Български English [beta]
Здравей, гостенино. (вход, регистрация)
Екип Партньори Ресурси Статистики За контакт
Добави в любимиПредложи статияКонкурсиЗа рекламодатели
Начало
Форум
Към Кратки
Всички статии
 Литература
 Музика
 Филми и анимация
 На малкия екран
 Публицистика
 Популярни
 Кулинария
 Игри
 Спорт
 Творчество
 Други
Ключови думи
Поредици
Бюлетин

Търсене

Сивостен :: Рей Дъглас Бредбъри (статия) - Литература, Научна фантастика, Поезия, Телевизия, Биография, Златна ера на научната фантастика, Исто
Рей Дъглас Бредбъри

Поредици: Велики майстори на научната фантастика

Автор: Иван Ж. Атанасов, събота, 21 февруари 2009.

Публикувано в Статии :: Литература, Популярни; Предложи Гледна точка

Намали размера на шрифтаУвеличи размера на шрифта

Рей Дъглас Бредбъри е роден на 22 август 1920 г. във Ваукеган, Илинойс, в семейството на Леонард и Естер Мари Бредбъри. Един от първите автори, които си позволяват да комбинират научнофантастични идеи с по-изпипан, по-литературен стил на писане, всъщност завършва само средно образование. Ранното си детство прекарва в родното място, от което самият автор си спомня основно топлотата на семейното огнище и спокойния живот, и, някак естествено, по-късно в творчеството си го асоциира именно с безгрижността на детските дни и домашния уют.

През 1934 г., семейството се мести в Лос Анжелис. Като юноша Бредбъри е запленен от Холивуд, където често прекарва времето си в каране на кънки с надеждата да види някоя знаменитост. По това време, мислите си се насочват към актьорското поприще и започва да посещава кръжок по драма с надеждата някой ден името му да стои на плакатите, до тези на тогавашните му идоли. Въпреки горещото му желание обаче, скоро става ясно, че талантът му що се отнася до това изкуство е съвсем скромен, и благодарение на преподавателите се пренасочва към писателския занаят. Нещо за което самият той остава безкрайно благодарен, като дори шестдесет години по-късно, работата му продължава да носи белега на наученото от тези две жени – Джанет Джонсън, дала му първи тласък при късия разказ, и Лонгли Хюз, научила го що е то поезия.

Бредбъри започва да пише за фен-издания извън училище и се присъединява към Лос Анжелиската научнофантастична лига. В училище пък се влиза в кръжока по поезия. През 1938 г. завършва и си намира работа като продавач на вестници по улиците на града, която запазва до 1943 г. Но и през тези години, преди да се отдаде изцяло на писателското поприще, Бредбъри прекарва нощите си в библиотеката, а свободното си време - пред пишещата машина.

В началото, както повечето си колеги, Бредбъри публикува кратки разкази в периодичните издания. По-късно, през 1947 г., ги превръща в сборник, наречен „Тъмният карнавал”. Докато ошлайфа писането си, младият писател често се обръща към утвърдените имена в литературата за съвет. По това време измежду неговите ментори личат имената на Хенри Кътнър и Робърт Хайнлайн. Така че в ранните му творби лесно откриваме влиянието от любимите му автори и рядко срещаме онзи, станал по-късно типичен за него стил.

През 1942 г. обаче вече виждаме Бредбъри, такъв, какъвто го познаваме, и такъв, какъвто обичаме. В разказа си „Езерото” писателят най-сетне открива онзи разпознаваем, уникален за него стил на писане. Още на следващата година напуска работата си като продавач на вестници и започва да се занимава само с творчество. Скоро след това негов разказ – „Голямата черна и бяла игра”, попада в селекцията за „Най-добър американски разказ” за 1945 г.

Година по-късно Бредбъри се запознава с бъдещата си жена – Маргарет, която по това време работи в книжарница. Където именно се среща с писателя. Любовта бързо прераства в идея за брак и две години по-късно, на 27 септември 1947 г. Рей и Маргарет се женят. Имат четири дъщери – Сюзан, Рамона, Бетина и Александра, родени в между 1949 и 1958 г.

През 1950 г. Бредбъри най-сетне се установява като един от водещите фантасти не само на времето си, а за всички времена. Това става с публикацията на един от най-забележителните му романи в този жанр, „Марсиански хроники”, книга описваща опита на човечеството да колонизира Марс заедно с всичките последствия от това. Всъщност, ако погледнем по-надълбоко ще открием множество послания в този роман, отразяваща проблемите на обществото от своето време – заплахата от ядрена война, расизма, цензурата или страха от чуждите големи политически сили.

През 1953 г. следва още един от вечните романи на научната фантастика – мрачната антиутопия „451 градуса по Фаренхайт”. Която всъщност продължава да третира част от споменатите проблеми, но значително по-директно и явно. Съвсем естествено, следват множеството награди, включително и титлата „Гранд мастър” на научната фантастика. Но може би най-необикновената почест отдадена на писателя е наименуването на лунен кратер, кръстен Глухарче, в чест на романа „Вино от глухарчета”.

Интересите на Бредбъри обаче далеч не се простират само в полето на писаното слово. Любовта му към киното може да не го е тласнала към реализация в актьорското поприще, но писателят далеч не я е изоставил. Името му личи в не една и две холивудски ленти, включително и „Моби Дик” на Джон Хюстън. Но може би най-забележителното е, че негов анимационен филм за историята на авиацията попада дори измежду номинираните за Оскар. Освен това, телевизионна адаптация на „Дървото на вси светии” печели наградата Еми.

Не всички екранизации обаче са толкова успешни. Тази на „Марсиански хроники”, например, разочарова безкрайно писателя и той решава да започне собствени серии, обръщайки се към кабелните телевизии за ефир. И така, между 1986 и 1992 на екран започват да се появяват телевизионни версии на разказите на Бредбъри, в „Театърът на Рей Бредбъри”, където самият писател има пълен контрол над продукцията.

Но тези му занимания далеч не го отдалечават от писането. Дори докато работи по собствения си телевизионен сериал, по някой сценарий или пък радиодрама, Бредбъри продължава да издава сборници с разкази, новели, поеми, есета и дори пиеси. Така че освен със забележителния си стил, който кара мнозина да наричат американския писател гений, той се отличава и със завидна продуктивност. Намира време за всичко, дори за работа като „идеен консултант” на различни граждански сдружения, и работи по проекти на теми вариращи от образованието до забавлението. Прави концепцията на сценария на Павилиона на САЩ за Световния панаир в Ню Йорк през 1964 г., дава своето компетентно мнение и идеи за множество проекти на Дисни, свързани с науката и т.н.

Въпреки преживения през 1999 г. удар писателят се възстановява, и в наши дни Рей и Маги Бредбъри продължават да живеят в Лос Анжелис, като американецът по своите собствени думи продължава да се чувства както преди години и денят му все още минава в ставане от леглото и написване на идеите, с които се е събудил. На този създаден с годините навик самият автор отдава продължителната си продуктивност, която дори в залеза на живота му продължава да бъде количествено обемиста и включва разкази, новели, сценарии, поеми, книги за деца. Така че Бредбъри продължава да бъде разказвача, който ни дава „очевидните отговори на невъзможното бъдеще”.






Допадна ли ви този материал? (15) (0) 3792 прочит(а)

 Добави коментар 
Ако сте регистрирани във форума можете да коментирате и тук

Име:
Текст:
Код:        

 Няма коментари 

Читателите на тази статия се поинтересуваха от:
Everlost - Эклектика (2009)
Meet Dave (2008)
Arthemis - Black Society (2009)
G.I. Joe: The Rise of Cobra (2009)
Nip/Tuck
AdSense
Нови Кратки @ Сивостен


Реклама


Подобни статии

Случаен избор


Сивостен, v.5.3.0b
© Сивостен, 2003-2011, Всички права запазени
Препечатването на материали е нежелателно. Ако имате интерес към някои от материалите,
собственост на сп. "Сивостен" и неговите автори, моля, свържете се с редакционната колегия.