Български English [beta]
Здравей, гостенино. (вход, регистрация)
Екип Партньори Ресурси Статистики За контакт
Добави в любимиПредложи статияКонкурсиЗа рекламодатели
Начало
Форум
Към Кратки
Всички статии
 Литература
 Музика
 Филми и анимация
 На малкия екран
 Публицистика
 Популярни
 Кулинария
 Игри
 Спорт
 Творчество
 Други
Ключови думи
Поредици
Бюлетин

Търсене

Сивостен :: Traitor (2008) (ревю) - Джефри Нахманов, Стив Мартин, Драма, Трилър, Арчи Панджаби, Гай Пиърс, Джеф Даниълс, Дон Чийдъл, Ний
Traitor (2008)

Автор: Иван Ж. Атанасов, понеделник, 09 февруари 2009.

Публикувано в Статии :: Филми и анимация; Предложи Гледна точка

Намали размера на шрифтаУвеличи размера на шрифта

Предател (2008)

Актьорската кариера на Дон Чийдъл определено не е от най-незабележимите, имайки предвид великолепната му роля в „Хотел Руанда”, така че резонно бе да очакваме добра игра от него и в „Предател”. Всъщност, чернокожият актьор се справя дори повече от добре в кожата на Самир Хорн и като че ли това е една от причините лентата на режисьора Джефри Нахманов не само да „се гледа”, но дори да носи една известна доза художествена наслада.

Втората причина без никакво съмнение е сценарият. По традиция политическите трилъри са доста тежки филми. Още в по-голяма степен това важи за чувствителната тема тероризъм, а ако добавим ислямистки радикализъм, натоварването върху зрителя става доста чувствително. Лошото на голяма част от лентите с подобни мотиви е, че като че ли нямат какво друго да покажат, освен множество картини и може би малко поглед към живота – на терористите и на тези, които ни защитават от това явление. За разлика от тях „Предател” се характеризира с доста солидна многопластовост. Дори задава един въпрос, който по принцип се избягва: „ами всъщност, как могат тези хора да се борят по друг начин?”.

Показва, че борбата с подобни организации по принцип е крайно неефективна и може да разчита само на информация от вътре. Поставя обаче под въпрос моралността на подобно предателство. И на липсата му. Показва нелицеприятната страна на методите, които се използват в подобни екстремни ситуации – изобщо цяла една палитра от чувства, сцени и неизказани истини правят филма това, което е.

За съжаление идва малко по-негативната страна. Сценарият естествено не предполага много екшън. Но не предполага и пълната му липса. Слава богу, второто не се случва, но някак си липсва достатъчно стил в по-динамичните сцени. Личи обаче опита да са сравнително натуралистични, но докато при други ленти демонстрираният тук стил и операторски похвати работят, при тази идва по-скоро объркващо. Освен това, самите сцени са разпределени някак рехаво, динамиката не идва на точните места и стои като кръпка вместо да се вплете в темпото на самия филм, давайки му малко повече пара и ускорявайки близо двата часа кинолента.

Въпреки последната забележка, „Предател” си остава един наистина много сериозен творчески успех за всички участници в него. Макар че до големи награди не стигна, а дори и при по-малките получи само до някоя и друга номинация. Но освен чисто естетическата му стойност, което е по-важно, това е и един наистина добър и различен филм, който си заслужава гледането.






Допадна ли ви този материал? (5) (0) 3200 прочит(а)

 Добави коментар 
Ако сте регистрирани във форума можете да коментирате и тук

Име:
Текст:
Код:        

 Покажи/скрий коментарите (5) 



AdSense
Нови Кратки @ Сивостен


Реклама


Подобни статии

Случаен избор


Сивостен, v.5.3.0b
© Сивостен, 2003-2011, Всички права запазени
Препечатването на материали е нежелателно. Ако имате интерес към някои от материалите,
собственост на сп. "Сивостен" и неговите автори, моля, свържете се с редакционната колегия.