Български English [beta]
Здравей, гостенино. (вход, регистрация)
Екип Партньори Ресурси Статистики За контакт
Добави в любимиПредложи статияКонкурсиЗа рекламодатели
Начало
Форум
Към Кратки
Всички статии
 Литература
 Музика
 Филми и анимация
 На малкия екран
 Публицистика
 Популярни
 Кулинария
 Игри
 Спорт
 Творчество
 Други
Ключови думи
Поредици
Бюлетин

Търсене

Сивостен :: Теория и практика на мезето. Топинки и други чешки проникновения (статия) - Кулинария, Алкохол, Бира, Картофи, Мезе, Сирене, Чесън, Чехия, Чешка кухня
Теория и практика на мезето. Топинки и други чешки проникновения

Поредици: Теория и практика на мезето

Автор: Ангел Генчев, четвъртък, 26 февруари 2009.

Публикувано в Статии :: Кулинария; Предложи Гледна точка

Намали размера на шрифтаУвеличи размера на шрифта

Пиво - добре. Студено - още по-добре. Чешко - това е допълнителен бонус. Но с какво - ето тук вече настъпва един мащабен разнобой сред любителите на ечемичената напитка с елементи на хмел. В регатата на биреното мезе тих пристан винаги се оказват универсалните пържени картофки, но в крайна сметка дори и те в някакъв момент се изтъркват, и на човек му се прищява да сложи до халбата нещо малко по-различно.

Вариации, естествено - цяло буре - от шкембе чорба, през разните мръвки и рибоци, та до съвсем без нищо, пък и бирата в крайна сметка е леко, тонизиращо дори според някои питие, което наистина носи почти всичко, стига да не е сладко. Което съвсем не значи, че не са изобретени ако не по-специални, то поне по-подходящи спътници на газираната горчивина, а за да видим някои от тях, някъде по-добре да се обърнем, отколкото към нейната Мека и Медина - Чехия. А сънародниците на Ярослав Хашек казват - или дори и да не го казват, то си личи от подбора - мезето на пивото трябва да бъде солено, леко блажно и силно ароматно. При това с право - хем подчертава вкуса, хем доставя собствено удоволствие, а в крайна сметка едновременно пие повече бира и отлага неизбежното. И някак си не храня никакви съмнения, че този извод е бил достигнат чрез дълготрайни, проникновени експерименти, силно подкрепени с емпирични доказателства и други напитки.

Още по-хубавото е, че чешката кухня съвсем не е толкова различна от нашата, и дори без изрично да отбелязваме конкретни еквиваленти на кулинарно-бирените постижения на славянските ни братя по душа, то всеки почитател на хубавото ястие веднага ще се досети поне за два достатъчно близки варианта. С което отпада и притеснението, породено от факта, че шансът за намиране на един-два изходни продукта от следващите евентуално подминава не само точката на замръзване, но и клони към нулата от долната страна.

Започваме с едно от любимите мезета в централноевропейската страна, което не само е изключително лесно за приготвяне, но е подходящо за всякакви алкохоли - стига да не са те пък сладки, този път - и то както по време, така и на сутринта, в условия на тежки стомашни военни действия. Топинките са на практика пържени филийки, но не като нашите с яйце, и съвсем определено не някакъв сухароподобен тост намазан с масло, както видимо често се бъркат по-западните и явно непросветени в биреното изкуство народи.

За целта ви трябват хляб - естествено - масло, чесън, сол и други подправки по собствен вкус, като първоизточниците на рецептата явно предпочитат директно да ползват вегета, както и горчица и лук. От тук нататък следват няколко пътеки на точните процедури, затова нека най-добре минем по изпробваната - хлябът се намазва с масло от двете страни, посолява и наподправчва, след което се леко се препържва на загрят тиган, за да стане хрупкав, и още топъл се натрива добре с чесън. А подправките могат да се посолят и след пърженето, особено ако имате предвид червен пипер, който не само ще промени вкуса си, но е възможно и да загори - т.е. най-малкото в зависимост кой му вкус предпочитате. Резултатът обаче трябва да е соленичък. Горчицата е опционална някъде в този момент. Могат да се сервират сами по себе си - още топли, въпреки че заради мазнината се втърдяват малко по-трудно от печената филийка, както и със сирена или колбаси, като във втория случай малко горчица наистина може да свърши нелоша работа в полза на небцето.

Това разбира се е само овертюра, дори и да може да изпие доволно количество пенливо пиво. Следващото блюдо пък е един пикантен заместител на пържените компири, способен да задоволи дори големите любители на фамозните кореноплоди. По чешкому се нарича брамбораки, и представлява картофено подобие на палачинка, но малко по-дебела. За приготовлението са нужни настъргани сурови картофи, брашно, яйца и подправки - сол, риган, черен пипер, чесън. Чесънът, между другото, като цяло е особено любим в този регион - не че има за какво да ги вини човек. Следва да предупредя, че опитите палачинката да бъде превърната в кюфтенца претърпя главоломен крах, просто защото не се опържват равномерно, а суровият картоф далеч не е приятен за езика. Но пък предполагам, че кюфтенца с варен вече клубен и съответните подправки няма да се различават особено на вкус. Така или иначе, сместа се пържи също мъничко повече, за да стане коричката и леко хрупкава, и може да се яде както самостоятелно, така и като допълнение към друго ястие. В нея може да се добавят и парченца наденица, и/или пък кисело зеле, предполагам и сирена, но сякаш не допринасят особено и са по-добре встрани.

С което стигаме вече до сирената. Широко разпространена и също толкова погрешна е бирената теза, че пиво и сирене не си вървят. Това обаче далеч не е вярно, и обикновено е плод на предразсъдъци - да, сирената са винено мезе, но не съвсем, и чудесна вкусова илюстрация на това са чешкият пивни сир и съответно смажени сир, който е местният вариант на паниран кашкавал. За съжаление, тук се натъкваме обаче на проблема със сортовете - първият сам по себе си е специфичен вид меко, ароматно и солено сирене, а вторият се приготовлява най-често от холандския сорт Едам, който е точно диаметрално противоположен - твърд и слабо ароматен. Особеното в случая е, че се панира с галета, а не с яйце, и обикновено се сервира със сос тартар (майонеза, кисели краставички, магданоз, лук или чесън - схващате идеята, той също е доста вариабилен в същността си). Но дори и да не намерите точно тези две разновидности, по същия начин както и при хубавото вино, при хубавата бира всеки отделен вид сирене носи различно вкусово изживяване.

А за да изпаднем в пълна бирена ерес, на фона на всички тези солени и пикантни мезета винаги можете да добавите не само разнообразни, качествени по възможност вурстчета, запечен бекон или студено плато салами и шунки, но и една голяма, богата доматена салата. Именно с тях, или по-точно именно с нейния леко сладък привкус, се получава още по-добър вкусов контраст.

Наздраве и добър апетит!






Допадна ли ви този материал? (14) (0) 4660 прочит(а)

 Добави коментар 
Ако сте регистрирани във форума можете да коментирате и тук

Име:
Текст:
Код:        

 Няма коментари 

AdSense
Нови Кратки @ Сивостен


Реклама


Подобни статии

Случаен избор


Сивостен, v.5.3.0b
© Сивостен, 2003-2011, Всички права запазени
Препечатването на материали е нежелателно. Ако имате интерес към някои от материалите,
собственост на сп. "Сивостен" и неговите автори, моля, свържете се с редакционната колегия.