Български English [beta]
Здравей, гостенино. (вход, регистрация)
Екип Партньори Ресурси Статистики За контакт
Добави в любимиПредложи статияКонкурсиЗа рекламодатели
Начало
Форум
Към Кратки
Всички статии
 Литература
 Музика
 Филми и анимация
 На малкия екран
 Публицистика
 Популярни
 Кулинария
 Игри
 Спорт
 Творчество
 Други
Ключови думи
Поредици
Бюлетин

Търсене

Сивостен :: Големите котки. Лъв (статия) - Биология, Зоология, Големи котки, Лъв
Големите котки. Лъв

Поредици: Големите котки

Автор: Иван Ж. Атанасов, понеделник, 16 февруари 2009.

Публикувано в Статии :: Популярни; Предложи Гледна точка

Намали размера на шрифтаУвеличи размера на шрифта

Лъвът (Panthera leo) е вторият по големина хищник от семейство котки, отстъпващ малко по размер на тигъра (Panthera tigris). Двете големи котки се различават по множество признаци, като например черепа, който при втория вид е типичен за котките, докато при лъвовете е подобен на този на леопарда (Panthera pardus), макар и около два пъти по-голям. Характеризира се със сравнително голяма широчина и къси челюсти с издължени, конусовидни, леко закривени кучешки зъби, достигащи дължина от 52 мм. Освен това представителите на вида имат изключително развито, остро зрение, въпреки че определящи за лова са обонянието и слуха. Ушите са заоблени, врата – сравнително къс. Тялото е съразмерно, мускулесто, с по-прибран корем в сравнение с тигъра.

По оригиналната класификация на Линей от осемнадесети век, лъвът е наречен Felis leo. В наши дни, преминавайки през над двадесет прекласификации, попада в род Panthera. Докато латинско „leo” е подобно на повечето названия на лъва в древните езици, включително гръцки, египетски и староеврейски, то пантера се счита, че идва от езика на древен Рим и означава „всички зверове”. Последното естествено е любопитно твърдение, но е далеч от доказан факт.

За разлика от останалите представители на рода, тялото е едноцветно и в окраската му липсват черти или петна. Цветът на косъма варира от светлокафяво, почти бяло по краката и в долната част на челюстта, до тъмнокафяво, почти черно в задната част на ушите. Преобладаващо обаче е кафеникаво-златистото. Като размери и външен вид азиатските и африканските подвидове са сходни, като най-очевидната разлика е издължената кожна гънка по корема на азиатските подвидове. Също така вариации се забелязват между различните подвидове в Африка, като в зависимост от географското местоположение се наблюдават различия в размера, цвета на косъма и размера на гривата (при мъжките), като популациите в южните части на континента се отличават със средни размери по-големи от тези в източните.

Козината всъщност варира като цяло, дори при различните популации в съседни региони, а са наблюдавани разлики и в едно стадо. Цветовете, които се срещат най-често, са от бледо жълтеникав до жълтеникаво-червен и дори тъмно кафяв. Има сведения за съществуването на бели лъвове в националния парк Крюгер, както и в Южна Африка. Окраската на малките пък се характеризира с наличието на множество тъмни петна.

Цветът на гривата на възрастните мъжки също варира от кафяво до черно, а размерът и се различава при отделните популации, възрасти и подвидове. Самата грива се среща само при мъжките екземпляри, тъй като растежът и е провокиран от тестостерона. При по-младите екземпляри цветът и обикновено е значително по-светъл и потъмнява с времето. Служи за своеобразна защита на врата при битки и от климатичните условия, както и като индикатор за останалите представители на вида показващ пола, възрастта и състоянието на екземпляра. Този белег е продукт на сравнително скорошно еволюционно развитие, като се счита, че е възникнал преди 320 до 190 хиляди години.

Гривата е съставена от приплеснати косми с дължина варираща в зависимост от подвида, а и климата, под които се намира вторичен фин пух с дължина до 8 мм. Характерно за нея е, че косъмът и расте в посока обратна на останалата част от космената покривка, а по линията на сечение с нея образува характерна картина. Обхваща площта до средата на гръбнака, и странично до 1/3 от височината на тялото. Въпреки -понякога сравнително късата дължина на косъма, гривата изглежда доста обемиста именно заради посоката си на растеж, обратна на останалата козина. Освен нея, уникален за лъва също така е костният шип, отделен от последния опашен прешлен. Той се намира именно в областта покрита от „топчето” по-тъмна и дълга козина, с която завършва опашката.

Съществуват и бели лъвове. Тази окраска обаче не е характерна за някой подвид, а е причинена от сравнително рядък ген, който причинява по-блед цвят на косъма. Състоянието е аналогично на меланизма, свързан със съществуването на черните пантери. Макар че често ги наричат албиноси, това е некоректно название, тъй като имат нормална пигментация на очите и кожата. Най-често се срещат в зоологическите градини, където се отглеждат с цел привличане на посетители.

Иначе към наши дни разпознаваме следните подвидове – Panthera leo persica, или азиатски лъв, изчезналият в свободно състояние Panthera leo leo, коjто са обитавали Мароко и Египет. Изчезнал е и Panthera leo melanochaita, регистриран последно през 1860 г. За него обаче, последните данни от изследванията върху митохондриална ДНК показват, че не е отделен подвид, което дава основания да се предполага, че е бил просто южна популация на южноафриканския лъв (Panthera leo krugeri).

Друг представител на вида е Panthera leo senegalensis, носещ популярното название западноафрикански лъв. Също така се включват и Panthera leo azandica, или конгоански лъв, Panthera leo nubica, източноафрикански лъв, разпространен в Етиопия, Кения, Танзания и Мозамбик. Последния от подвидовете е Panthera leo bleyenberghi, или югозападен африкански лъв.

Също както при тигъра, анатомията на лъва и по-точно конструкцията на ларинкса, му позволява да надават рев, което го отличава от по-малките представители на семейството.

Главата е заоблена, а муцуната на лъва е „украсена” с доста забележими мустаци. При мъжките, дължината на тялото варира между 2.6 м и 3.55 м, височината при рамената е около 1.23 м, а телесната маса попада в границите от 150 до 225 килограма, като средното тегло на екземплярите от вида е 188 кг. Най-голямата измерена дължина на черепа е на възрастен мъжки екземпляр е 330 мм. Разликата в теглото между половете е от 20% до 27% в ущърб на женските, а в дължината – между 0.5 м и 0.8 м. Азиатските подвидове са по-малки от африканските, като при тях теглото варира между 160 и 190 кг, а разликата в дължината е от порядъка на 0.2 м - 0.4 м.

Скоростта им при ходене е около четири километра в час, а на къси дистанции могат да достигнат около шестдесет километра при спринт. Наблюдавана е известна активност на лъвовете по дърветата, макар че като цяло катеренето не влиза в основните им поведенчески модели.

Прародителите на модерните лъвове са се появили в Танзания, а по-късно в Европа и Америките, през късния плеоцен. Преди около две хиляди години видът изчезва от Източна Европа, заедно с развитието на гъста горска растителност. Около 1850 година ареалът на разпространение на вида е включвал и територията на днешна Индия. В началото на двадесети век, обаче, популацията на азиатските подвидове е драстично намалена и в наши дни е ограничена до резервата Гир в западната част на страната. Любопитен факт за него е, че той първоначално е бил създаден като частна ловна резиденция.

В Африка ареалът им на разпространение започва от южните части на Сахара и достига Южна Африка, изключая най-южните части. На запад е ограничен от Атлантическия океан, а на изток достига до Сомалия и Судан. От този регион лъвовете отсъстват само от гъстите гори в Конго. Страните, в които лъвовете все още са широко разпространен вид обаче са само Ботсвана, Централно-Африканска Република, Етиопия, Кения, Танзания, Заир и Замбия. В Ангола, Мозамбик, Сомалия и Судан статусът им е неизвестен. Изцяло са изчезнали в Северна Африка, а в останалите части на очертания ареал са изчезващ вид.

Лъвовете се приспособяват към доста широк диапазон от климатични условия, включително заснежените планински региони на Източна Африка, където екземпляри се срещат до 3600 м височина, а в Етиопия дори на 4200 м. Срещат и в гори, например тиковите гори на резервата Гир в Индия, и полупустинни области. До около 1910 г. лъвове са били известни популации по поречието на река Нигер. Въпреки това предпочитат откритите пространства, където растителността включва множество храсти и големи територии покрити с висока трева.

Най-ранните фосили свързани с лъва се появяват в късния плеоцен, в Лаетоли - Танзания - преди около 3,5 млн. години. Първите екземпляри на Европейския континент пък са се появили преди около 900 хил. години в средиземноморските региони на Франция. Тези екземпляри са били значително по-големи от съществуващите лъвове. Също така са открити фосили на т.нар. пещерен лъв (Panthera leo spelaea), който се появява в средата на плейстоцена. Други области, където са открити фосили, са Източна Африка, Южна Африка, Германия и Франция. Фосили от късния плейстоцен се намират и в Северна и Централна Америка.

Американските популации изчезват преди около десет хиляди години, а европейските и северноазиатските са разделени от големите ледени покривки, което предполага разликите в последващото развитие на подвидовете.

Лъвовете нямат фиксиран период за размножаване, но въпреки това в зависимост от количеството плячка, климатични условия и други фактори се наблюдават пикове на раждаемостта. В националния парк Серенгети, например, такъв е периодът март–юли, а в Крюгер – февруари–април. Репродукцията зависи основно от количеството храна, като за котило от четири малки е нужно изобилие от плячка, за да бъдат добри шансовете му за оцеляване. В тази връзка, когато хранителната база се ограничи, и размерът на котилото намалява.

Размножаването е плътно обвързано и със социалните механизми в стадото. Загубата на малки, независимо от причината – убийство от мъжкия при смяна на водача или странични фактори, винаги се компенсира. Женската се разгонва за период от три до седем дни. Зачеването става обикновено през четвъртия, а през това време женската осъществява до сто акта на ден с няколко различни мъжки.

Ако котилото оцелее до полова зрялост, майката не проявява сексуална активност в следващите двадесет месеца. Ако обаче бъде загубено, четири до шест месеца по-късно нещата отново започват от начало. Котилото обикновено е между едно и четири малки, като най-голямото документирано включва шест екземпляра. Майката ражда в местност с гъста растителност или друга бърлога, естествено защитена, и държи малките скрити поне един месец – времето, през което не могат да се движат и са беззащитни срещу други хищници. Лъвчетата се раждат със средно тегло от 1.65 кг и наддават с около 100 г. на ден през първите четири седмици.

Новородените лесно се разпознават по множеството петна по корема и краката, които в редки случаи могат да не изчезнат дори цял живот. Прохождат на втората седмица, а падането на млечните зъби настъпва на третата, така че малките могат да поемат твърда храна около осмата седмица от живота си.

В стадото всички малки под едногодишна възраст се отглеждат заедно след петата седмица от раждането. Веднъж щом проходят, майката ги включва в прайда, и до възраст около две години остават в своеобразна „детска ясла”. На тази възраст женските са по-къси и по-леки от мъжките, при които започва да се вижда наченка на грива. На около тригодишна възраст женските вече са трудно различими от възрастните, а на четири - визуално и като размери, и като тегло - вече стават идентични с тях. Сексуалната активност на мъжките екземпляри продължава до около шестнадесетата година, докато при женските започва да намалява още от единадесетата.

Сексуална зрялост настъпва и при двата пола на 24-тия месец, макар че при мъжките производството на сперма може да се забави и до тридесетия. В диво състояние мъжките обаче практически не получават възможност да се размножават до петата си година. При другия пол положението е различно и на четвъртата година обикновено лъвицата вече има едно котило.

Лъвовете, за разлика например от тигрите, са социални животни, като в стадото съществува доста строга йерархия и организация. Групата обикновено се съставлява от пет до девет възрастни женски, като минималният им брой е една, а максималният – осем, както и два до шест обединени помежду си мъжки. Броят на екземплярите варира и зависи основно от количеството на плячката. Също както и общата големина на стадото (включително малките), която нараства при продължителен период на успешен лов.

Членството в стадото е неизменно, но вътре в него всеки лъв принадлежи към отделна подгрупа. Ловът е по-обилен и плячката по-добра, когато се осъществява заедно, но след разпределението количеството храна, което индивидът получава, обикновено е по-малко, отколкото би било при самостоятелен набег. Това е една от причините членовете на стадото често да прекарват времето си отделени едни от други, както в подгрупи, така и сами.

Всяко стадо има територия от двадесет до петстотин квадратни километра, като средните размери за Африка са между 26 и 226, но има случаи и на значително по-големи. Въпреки това рядко се използва цялото пространство, като големината на използваемата територия зависи пряко от количеството на плячката. Границите на територията се променят, а понякога се и застъпват с тази на друго стадо. Въпреки това винаги има една основна зона, която е предпочитано място за социални дейности, тъй като е извън зоните в които се случват инциденти със съседни групи.

Именно там се намира и ядрото на стадото, а именно „яслата” или социалната структура, отговорна за отглеждането на малките. Лъвчетата сучат от всяка една женска, която има малки, въпреки че най-често за това се грижи майка им. Основният принцип е, че женските с по-малко котило помагат в отглеждането на тези с по-голямо.

Лъвовете имат различни поведенчески модели в различните стада, както и вътре в самите тях. При различните популации варират както хранителния режим, така и предпочитанията към определена плячка или методите на лов. Общото между всички е, че са предимно активни нощно време, а 80% от деня прекарват в спане, лежане или седене. В останалото време основно занимание е лова, както и грижата и обучението на малките. Мъжките използват вербални (рев), визуални (драскотини от нокти), както и обонятелни сигнали за маркиране на границите на стадото, въпреки че същите се използват и за комуникация вътре в стадото. Ревът на група лъвове може да достигне до цели 114 децибела на метър разстояние и често се използва като сигнал за събиране на групата - например, с цел защита на територията.

При малките често се наблюдава упражняване на дебненето, а основно занятие е борбата като тренировка и игра. Подобно поведение, макар и рядко, се наблюдава и при възрастните екземпляри. Почистването – самостоятелно и в групи също е измежду по-често извършваните дейности от лъвовете в стадото, като най-голямо внимание обръщат на предните лапи, гърдите и гривата, които всъщност са и най-често замърсени. Макар че няма доказателства се счита, че голяма част от звуците и дейностите са свързани с поддържането и дефинирането на социалната структура на групата, а също и така са метод за комуникация между отделните му членове. Например драскането с нокти, приклякването, ръмженето, търкалянето по гръб, помахването с опашка и т.н.

В защитата на територията се включват както мъжките и женските, така и поотрасналите малки. Мъжките патрулират в границите, в които ловува групата и защитават стадото от други мъжки, докато лъвиците основно прогонват други лъвици и млади лъвове. Женските също така защитават леговищата, ловните полета и водоизточниците от други стада, но нападат неприятеля най-вече ако го превъзхождат числено. Някои от лъвиците взимат по-дейно участие в тези дейности от други, което показва, че и при териториалната защита съществува строга социална организация извън тази по пол и възраст.

Степента на агресия зависи основно от гъстотата на хищните котки на единица площ, като колкото по-голяма е тях, толкова повече жестокост се влага в нападенията и защитата. Най-честият изход от подобен „диспут” е по-голямата група да изгони по-малката, макар че това далеч не е правило. В някои случаи по-малката група, ако е по-опитна, успява да надделее. Интересно е да се отбележи, че членовете на стадото безпогрешно разпознават рева на непознатите мъжки екземпляри, които биха могли да представляват заплаха за потомството.

Не всички лъвове обаче живеят на стада. Някои от тях, макар и малка част, са номади, като такива са обикновено възрастни или млади мъжки. При женските подобно поведение почти не се наблюдава, но когато се случи най-често е за кратък период от време, и рано или късно лъвицата се завръща в родното си стадо. Някои от необвързаните екземпляри, покриващи по-големи територии, се движат на групи. Също така е възможно да се присъединяват временно, при взаимна нужда, към някое от стадата, из чиито територии бродят.

Обединението от няколко мъжки рядко властва над стадото повече от четири години. Най-често преди изтичането на този период група лъвове се съюзяват и нападат стадото с цел да прогонят властващите екземпляри. Подобна промяна най-често води до прогонване на младите мъжки и убиване на малките, с цел новата група да има възможността да даде максимално голямо свое поколение. До няколко дена след подобно събитие лъвиците се разгонват, и размерът на стадото бързо бива възстановен. Ако всички малки са на една и съща възраст, това е сигурен белег, че наскоро стадото си е сменило водачеството.

Ако съюзената група мъжки е по-малка от трима, нерядко търси свободно скитащ лъв, с чиято помощ да завземе водачеството. Ергенските групи най-често са съставени от лъвове с роднинска връзка, като могат да достигнат дори до десет екземпляра. Ако този фактор отсъства, обаче, рядко надвишават три.

При липса на подобни събития мъжките екземпляри напускат стадото между втората и четвъртата си година. Повечето женски, до три четвърти от броя им, обаче остават в него. Останалите мигрират на същата възраст, при която мъжките напускат стадото. Има данни, че подобна промяна на групата е в ущърб на възпроизвеждането, тъй като се наблюдава значително по-ниска оцеляемост на първото котило.

Лъвовете са групови ловци. Ловуват най-често женските, тъй като заради по-голямата си сила и размери мъжките така и така имат възможността да си осигурят достъп до убитото животно - дори и да не са участвали в самия лов. Изборът на плячка зависи от сезона, от миграционните модели, но като правило в нея попадат повечето тревопасни животни с тегло около 150 кг. Средното количество храна набавяно от лъвиците е 8.7 кг. на ден през сухия сезон, и до 14 кг. през дъждовния. Мъжките изяждат до два пъти повече месо от лъвиците, а малките между една и две години имат около една трета от дневните им нужди.

Както вече споменахме, различните стада имат различни методи на лов, но основният модел следва следната схема: намиране на плячката, промъкване и атака. Терена, растителността и размера на групите ловци и плячка, както и светлината определят успеваемостта на лова. Лъвиците се промъкват до плячката с наведена почти до земята глава и равномерно темпо на придвижване, определено от вятъра, прикритието и т.н. Малките животни биват зашеметявани или направо убивани с единичен удар с лапа, последван от бърза захапка, ако е необходимо. По-голямата бива атакувана откъм рамото, с извадени задни нокти, които лъва забива дълбоко в тялото на жертвата, докато предните лапи са около врата или муцуната на животното. Плячката в този случай бива повалена, а не зашеметена, след което бива доубивана.

В зависимост от ситуацията и броя си лъвовете или ядат на място убитото животно, или го влачат до защитено място. Кръвта бива изблизана, животното изкормено и голяма част от вътрешностите – изядени. Освен тях лъвовете изяждат и съединителната и мускулната тъкани, а понякога и кожата и костите.

Най-успешна дистанция за атака, естествено и предпочитана от ловуващите лъвове, е по-малката от 7.6 метра, като с нарастването и намалява успеваемостта, която достига до 50% при 15.2 метра. От 61 промъквания само десетина водят до атака на плячката. Едно от предпочитаните тревопасни за лов е газелата, като основна причина за това очевидно е, че при нея именно лъвовете имат най-голяма успеваемост – една от три бива превърната в храна. При ниска трева и липса на друго прикритие обаче този дял пада до една от шест.

Интересен факт е, че ловната група в зависимост от състава си и от това към кое стадо принадлежи изявява доста добре изразени предпочитания към плячката. Дори в райони с еднакво разпределение и брой на тревопасните, обикновено има даден вид, който попада значително по-често в менюто на хищните котки. Също така е любопитно да се отбележи, че както и при останалите дейности в стадото, и при лова има комплексно и строго разделение на задачите между отделните индивиди на групата. Едни и същи лъвици изпълняват една и съща роля при промъкването, засадите и убийството във всеки отделен лов.

При по-голяма ловна група, лъвовете често се разделят и заобикалят плячката, така че ако успее да избяга при атаката, да не бъде изпусната, а да попадне в лапите на друг член на стадото. Също така оптимизират процента на успешния лов, наблюдавайки най-често използваните от плячката маршрути и модели на бягство. Със същата цел лъвиците използват и различни тактики и подходи към една и съща плячка, като по този начин не и дават възможност да се адаптира.

След всяко ядене лъвовете пият вода, ако има наблизо. Ако няма, могат да си набавят необходимото количество течност от плячката или околните растения, което ги прави силно приспособими към по-суха заобикаляща среда. Всъщност директната консумация на вода съставлява не повече от 40% от дневното количество, което лъвът поема, като за определен период от време, в зависимост от условията може да падне и до нула. Въпреки това, азиатските лъвове например, предпочитат да ловуват в близост до река или друг водоизточник.

Най-добре е изучен избора на плячка на африканските лъвове. В Източна Африка, както и части от Щжна, основна предпочитана храна е антилопата гну (Connochaetes taurinus). По-големи бозайници като африканския слон (Loxodonta africana), африканския бивол (Syncerus caffer), голямата африканска антилопа (Tragelaphus sp.), жирафа (Giraffa camelopardalis) и т.н., също понякога биват нападани. В Серенгети, например, антилопите от рода Alcelaphus, и по-точно Alcelaphus buselaphus, биволът, газелата (Gazella thomsonii), антилопата топи (Damaliscus lunatus), африканският глиган (Phacochoerus aethiopicus), антилопата гну и зебрата (Equus burchellii) съставляват 90% от храната на лъвовете. В Южна Африка, само биволите съставляват 62% от лова. В Калахари пък основната им храна е по-малка плячка, като източноафриканския орикс (Oryx gazella).

Азиатските лъвове по принцип нападат по-дребна плячка, като най-често ловуват читал (Axis axis), чието тегло е около 50 кг. Въпреки това нападат и индийски елен (Cervus unicolor), който достига до 180 кг., особено когато става дума за по-млади екземпляри.

Лъвовете и петнистите хиени (Crocuta crocuta) ловуват еднаква плячка и на една и съща територия. Обикновено хищната котка доминира, тъй като за да се случи обратното трябва численото превъзходство на хиените да е от порядъка на 20:1. Въпреки това лъвовете често предпочитат да не се впускат в битка и оставят част от убитото животно на хиените, след като са изяли повечето от месото.

Продължителността на живота на лъвовете на свобода е максимум 17 години при женските и до 16 за мъжките. Смъртността при лъвиците намалява до три-четири годишна възраст, след което рязко скача. Процентът на оцеляване при малките е доста нисък. Причините варират от недостатъчно количество плячка, до превземане на стадото от нова група мъжкари (като по тази причина загиват около 27% от малките). Оцеляемостта на малките зависи почти изцяло от майката, докато при младите лъвове, все още недостигнали полова зрялост няма такава връзка. След осемнадесетия месец след изчезването на майката, изчезването на децата и от стадото е най-често причинена от смърт, макар че е възможно, ако тя е мигрирала, да са я последвали в новото стадо.

Една от основните причини за смъртта на лъвовете, както и при тигрите, за жалост е човекът. Въпреки многобройните забрани около 12% от приходите от лов в Африка се дължат именно на големите котки.






Допадна ли ви този материал? (22) (1) 16155 прочит(а)

 Добави коментар 
Ако сте регистрирани във форума можете да коментирате и тук

Име:
Текст:
Код:        

 Покажи/скрий коментарите (25) 



AdSense
Нови Кратки @ Сивостен


Реклама


Подобни статии

Случаен избор


Сивостен, v.5.3.0b
© Сивостен, 2003-2011, Всички права запазени
Препечатването на материали е нежелателно. Ако имате интерес към някои от материалите,
собственост на сп. "Сивостен" и неговите автори, моля, свържете се с редакционната колегия.