Български English [beta]
Здравей, гостенино. (вход, регистрация)
Екип Партньори Ресурси Статистики За контакт
Добави в любимиПредложи статияКонкурсиЗа рекламодатели
Начало
Форум
Към Кратки
Всички статии
 Литература
 Музика
 Филми и анимация
 На малкия екран
 Публицистика
 Популярни
 Кулинария
 Игри
 Спорт
 Творчество
 Други
Ключови думи
Поредици
Бюлетин

Търсене

Сивостен :: 81-ви годишни академични награди "Оскар", 2009 - под чертата (обзор) (статия) - Кино обзор
81-ви годишни академични награди "Оскар", 2009 - под чертата (обзор)

Поредици: Оскари 2009

Автор: Ангел Генчев, понеделник, 23 февруари 2009.

Публикувано в Статии :: Филми и анимация; Предложи Гледна точка

Намали размера на шрифтаУвеличи размера на шрифта

Ето, че отмина връчването на поредните най-престижни отличия на седмото изкуство, и модата за предстоящата кино-година бе определена. Този път не може да се каже, че се случиха някакви особени изненади, макар че от тринадесет номинации "Странният случай с Бенджамин Бътън" в крайна сметка прибави към колекцията си едва три златни статуетки, докато "Беднякът милионер" отбеляза завидна успеваемост - осем от десет. Като не забравяме, че малко куриозно в една от категориите се бореше на практика сам със себе си, но това в крайна сметка не е от толкова голямо значение.

Но нека все пак направим още един кратък, последен за тази година оглед на бойното поле, започвайки разбира се от най-горещата точка - "Най-добър филм на 2008 г.". Един откровено политически претендент в лицето на "Фрост/Никсън", един със силна и актуална социална жилка - "Милк". Една тежка и доста лична за възприемане драма от страна на режисьора Стивън Далдри и неговият "Четецът", както и двата основни кандидата по почти всички линии - "Странният случай с Бенджамин Бътън", по едноименния разказ на Ф.С. Фитцджералд, и шоковата лента на Дани Бойл за мумбайските гета - "Беднякът милионер". В крайна сметка, никакъв сюрприз - най-важният може би Оскар отиде във витрината именно на последния, при това с пълно право. Ще се съгласите предполагам, че меко казано тревожната реалност на Далечния Изток е далеч по-чувствителна тема както от ретроспекцията на аферата Уотъргейт, така и от биографията на първия политик-гей, а също така и от любовта между разделените от голяма възрастова пропаст. Докато на фона на четирите напълно действителни истории, фантазията на големия американски писател, колкото и великолепно адаптирана, все пак остава на заден план.

За известна, макар и малка изненада можем да говорим евентуално при изпълнителите на главна мъжка роля, където очакванията по-скоро клоняха към това Брад Пит ( "Бенджамин Бътън") най-сетне да вземе ценното отличие, което му убягва вече четиринадесет години. Евентуално за по-силна конкуренция предвижданията отиваха към Мики Рурк и невероятното му изпълнение в "Кечистът", докато Шон Пен ( "Милк") сякаш оставаше на трета позиция, а на Ричард Дженкинс ( "The Visitor") и Франк Лангела ( "Фрост/Никсън") едва ли някой е отдавал сериозни предпочитания. Третата стартова позиция обаче не е оказа толкова задна, а напълно заслуженият в крайна сметка Оскар взе изпълнителят на ролята на Харви Милк, който успя да изпъкне дори сред блестящо подбрания като цяло кастинг на биографичната лента.

При поддържащата мъжка роля за сметка на това всичко мина според очакванията. Хийт Леджър от една страна безспорно заслужаваше да бъде почетен посмъртно, и дори самият подбор на претендентите донякъде послужи в тази насока. Не защото изпълненията на Джош Бролин ( "Милк"), Майкъл Шенън ( "Пътят на промените") и особено Филип Сиймор Хофман ( "Съмнения") бяха слаби. Пък дори и това на Робърт Дауни-Младши, което бе един малкото светли лъчи в "Тропическа буря". Но бяха достатъчно равностойни. А и от друга страна погледнато, почти цялата популярност и високата оценка, която получи "Черният рицар", се дължаха именно на великолепното превъплъщение на Леджър в ролята на Жокера.

Значително по-интересна бе схватката при дамските еквиваленти на двете награди, сред които се отличаваха най-малкото цели три номинации за "Съмнения" - в лицето на Мерил Стрийп за главна женска роля и на Ейми Адамс и Виола Дейвис при поддържащите. И всички те в среда на доста силна конкуренция. При актрисите в главна роля дефилираха още Кейт Уинслет ( "Четецът") с поредната си номинация - нещо, което и се случва горе-долу през година, Анджелина Джоли със силно нетипичното за амплоато си, но невероятно изпълнение при партньорството си с Джон Малкович в "Подмяната", както и Мелиса Лио, която изнесе почти изцяло на свой гръб драмата "Frozen River", и Ан Хататуей с може би най-силната до момента роля в кариерата си, за съжаление в не толкова добре изпълнения като цяло "Rachel Getting Married". В крайна сметка, академичното жури се спря на Кейт Уинслет, която при шестия си опит най-сетне успя да заслужи и самата статуетка, но все пак донякъде ми се струва, че тук наградата можеше да отиде и у мадам Брад Пит - с което съвсем не искам да омаловажа страхотната игра на победителката.

На "Съмнения" пък се наложи да преглътне още два горчиви хапа. При поддържащата дамска роля Оскарът в крайна сметка отиде у Пенелопе Круз за ролята и в поредното особено произведение на Уди Алън - "Вики Кристина Барселона". Всъщност малко странно бе, че за разлика от предходните награди "Златен Глобус", това бе и единствената му номинация, спрямо четири около месец по-рано. Претендентите допълваха Тараджи Хенсън ( "Бенджамин Бътън") и Мариса Томей ( "Кечистът"), като тук отново можем да отчетем, че изненада на практика няма.

С което приключваме и с хората във фокуса на камерата, и се насочваме към онези зад кадър, чиято работа е не по-малко значима. Най-добра режисура, най-добър адаптиран сценарий, най-добър монтаж, най-добра музика, отделна песен и тонрежисура като цяло - всичко това носи етикета "Беднякът милионер" и е наистина показателно за огромния положен труд от страна на Дани Бойл и неговия екип, както и забележителния резултат от него. Всъщност тук претендентите почти навсякъде бяха едни и същи, горе-долу покривайки се и с тези за най-добър филм като цяло, което в крайна сметка е и логично - филмът е сбор на своите елементи. Изключение прави музиката, където индийската история на практика наистина нямаше конкуренция, а що се отнася до песен - дори бе представена с две от общо три номинации.

Трябва да признаем, че ударът определено е най-тежък за "Странният случай с Бенджамин Бътън", който успя да вземе само призовете за сценография, визуални ефекти и грим, последните два от които дори не звучат чак толкова престижно. Макар че и в двете категории лентата се състезаваше с общо три екранизирани комикса - "Хелбой II", "Черният рицар" и "Железният човек", където точно сплавта от грим и специални ефекти играе основната роля - и в този ред на мисли успя да пребори наистина тежка конкуренция. При костюмите на свой ред се отличи "Дукесата", като за една типична костюмена драма това не е никак лошо признание.

Малко по-странно стояха нещата с оригиналния сценарий, предвид че победителят всъщност е адаптация по автобиография, но все пак да приемем, че нещата в този случай са малко по-сложни. Отново заслужен Оскар - "Милк", макар че поне "В Брюж" и "УОЛ-И" притежаваха също толкова положителни качества и спокойно можеха да го поставят във витрината.

Последната лента на Дисни и Пиксар все пак си взе заслуженото при реално доста слабата конкуренция на иначе забавните "Гръм" и "Кунг-фу панда", и това едва ли изненадва когото и да е. Същото се получи и при късометражните анимации, където сериозното у "La Maison en Petits Cubes" очаквано надделя над останалите симпатични, но в основата си смешни - в добрия смисъл на думата - претенденти.

След което ни предстоят и последните, по-особняшки категории. При кратките документални филми, Оскарът всъщност отиде в своеобразен родственик на големия победител от тазгодишните Академични награди - а именно "Smile Pinki", история за малко дете от бедно индийско семейство. При късометражните филми пък надделя пост-нацистката тематика, добавяйки още една статуетка в богатата колекция на немския "Spielzeugland (Toyland)". Може би единственото същинско разочарование остана при документалните филми, но все пак не може да отречем, че раната от 11 септември няма да зарасне в обозримото бъдеще - отличието в крайна сметка грабна "Man on Wire", но тук специално, струва ми се, всеки от останалите кандидати бе в една или друга насока по-достоен.

С което стигаме до финала и чуждоезичните филми - категория, която лично на мен винаги ми е представлявала специален интерес, и в която тази година присъстваха представители от Германия, Австрия, Франция, Израел и Япония. Два от тях - военно-исторически, един - криминален, един - социално-философски, а последният дълбоко обвързан със специфичната култура на далекоизточната страна. И някак логично, именно "Okuribito (Departures)" отнесе престижната статуетка в Страната на изгряващото слънце, а и сред цялата конкуренция, по-сериозен претендент сякаш бе единствено немския "Der Baader Meinhof Komplex".

На фона на всичко това, все пак и самата номинация за Оскар е доста солидно постижение. Ето защо - по традиция - в края ще отбележим и няколко филма, които може и да останаха извън светлината на прожекторите, но за сериозния кинолюбител са приятно предизвикателство. И ако ви остане време и изпитвате желание, може да обърнете още внимание на многопластовите разсъждения на Джон Патрик Шанли върху църквата, педофилията в католическите среди, властта и всичко онова, което съставлява неговите "Съмнения", или на чувствителната и особена драма с арабски мотиви "The Visitor". Едва ли ще загубите и ако изгледате полу-комичната, полу-криминална, а в третата си половина драматична лента на носителя на Оскар Матю МакДона, развиваща се "В Брюж", или на още по-ведрата британска драматична комедия "Happy-Go-Lucky".






Допадна ли ви този материал? (8) (0) 4929 прочит(а)

 Добави коментар 
Ако сте регистрирани във форума можете да коментирате и тук

Име:
Текст:
Код:        

 Покажи/скрий коментарите (7) 



AdSense
Нови Кратки @ Сивостен


Реклама


Подобни статии

Случаен избор


Сивостен, v.5.3.0b
© Сивостен, 2003-2011, Всички права запазени
Препечатването на материали е нежелателно. Ако имате интерес към някои от материалите,
собственост на сп. "Сивостен" и неговите автори, моля, свържете се с редакционната колегия.