Български English [beta]
Здравей, гостенино. (вход, регистрация)
Екип Партньори Ресурси Статистики За контакт
Добави в любимиПредложи статияКонкурсиЗа рекламодатели
Начало
Форум
Към Кратки
Всички статии
 Литература
 Музика
 Филми и анимация
 На малкия екран
 Публицистика
 Популярни
 Кулинария
 Игри
 Спорт
 Творчество
 Други
Ключови думи
Поредици
Бюлетин

Търсене

Сивостен :: Ски-алпийски дисциплини 2008/2009 - Вал Д'Изер, световно първенство (обзор) - Част 3 (статия) - Алпийски ски, Вал Д'Изер, Световно първенство по ски-алпийски дисциплини 2009, Австрия, Бенямин Райх
Ски-алпийски дисциплини 2008/2009 - Вал Д'Изер, световно първенство (обзор) - Част 3

Автор: Иван Ж. Атанасов, неделя, 15 февруари 2009.

Публикувано в Статии :: Спорт; Предложи Гледна точка

Намали размера на шрифтаУвеличи размера на шрифта

Последният старт от световното първенство ни донесе и най-голяма радост с шестнадесетото място на Стефан Георгиев. Макар че, ако трябва да бъдем честни, ужасяващото му изоставане далеч не предполагаше подобен резултат. При това още от първия манш, в който треперихме до последния състезател – македонец, дали ще намери място измежду най-добрите тридесет. Все пак, множеството падания, както в първия така и във втория манш, донесоха най-доброто класиране на опитния ни алпиец на световни първенства. Също така доведоха и до абсолютно изненадващия бронз на Майкъл Дженикс (Кан), който въпреки не чак толкова убедителното си каране успя да се промъкне измежду капките.

Един от най-добрите в слалома преди години – Феликс Нойройтер (Гер), направи великолепна демонстрация на умения във второто спускане, но въпреки това времето от първия манш и неубедителното му представяне в него му отреди едва четвъртото място. Което също бе немалък успех за намиращия се в лоша форма немец. И - най-сетне - злато за Австрия, в лицето на Манфред Прангер, който въпреки колебливите си изяви през сезона успя да събере най-доброто именно за световното. Действащият световен шампион Марио Мат пък бързо се превърна в бивш в кланицата на пистата Белевар във Вал Д’Изер.

Второ място зае Жулен Лизеру (Фра), а голямата надежда за титла на Франция и най-добър слаломист през сезона – Жан Батист Гранж, отпадна. Последното най-вероятно заради огромното желание и очаквания, пък и знаем, че на световно първенство рядко най-добрият грабва титлата. И именно за това в този спорт световните купи - малки и голяма - са по-ценни от медал в подобни стартове. Също така трябва да отбележим изключителното представяне на Кристоф Крижл, заел осмото място, макар и с пестелив втори манш, но за сметка на това много добър първи.

Измежду дисквалифицираните личат имена като Трулс Ове Карсен (Нор), Йенс Бигмарк (Шве), който имаше реален шанс да поизчетка патината, обхванала шведските ски, но не съумя да се възползва от него, и естествено един от най-големите – Бенямин Райх. Освен Жан-Батист, не завършиха и скиори от класата на Тед Лигети (САЩ), Манфред Мьолг (Ита), който по подобие на сестра си не оправда големите очаквания, които италианските фенове му възлагаха, както и Силван Цюрбриген и Йохан Бролемиус.

Както и още много други, но нека не изброяваме. Факт е, че едва двадесет и трима са класирани изобщо. Всички останали до седемдесет и пети номер отпаднаха по една или друга причина. Но все пак, въпреки не дотам очакваните медалисти, трябва да си признаем, че голяма изненада, такива на каквито се нагледахме в Оре, реално през цялото първенство нямаше.

Ден по-рано новината беше, че Линдзи Вон не успя да стигне до трети златен медал. Още по-изненадващо беше, че нито една от първите три в първия манш не влезе в тройката на финала. И така шампионка стана най-добрата слаломистка през сезона Мария Рийш (Гер), следвана от каралата недотам убедително, или поне не по начина, по който знаем, че може Шарка Захаровска (Чех) и финландката Таня Путиайнен.

Още едно лудо състезание, естествено с по-малко падания от мъжкото, в което за жалост нашата участничка Мария Киркова отпадна още в първото спускане. Тук е може би момента да отбележим тоталната неадекватност на БНТ, която упорито прекъсваше предаванията преди да са се спуснали нашите състезатели. Абсолютно абсурдно за национална телевизия, още повече че предавания като "Бързо лесно вкусно", или пък това на бившия говорител на правителството и син на царския депутат (и голям актьор) Коста Цонев ги има всяка седмица - някои дори по много пъти - докато световното първенство е събитие, което се случва веднъж на две години.

Критиката отива особено в посока днешния мъжки слалом, където не успяха да отпуснат четири минути, за да видят зрителите дали Стефан Георгиев продължава или не. И само бързо сменяне на каналите спасява положението. Като добавим абсолютно неадекватния, абсурдно влюбен във всички американци и най-вече Боде Милър коментатор, получаваме трагедията наречена пряко предаване на ски алпийски дисциплини по БНТ 1. Абсолютно достойно за „Всичко за едно левче”, пардон „Всички за едно”.

Но да оставим свободните размишления настрана и да кажем нещо повече за женския слалом. Както и преди две години в Оре, Шарка Захаровска не успя да покаже най-доброто от себе си, въпреки че имаше шанса да кара на нареден от баща си слалом. Въпреки това, благодарение на излагацията на Мануела Мьолг и Линдзи Вон, успя да се докопа, както казахме до медал. А хипер-изненадата пък беше отсъствието на австрийки във втория манш. Абсолютна излагация за националния им отбор, която неслучайно доведе до иронични, сатирични шоута, с участието на главния виновник според австрийците – треньора.

Всъщност скромно, по-скромно, най-скромно е присъствието на Австрия из разпределението на медалите. И възходът на Швейцария бе заслужено узаконен с първото място в класацията по същите. Макар че в техничните дисциплини представянето им не бе нещо особено.

В първенството на изцяло новите шампиони естествено видяхме това и в мъжкия гигантски слалом, където Карло Янка, с каране в първия манш напомнящо на най-доброто от ненадминатия майстор в дисциплината и негов сънародник – Фон Грюниген, донесе поредната титла за Швейцария. Бени Райх (Авт) отсрами донякъде най-голямата школа в алпийските ски, а Тед Лигети (САЩ) показа, че все пак американците - дори когато правят лош сезон - могат да извадят някой и друг коз. Зад тях останаха Марсел Хиршер (Авт), Макс Буардоне (Ита) и ветерана Дидие Кюш (Швейц).

Именно на последния бих искал да обърна внимание. Макар да се представи като цяло повече от добре на това световно първенство, швейцарският скиор като че ли не намери себе си именно там, където очаквах от него да направи нещо повече. В гигантския слалом, който не беше баш гигантски, се искаше по-силово каране, което както знаем той може да покаже, защото именно в него му е силата. Също така, Дидие е известен с това, че обича трудните писти, а тази определено беше такава, и въпреки всичко това не му достигна за нещо повече от почетна класация в десетката.

Също така във връзка с горното, може би трябва да се отбележи, че почти нито един старт не беше на подходяща за дисциплината писта. Абсолютно абсурдно е да очакваш от скиорите да нагаждат стила си на каране за една нощ. Може би домакините са се надявали, че това ще помогне на техните състезатели, но се оказаха неправи. А коментарите по повод пистите валяха един след друг и повечето с негативен привкус.

Което важи и за главния съдия на състезанието, който успя да върже и скиори и зрители половин ден, за да осъзнае, че всъщност старт не може да има. И втория път се знаеше едва ли не от вечерта и с отменянето на тренировката, но въпреки всичко изчака до последния момент обърквайки телевизии, почитатели и пращайки тези, които го гледат на живо, на трибуните да чакат на студа. Всъщност това бе провокирано от сгъстения календар на световното, който сам по себе си се доказа като неудачно решение.

Неслучайно, в края голяма част от скиорите се оплакваха от умора. Без да оправдавам никой от нашите, тъй като все пак пропуснаха голяма част от стартовете, а пък и в световната купа не са чак толкоз редовни. Но дори и при тях в един момент си пролича известна умора, което беше споделил и Стефан Георгиев преди втория манш в слалома. И докато при нас може да се говори дори за липса на адекватна подготовка, си мисля, че при имена като Линдзи Вон, Бени Райх и т.н. това е малко трудно да се каже. Все пак са свикнали на изтощителната и крайно сгъстена световна купа.

При жените гигантския слалом ни поднесе още една изненада – победителката, втората и третата. Изобщо – първата тройка. С титлата триумфира Катрин Хьотцел (Гер), донасяйки първия златен медал за Германия от това световно. Наистина великолепно каране и много късмет с отпаданията и лошите резултати на считаните за фаворитки след първото спускане. Това важи с още по-голяма степен за Тина Мазе (Словения), която успя да се придвижи от средата на списъка до сребърните медали.

А за това спомогна лошото спускане на бронзовата медалистка – Таня Путиайнен (Фин), и ужасното каране на Катрин Цетел (Авт). Мария Киркова остана тридесет и четвърта в първия манш, и благодарение на крайно озадачаващото решение на организаторите да не стартират състезателите след тридесето място във втория, не я видяхме следобеда. Също едно много лошо и абсолютно изневеряващо на традицията на световните първенства решение. Няма как човек да не се замисли дали и те не отиват към почти масонския формат на световната купа, където малките могат да избухнат, но никога да се нанесат трайно "поражение".

Но да оставим и тези размишления намира, и да споменем една от леките изненади в гигантския слалом. Лара Гут (Швейц), се движеше доста впечатляващо преди да отпадне от първия манш, с което демонстрира колко голям е потенциалът и за бъдещето. Два сребърни медала, приличен слалом в комбинацията и загатване на умения в гигантския слалом е нещо, което е напълно достатъчно - ако се развие и задържи като форма - да донесе на Швейцария дори не една световна купа. Голяма. Но при младите скиори винаги виси едно голямо „ако” като Дамоклиев меч, така че нека оставим прогнозите настрана.

И с това завършват обзорите ни за световното първенство по ски-алпийски дисциплини. Малко радост за България, макар че падането на Георги Георгиев в спускането за комбинация отвори много „ами ако”-та. Което важи и за прекалено надъхания Килиан Албрехт (Бъл), който със сигурност при едно разумно каране влизаше в десетката, с шансове да подобри най-доброто класиране на българин на световно първенство. А също и сравнително доброто каране на Мария Киркова, която се надявам по-често да виждаме в световната купа, което със сигурност ще подобри резултатите и. Също така загатване за потенциал от седемнадесет годишната Лара Гуд, пълен крах за Австрия и затвърждаване на швейцарския възход в последните години. Изобщо едно лудо първенство, в което обаче не видяхме онези големи изненади, които очаквахме. И така бе някак си по-честно спрямо тези, които са добри във всеки един старт.






Допадна ли ви този материал? (4) (0) 3053 прочит(а)

 Добави коментар 
Ако сте регистрирани във форума можете да коментирате и тук

Име:
Текст:
Код:        

 Няма коментари 

AdSense
Нови Кратки @ Сивостен


Реклама


Подобни статии

Случаен избор


Сивостен, v.5.3.0b
© Сивостен, 2003-2011, Всички права запазени
Препечатването на материали е нежелателно. Ако имате интерес към някои от материалите,
собственост на сп. "Сивостен" и неговите автори, моля, свържете се с редакционната колегия.