Български English [beta]
Здравей, гостенино. (вход, регистрация)
Екип Партньори Ресурси Статистики За контакт
Добави в любимиПредложи статияКонкурсиЗа рекламодатели
Начало
Форум
Към Кратки
Всички статии
 Литература
 Музика
 Филми и анимация
 На малкия екран
 Публицистика
 Популярни
 Кулинария
 Игри
 Спорт
 Творчество
 Други
Ключови думи
Поредици
Бюлетин

Търсене

Сивостен :: Red Sands (2009) (ревю) - Алекс Търнър, Саймън Барет, Ужаси, Алдис Ходж, Брендън Милър, Калъм Блу, Леонард Робъртс, Мерседес М
Red Sands (2009)

Автор: Димитър Грозданов, четвъртък, 12 февруари 2009.

Публикувано в Статии :: Филми и анимация; Предложи Гледна точка

Намали размера на шрифтаУвеличи размера на шрифта

Подбрах този филм най-вече поради една причина – гледаше ми се хорър, и то просто някакъв. Не съм целил специално да попадна на такъв, издаван директно на DVD, и дори не бях обърнал внимание на последното, въпреки че това обикновено е синоним на нещо евтино и некадърно. С малки изключения.

А всъщност се оказа, че “Red Sands” не е толкова кошмарен в другия смисъл на думата. И е поне едни гърди пред множество ленти, видели реално голям екран – “House of Wax” или “Hostel”, например. Филмът има множество добри страни и можеше да е нещо далеч по-качествено, ако един конкретен аспект не беше реализиран толкова зле.

Вкратце, историята се спира на група американски войници в Афганистан, изпратени на мисия да охраняват път, за който има сведения, че се използва от талибаните. Докато разузнават района, те се натъкват на древна каменна статуя, която по глупост разрушават. Няколко дни по-късно започват да се случват различни странни неща - както в околността, така и сред самите тях. Засега това ни е достатъчно, по-нататък ще коментираме повече, обаче, по тази точка.

Филмът, както вече казахме, има няколко добри страни, които правят впечатление - особено за продукция от нисък калибър. На първо място ще поставя актьорската игра, която е много прилична – да, няма да видите изпълнения в стил Робърт Де Ниро, но това не е и нужно. Съставът се справя добре с това, което му е възложено – да бъде група американски войничета, захвърлени насред пустинята. Почти няма дразнещи моменти в този аспект, изключение ще направя може би само за единият от седемте солджъра в отряда – Тино (Брендън Милър), който е неадекватен и прилича повече на член на Backstreet Boys. Актьорите са сравнително неизвестни и са се изявявали предимно в сериали, въпреки че като такива вероятно ще са ви познати – Шейн Уест („Спешно отделение”, като доктор Рей Барнет), Леонард Робъртс (“Герои”, като Хоукинс), Кейлъм Блу (“The Tudors”). Епизодична роля прави и далеч по-известният Дж.К. Симънс – станал популярен веднъж покрай „Спайдърмен” като Джей Джона Джеймисън, а от по-скорошните – „Изгори след прочитане”, където има идентична роля и визия.

Друга добра черта на филма е цялостната визия. Режисурата е на ниво, използваните цветови филтри, макар и основно в гамата на жълтото, са великолепни, костюмите, военната техника, ефектите, доколкото ги има, също са на ниво и не изглеждат евтини. Общо взето филмът се справя с нелеката задача да накара пустинята да изглежда страшна, самотна и опасна, което определено е плюс.

Немалка роля в горното играе и музиката, която също е от висока класа. Тя, както и звуковите ефекти, определено задържат съспенса и контурират по прекрасен начин настроенията. Изобщо, бях очарован от нея, макар и на места да имаше леко дразнещи моменти, но и те бяха навързани по един или друг начин със сюжета.

Е сигурно се чудите, след като във филма има добра актьорска игра, режисура и музика, на какво се дължи ниската ми оценка. Дължи се, уви, на сценария. Това в крайна сметка е вероятно най-важният елемент от всеки филм, и тъкмо той закопава всичко хубаво в настоящата продукция. Основната идея става – афганската култура и митология, смесваща исляма с езически вярвания, е богата и плодородна почва в това отношение. През първите трийсет минути във филма не се случва нищо, но те се преодоляват заради посочените вече плюсове. Лошото е обаче, че и във вторите трийсет минути не се случва нищо – някакви откъслечни неясни намеци се промъкват, но основното е псувни и игра на карти между войниците, което вече започва да отегчава. И когато в последните 28 минути все пак се случва нещо, то изглежда претупано, досадно и нестрашно - след налегналата те скука, трудно нещо може да те стресне.

Наистина, има хоръри, които могат да преодолеят и тази дупка в събитийността чрез стил – отношенията между героите, мисли, разговори (например един “The Mist”). Тук обаче такова нещо няма. Отрядът си говори за секс, хазарт и храна – което не е нито смешно, нито интересно. И е жалко, че немалкият потенциал, който филмът има, остава неоползотворен. Язък за барута.

Та за финал – филмът не е най-лошото в жанра си. Но при толкова качествени заглавия от миналото, струва ли си да загубите час и половина тъкмо с него?






Допадна ли ви този материал? (4) (1) 3846 прочит(а)

 Добави коментар 
Ако сте регистрирани във форума можете да коментирате и тук

Име:
Текст:
Код:        

 Няма коментари 

Читателите на тази статия се поинтересуваха от:
Lineage 2: Private vs. Official
Final Stage - Through the Mirror (2008)
AdSense
Нови Кратки @ Сивостен


Реклама


Подобни статии

Случаен избор


Сивостен, v.5.3.0b
© Сивостен, 2003-2011, Всички права запазени
Препечатването на материали е нежелателно. Ако имате интерес към някои от материалите,
собственост на сп. "Сивостен" и неговите автори, моля, свържете се с редакционната колегия.