автомобил, като второто му поколение може спокойно да кръстоса погледа на някой западняк и днес. Изпълнена в стил американските луксозни коли от този период, дори оборудвана по подобен маниер, като разположението на пепелниците е почти буквално чопнато от тях. Също така, присъствието на радио с три честотни обхвата, запалка, наклоняема предна седалка и т.н., я правят буквално супер лукс за времето. Привидно ниския профил на купето, заедно с високото разстояние между шасито и асфалта, я правят едновременно стилна и доста употребляема в разнообразни условия. Или, накратко, Газ-21 си остава едно от най-впечатляващите произведения на руското автомобилостроене.

Jaguar Mark X И приближавайки се към края на списъка не можем да не споменем една от най-тежките хищни котки на британското автомобилостроене. Mark X се произвежда от 1961 до 1970 г. и както повечето си събратя комбинира хищен дух с много лукс. В този случай малко повечко от второто. Интериорът включва дърво и кожа, а екстериорът е малко нетипичен за Ягуар - макар да притежава характерната предница, задницата е различна от всичко виждано дотогава от марката. Може би за това спомага първоначалната насоченост на модела към американския пазар, но именно това я прави толкова различна и достатъчно уникална, за да влезе в този материал.

Bentley S3 Continental Така са изглеждали наистина тузарските коли през 1963. Духът на Continental, който носят и моделите от 1955 и S1, та чак до T2 и Flying Spur. Голяма, тежка и ако действително човек иска да демонстрира благоденствие, а всъщност и да се чувства добре – това е моделът. Защо обаче именно S3 попада тук? Тъй като безспорно това е колата, доразвила в най-голяма степен първоначалния облик, но без да започне да губи от него. В T1 и Т2 предната решетка характеризираща истинското Бентли става все по-малка и по-малка, за да се загуби и заприлича на съвсем нормална автомобилна предница при CFS.

С него именно завършва и този импровизиран списък. Жалко, че както в настоящето, повечето от наистина стилните и качествени автомобили са и представители на по-скъпите класове, така че в момента съвсем не са по джоба на любителя на ретрото. Затова ни остава само удоволствието от карането на други добре поддържани стари коли.






Допадна ли ви този материал? (14) (0) 7010 прочит(а)

 Добави коментар 
Ако сте регистрирани във форума можете да коментирате и тук

Име:
Текст:
Код:        

 Покажи/скрий коментарите (10) 



AdSense
Нови Кратки @ Сивостен


Реклама


Подобни статии

Случаен избор


Сивостен, v.5.3.0b
© Сивостен, 2003-2011, Всички права запазени
Препечатването на материали е нежелателно. Ако имате интерес към някои от материалите,
собственост на сп. "Сивостен" и неговите автори, моля, свържете се с редакционната колегия.