Български English [beta]
Здравей, гостенино. (вход, регистрация)
Екип Партньори Ресурси Статистики За контакт
Добави в любимиПредложи статияКонкурсиЗа рекламодатели
Начало
Форум
Към Кратки
Всички статии
 Литература
 Музика
 Филми и анимация
 На малкия екран
 Публицистика
 Популярни
 Кулинария
 Игри
 Спорт
 Творчество
 Други
Ключови думи
Поредици
Бюлетин

Търсене

Сивостен :: Опасни за живота: Чудовището гила и мънистените му събратя (статия) - Биология, Зоология, Херпетология, Влечуги, Гила, Гущери, Отровни гущери, Отровни животни, Отровнозъб
Опасни за живота: Чудовището гила и мънистените му събратя

Поредици: Опасни за живота

Автор: Ангел Генчев, сряда, 18 февруари 2009.

Публикувано в Статии :: Популярни; Предложи Гледна точка

Намали размера на шрифтаУвеличи размера на шрифта

При толкова поетични имена, няма как по гърба на човек да не пролази хладна тръпка. Нещо повече - отровнозъбите гущери, за които ще стане дума в настоящето четиво, са преки роднини на отровните змии, което допълнително уплътнява ореола им от мрачна слава. Дали той е заслужен обаче следва да разберем.

Всъщност, единственият род Отровнозъби гущери (Heloderma, сем. Helodermatidae) е съставен от едва два вида, към които се отнасят всичко на всичко шест подвида. Това са гущерът гила, който именно се радва на прозвището чудовище (gila monster, H. suspectum) и отровнозъбият гущер, наричан на запад и мънистов, или мънистен, точно защото кожата му изглежда като декорирана с равномерно разпределени мъниста (beaded lizard, H. horridum). Гилата се среща в две разновидности - мрежеста (H. s. suspectum) и ивичеста (H. s. cinctum). Отровнозъбият гущер на свой ред има четири, макар че в малко по-старите източници ще намерите само три - мексикански (H. h. horridum), черен (H. h. alvarezi), отровнозъб гущер от Рио Фуерте (H. h. exasperatum). От 1988 г. насам обаче роднинският му кръг е обогатен с още един представител - отровнозъбият гущер от долината Монтагуа (H. h. charlesbogerti).

Взети общо, те населяват относително ограничен ареал, заключаващ се в южните части на Съединените щати и донякъде западното им крайбрежие, територията на Мексико и отчасти лежащата на юг от него Гватемала, при сравнително широк диапазон от условия - от сухи и полупустинни райони до широколистни гори. Смята се, че навремето са били разпространени по всички континенти, с изключение естествено на Антарктида. Двата подвида на гущера гила са относително многобройни и поне за момента не се считат за застрашени, макар и близо до условната горна граница, като същото важи и за мексиканския и отровнозъбия гущер от Рио Фуерте. Черният обаче е изключително рядък, а популацията на този от Монтагуа понастоящем наброява едва двестатина екземпляра, като и двата се смятат за силно заплашени от изчезване. Иначе, отровнозъбите гущери понасят добре пленничество и са често срещани из зоологическите градини. Отглеждат се и като екзотични домашни любимци, като цената им на пазара може да достигне доста високи стойности. А както можете и да се досетите, в следствие на това, а на и човешкия елемент взет като цяло, в т.ч. облагородяването на жизненото им пространство, тези симпатични животни се подреждат в безкрайната редица видове с все по-неясно бъдеще.

Спорен е въпросът дали това са единствените отровни гущери - даже по-коректно, макар и по-мъгляво, би било да кажем, че по принцип положението при отровните влечуги е неясно, мени се постоянно, и отровнозъбите не правят изключение. Всички те могат да се проследят до общ прародител, дал началото на целия разред Змии, на игуаноподобните гущери, на някои безкраки и т.н., обединени според настоящите виждания в извънсистематичната група Токсикофера - сиреч "носещи отрова", макар и далеч не всички представители да са реално отровни. Съществуват сведения за съдържанието на слабо отровни вещества в слюнката на някои считани за напълно безобидни змии, а още по-ярък пример са отделни видове варани, върху чиято отровност се спори от десетилетия и основната позиция се мени едва ли не ежегодно. Дискусия има и при някои видове агами.

За разлика от всички тези съмнителни случаи, обаче, за хелодермите конкретно нещата са далеч по-ясно очертани - подобно на змиите, те притежават специални, видоизменени слюнчени жлези, които произвеждат отрова. И тази отрова съответно може да бъде вкарана в тялото на жертвата именно чрез ухапване. Приликите с пълзящите им родственици обаче общо взето се изчерпват до тук, докато разликите - макар и в детайлите - са значително по-важни.

Цялостното устройство на отровния апарат при отровнозъбите гущери е доста по-различно. За разлика от змиите, съответните зъби при тях са набраздени, а не кухи, което не им дава възможност да инжектират отровата в жертвата си, съответно силно намалява ефективността им, и дава добър предтекст за повечето херпетолози да смятат, че функцията им е основно защитна - на практика трябва да бъде "надъвкана" в плячката, което изисква доста сериозно усилие. Трябва да се отбележи обаче, че тези създания са доста упорити и притежават извънредно силна захапка, чрез която до известна степен компенсират този си привиден недостатък.

Отново за разлика от змиите, отровните зъби са разположени по долната, а не на горната челюст и варират между 8 и 10 на брой. Каналчетата им са външни, в предната част. Зъбите са сравнително слабо закрепени и периодично се подменят. Жлезите също имат по няколко канала (при змиите е един), а секретът им се излива в специфична пореста гънка между устната и челюстта, от където достига до зъба. Отровата им представлява сложен биохимичен коктейл, и въпреки че тя самата не е особено болезнена поради невротоксичното си естество, самото дъвкане и разкъсване, причинявано от гущера, в комбинация със серотонина, който съдържа, е изключително неприятно. Води до локален оток, общо отпадане, обилно потене, спадане на телесната температура, нарушения в сърдечния ритъм и дихателната дейност, вътрешни кръвоизливи, и макар и смъртните случаи да са невероятно редки, ако не са съчетани с други предпоставки, специализираната помощ е задължителна.

В интерес на истината, част от съставките на слюнката на отровнозъбите намират приложение в медицината, при борбата със заболявания като диабет от втори тип, болестта на Алцхаймер и дори СПИН, а сравнително скорошни изследвания показват положителен ефект и при рак на гърдата.

Представителите на двата вида са средноголеми, като гилата може да достигне петдесетина сантиметра, а мексиканският и сродните му - до осемдесет, рядко деветдесет. Те са тромави, макар и издръжливи, лениви влечуги, със закръглена глава, къси крака, въоръжени с мощни нокти, и доста дебела опашка, която за разлика от тази на други гущери не се възстановява след счупване. Последната служи и като склад за хранителни вещества за зимния период и се свързана с любопитна, макар и абсолютно безсмислена легенда. Според нея, нещастните животинки не могат да се освобождават от фекалиите си, които натрупват, а от процеса на разлагането им произвеждат отрова.

Друг характерен белег за тях са люспите, които не се застъпват, и имат специфичен вид на мъниста - който, както вече споменахме, е виновен и за популярното английско название на единия вид. Изключение прави корема, който е подсилен от специфични костни пластинки в кожния пласт, наричани остеодерми - белег характерен още за доста видове динозаври. В интерес на истината, хелодермите могат да бъдат отнесени към специфичната група "живи фосили", тъй като от появата си през миоценския период досега не са еволюирали забележимо. Всички те притежават специфична форма на окраска, с тъмен фон и светли петна в различно ярък цвят, обикновено в жълтата или розова гама, с изключение по подразбиране на черния отровнозъб гущер, където контрастът е на практика незабележим.

Отровнозъбите гущери са хищници, основна част от менюто им съставляват птици и яйца, както и малки животни и гризачи, понякога насекоми и земноводни, рядко - мърша. Имат добре развито обоняние и вкус, което им помага да проследяват успешно жертвата. Бидейки бавни, като цяло избягват бързоподвижна плячка. Любопитен е фактът, че специално гущерите гила се хранят доста рядко - едва няколко пъти годишно. По-едрите им събратя обаче са относително по-активни ловци. Но и двата вида прекарват по-голямата част от живота си под земята или в добре прикрити скривалища.

Също така са яйцеснасящи, живеят на групи, а прелюдията към размножителния процес често включва внушителни схватки за доминация между мъжкарите. Хелодермите са относително дългоживущи - двадесет до четиридесет години при гущерите гила, малко повече при мънистените гущери.

По принцип, тези животни са относително плашливи в присъствието на човека и предпочитат да потърсят прикритие, макар че понякога не отстъпват и се опитват да го прогонят със силно съскане и имитация на нападение с бързо спускане към него. Ако бъдат притиснати или раздразнени обаче, като всяко животно, могат да станат агресивни и да се нахвърлят, вкарвайки в действие мощните си челюсти.

Естествено, това няма отношение към други митове за тях. Те далеч не са по-отровни от гърмящите змии - което всъщност е и легендата, която вероятно им вреди най-силно. Самата им отрова наистина е достатъчно опасна, но количеството е прекомерно малко. Също така, не могат да нанасят светкавични удари с опашката си, а каква фантастика представлява възможността да предизвикват спонтанен аборт у човека само чрез поглед струва ми се е излишно да обсъждаме. С което всъщност изчерпваме и неизбежния финален въпрос - при съвсем елементарно проявено внимание от страна на човека, "чудовището" гила и дори по-големите му сродници могат дори да бъдат класифицирани като напълно безопасни, въпреки притежанието на отровни зъби. А най-малко през последното столетие случаите на ухапване обикновено се дължат на животни, живеещи в плен.

--
На илюстрациите:
1. Мрежест отровнозъб гущер гила
2. Ивичест отровнозъб гущер гила
3. Мексикански отровнозъб гущер
4. Черен отровнозъб гущер
5. Отровнозъб гущер от Рио Фуерте
6. Отровнозъб гущер от долината Монтагуа






Допадна ли ви този материал? (19) (1) 9092 прочит(а)

 Добави коментар 
Ако сте регистрирани във форума можете да коментирате и тук

Име:
Текст:
Код:        

 Покажи/скрий коментарите (2) 



AdSense
Нови Кратки @ Сивостен


Реклама


Подобни статии

Случаен избор


Сивостен, v.5.3.0b
© Сивостен, 2003-2011, Всички права запазени
Препечатването на материали е нежелателно. Ако имате интерес към някои от материалите,
собственост на сп. "Сивостен" и неговите автори, моля, свържете се с редакционната колегия.