|
Сивостен :: Farther Paint - Lose Control (2008) (ревю) - Експериментален прогресив метъл, Farther Paint, Нови албуми
 | |
 Farther Paint - Lose Control
2008, Lion Music
Line-up:
- Monia Rossi - vocals
- Gabriele Manocchi - keyboards
- Luca Prima - drums
- Francesco Federici - guitars
- Thomas Bianchi - bass
Tracklist:
1. Lose Control; 2. Hold Me; 3. No One Is Around Me; 4. Chains; 5. Illusion in My Hands; 6. Anger; 7. Inside the Cage; 8. My Noise
Идеята за импровизации и новаторство в сферата на прогресив метъла безспорно присъства още в самото му стилово определение, но в никакъв случай не съм очаквал Farther Paint да ме изненадат толкова приятно. Най-малкото нямаше особени предпоставки за това.
Групата е с доста продължителна на пръв поглед история. Създадена е още през 1995 година, през 1998 започва записа на първото си демо, което обаче излиза чак през 2000-та. Следват още три - 2002, 2003 и 2005, но реално около десетилетие се подвизава из MySpace, преди да достигне до същинския си дебют. Вокалът е женски, музиката - експериментална, а всичко това е с италиански произход, като трябва да признаем, че жителите на Апенините нямат кой знае колко богата традиция на тежката сцена.
На фона на всички тези обстоятелства обаче, "Lose Control" изглежда като че ли още по-интригуващ. Не може да се отрече, че не е перфектен, че италианците имат накъде тепърва да се развиват и усъвършенстват, но като за първи дългосвирещ албум бих казал е сериозно постижение. По стар български обичай обаче, нека започнем първо с лошото.
Ахилесовата пета на албума определено са барабаните - технически издържани, ритмични, професионални от една страна, но едновременно с това монотонни, глухи и наподобяващи почти дръм-машина. Томас Бианки, който иначе е един от основателите на бандата, като че не влага никаква жар при създаването на първото и отроче, и особено в по-мелодичните моменти сякаш стои встрани от композицията.
А иначе, ако изключим тази забележка, то останалите са незначителни, дори - може да се каже - въпрос на вкус. Лично на мен на отделни места продължителните разсвирвания на електронни клавири ми дойдоха малко в повече - особено в "Anger", но не мога да отрека, че се включват майсторски в цялата музикална постановка.
Майсторството само по себе си не е голяма изненада, предвид че модата в жанра се диктува от Dream Theater. Далеч по-интересна е смесицата от настроения, дори стилове, която представят италианците. В различни моменти от албума се усещат джазови и даже поп-включвания, подчертани при това ту от класическо пиано, ту от акустична китара, а атмосферата и темпото се променят - плавно и преливайки - с всеки следващ пасаж. За последното на свой ред заслуга има и вокалистката, която показва завидна динамика в изпълненията си. Крайният резултат е една доста плътна и цялостна творба, при която преминаването между отделните песни почти не се забелязва.
В резюме - отново ще повторя - въпреки че има поводи за доизглаждане на ръбовете и място за предстояща еволюция, макар и доста експериментален като звук, "Lose Control" на Farther Paint е изненадващо положително явление на малко еднообразната напоследък прогресив сцена, и неслучайно се радва на доста топъл прием. И поне аз лично с любопитство ще очаквам следващото им произведение. |
 Добави коментар 
Ако сте регистрирани във форума можете да коментирате и тук
|
|
• 
Български • 
English [beta] • 
• 
• 
Екип • 
Партньори • 
Ресурси • 
Статистики • 
За контакт
Добави в любими • Предложи статия • Конкурси • За рекламодатели
Търсене
