Български English [beta]
Здравей, гостенино. (вход, регистрация)
Екип Партньори Ресурси Статистики За контакт
Добави в любимиПредложи статияКонкурсиЗа рекламодатели
Начало
Форум
Към Кратки
Всички статии
 Литература
 Музика
 Филми и анимация
 На малкия екран
 Публицистика
 Популярни
 Кулинария
 Игри
 Спорт
 Творчество
 Други
Ключови думи
Поредици
Бюлетин

Търсене

Сивостен :: Отново за "Котки" (ревю) - Мюзикъл, Светлозар Донев, Александър Мутафчийски, Александър Пенчев, Валентина Корчакова, Георги Хан
Отново за "Котки"

Автор: Константин Делчев, петък, 27 февруари 2009.

Публикувано в Статии :: Музика; Предложи Гледна точка

Тази статия е Гледна точка към "Котки" на сцената на Държавния музикален театър

Намали размера на шрифтаУвеличи размера на шрифта

По стар обичай, отидох на спектакъл не точно на премиерата, а малко по-нататък, за да го видя вече отработен и без много нерви. Още повече, че и при липсата на понятието „гостуване” на сцената на ДМТ „Стефан Македонски” нямаше да пропусна и някой важен солист. Така, посетих „Котки” на 26-ти този месец и трябва да спомена, че си тръгнах доста доволен и обнадежден от видяното. Докато в Операта си правят експерименти с класиката, в Оперетата се срещаме с една изключително умерена и приятна постановка на модерен мюзикъл.

За „Котки”-те Светлозар Донев говореше още докато съществуваше клуб на приятелите на оперетата, доста преди „Йосиф и фантастичната му пъстра дреха”, така че този мюзикъл спокойно можем да наречем фокус на неговата режисьорска кариера. И поради това действително се е постарал да изстиска пълните възможности на театъра си – комай единствения солист, когото не намирам между съставите, е Марио Николов (за неговото амплоа просто няма роля), а с толкова много актьори, хористи и балетисти на сцената, тя дори понякога изглежда тясна. Декорите, обаче, са изключително подвижни и атмосферични, а художничката им Евгения Раева се е справила отлично и с костюмите, които просто радват окото.

Въпреки че правата са откупени за собствен прочит, този прочит прокарваше режисьорските виждания изключително умерено и отговорно спрямо посланието на оригинала, и се придържаше към характерите на котките, дадени от Т.С. Елиът - автор на сборника стихове, по който е правен мюзикъла. Единствената по-сериозна метаморфоза се бе случила на Мънкъстрап, който в „Книга за практичните котки на Бай Посум” не фигурира, а в мюзикъла, въпреки че пее или танцува почти непрекъснато, няма собствена песен. Тук той, от своего рода защитник на останалите котки и огледален образ на Ръм Тъм Таг, се е превърнал в някакво конферансие, лишен от песента за Ръмпъс (която въобще не се изпълнява в нашата постановка) и от боя с Макавити. В тази орязана версия се превъплъти Александър Мутафчийски и се загуби тотално на сцената. Ръм Тъм Таг пък беше поверен на Марчо Апостолов, който също не впечатли, изглеждайки доста тромаво и понякога дразнещо с крясъците си, въпреки че инак е един от добрите актьори на Музикалния театър.

Всички останали певци обаче направиха силни роли. За Николай Петров (бай Двузаконие – Old Deuteronomy по оригинал) това не е изненада, той от години е най-голямата и стабилна величина на сцената на театъра, и за „Котки” беше отработил жестовете си до съвършенство – стойката на патриарх; деликатният жест, с който от позата на японска подканяща котка разкрива дългите си блестящи нокти; движенията на госпъл солист по време на финала. Еделина Кънева и Людмила Козарева, певици с опит в джаза, респектираха в ролите на Деметра и Бомбалурина – тяхната песен за Макавити заслужава да бъде документирана. Не им отстъпваше и Светлана Захариева (Джемина), а Валентина Корчакова (Джелилорум), която оставя противоречиви впечатления като оперетна актриса, тук бе доста симпатична. Приятни впечатления оставиха и Александър Пенчев (Театралния котарак), Румен Григоров (Скимбълшак) и Георги Ханджиев (Бъстъфър Джоунс). Лидия Петрова, която преди седмици тотално измъчи и себе си, и публиката в „Прилепът”, тук се чувстваше видимо свободно в ролята на Гъмби, и се реабилитира напълно. Светослав Клинчаров и Калина Ангелова (Мангоджери и Ръмпълтийзър) се бяха постарали да изглеждат максимално раздвижено на сцена, и тъй като мюзикълът се пее с микрофони, което позволява неща като пеене на челна стойка или излизане с краката нагоре от оркестрината, изглеждаха добре.

Гризабела, най-емблематичната роля в „Котки”, бе на Олга Динова, великолепна певица с голям глас, която продължава да ни радва с все по-голям и разнообразен репертоар от роли. Даже си мисля, че изпълнението й на „Спомени” – много емоционално и наситено с носталгия – не получи полагащите му се овации от публиката.

За разлика от певците, балетът остана длъжник на публиката. При все че достатъчно много танц беше орязан, нещата не се получаваха особено. Мартин Виденов беше импозантен, но доста тромав Макавити, а изпълнителката на Мистофълис, която се оказа неотбелязана в програмата (Йоанна Стоянова или Татяна Янева), направи едни фуетета и толкова, пращайки в незабележимостта още един ярък котешки образ. Пък и самото решение мистър Мистофълис да се танцува от жена може да търпи критики.

Оркестърът, в нетипично за него орязан състав и подсилен с електронни инструменти, бе на нивото на балета. Той майсторски създаваше разни какофонии, особено стряскащи в увертюрата, и едно соло на ударните в сцената на Скимбълшак, което ще е добре по-скоро да бъде изрязано до корен.

Като цяло, обаче, спектакълът се получи много добре, и можем да считаме постановката „Котки” на Музикалния театър за несъмнен успех, достатъчно силен, за да си заслужава тя да бъде изнесена на гастрол в чужбина, ако договорните условия позволяват това.






Допадна ли ви този материал? (7) (5) 6443 прочит(а)

 Добави коментар 
Ако сте регистрирани във форума можете да коментирате и тук

Име:
Текст:
Код:        

 Покажи/скрий коментарите (19) 



AdSense
Нови Кратки @ Сивостен


Реклама


Подобни статии

Случаен избор


Сивостен, v.5.3.0b
© Сивостен, 2003-2011, Всички права запазени
Препечатването на материали е нежелателно. Ако имате интерес към някои от материалите,
собственост на сп. "Сивостен" и неговите автори, моля, свържете се с редакционната колегия.