Български English [beta]
Здравей, гостенино. (вход, регистрация)
Екип Партньори Ресурси Статистики За контакт
Добави в любимиПредложи статияКонкурсиЗа рекламодатели
Начало
Форум
Към Кратки
Всички статии
 Литература
 Музика
 Филми и анимация
 На малкия екран
 Публицистика
 Популярни
 Кулинария
 Игри
 Спорт
 Творчество
 Други
Ключови думи
Поредици
Бюлетин

Търсене

Сивостен :: Томас Морган (1866-1945) (статия) - Биология, Генетика, Биография, Ембриология, История, Нобелова награда, Томас Морган
Томас Морган (1866-1945)

Поредици: Бележити учени

Автор: Ангел Генчев, петък, 27 февруари 2009.

Публикувано в Статии :: Популярни; Предложи Гледна точка

Намали размера на шрифтаУвеличи размера на шрифта

В златните летописи на биологията, редом с множеството блестящи умове и бележити имена нерядко стоят и техните опитни компаньони. Без съмнение, най-известно в световен мащаб е легендарното куче на Павлов, но вероятно някъде веднага след него се нарежда едно на пръв поглед незабележимо създание, допринесло обаче в огромна степен за развитието на днешната биология, и в частност носещо немалка вина за вида на съвременната генетика - плодовата мушица Drosophila melanogaster. Именно експериментите с нейно участие позволяват на американския генетик и ембриолог Томас Морган да демонстрира добре познатия днес факт, че наследствените гени се съдържат в хромозомите, и на практика последните се явяват механичния носител на унаследяването. По-късно това довежда и до първата Нобелова награда за физиология и медицина в областта на генетиката.

Томас Хънт Морган е роден на 25 септември 1866 г. в Лексингтън, Кентъки. Произхожда от южняшки родове със силна традиция, сред които личат имена на политици, какъвто е и баща му, на губернатор и сенатор, на милионер, генерал, дори това на автора на настоящия химн на Съединените щати - Франсис Скот Кий, но година след Войната между Севера и Юга семейното състояние на фамилия Морган съвсем не е цветущо и детско-юношеските му години не протичат съвсем безоблачно.

Още на шестнадесетгодишна възраст, младият Томас се записва първо в подготвителните курсове на тогавашния Щатски колеж, а сега Университет на Кентъки, намиращ се в родния му град, където се ориентира към науките и естествознанието, и - като повечето си съвременници с подобни интереси, между другото - работи и със съответното геоложко общество. През 1886 г. защитава бакалавърска степен, и се премества в новооснования Университет "Джонс Хопкинс", от който две години по-късно излиза като магистър по зоология. Въпреки предложената му професура от прежното му учебно заведение обаче, Морган предпочита да продължи работата си под ръководството на морфолога Уилям Брукс, и остава още две години изследвайки филогенетичното отношение на морските паяци с други членестоноги. Това в крайна сметка и докторския му труд, който успешно защитава през 1890 г.

Докторската теза му осигурява добра стипендия, с помощта на която пътува из Карибите и дори Европа, прекарвайки няколко месеца в Лабораторията по морска биология в Наполи. Именно там младият учен осъзнава огромното значение на опитната работа, и години по-късно ще стане популярен не само като един от най-педантичните експериментатори, но и като ръководител, работещ рамо до рамо със сътрудниците си.

През 1891 г., Морган отново е в САЩ, и вече като доцент започва работа в колежа Брин Мор, където оглавява биологическата катедра, но продължава лабораторната си работа в посока морска биология, съчетавайки я, и дори включвайки я отчасти в преподавателската си дейност по обща биология и морфология. През 1894 обаче се завръща за едногодишен престой в Наполи, където освен всичко друго, завършва и ембриологично изследване върху някои видове медузи. То е и първият му по-сериозен сблъсък с все още до голяма степен властващите, дори и в края на XIX век, принципи на описателната морфология - за разлика от нея, експерименталната ембриология търси най-вече физични и химични обяснения за развитието на организмите. Безспорно влияние му оказват и идеите на немската научна школа, с която има възможността да се запознае от първа ръка.

През тези години развитието на ембриона е арена на засилен научен дебат, един от поводите за които е изказаната няколко години по-рано от немския учен Вилхелм Ру мозаечна теория на епигенезата (обобщаваща морфогенезата, т.е. оформянето, и развитието на организма), която твърди, че след няколко клетъчни деления, зародишът наподобява мозайка, като всяка клетка играе уникална роля в оформянето на отделни части от зрелия организъм. И макар и основана на некоректно проведени експерименти, тя все предизвиква сериозно вълнение. От другата страна на фронтовата линия се оказва и Томас Морган, който заедно със своя колега и приятел Ханс Дриш принадлежи към поддръжниците на тезата, че значение за това развитие има взаимодействието между протоплазмата и ядрото на яйцеклетката, както и заобикалящата я среда. Двамата демонстрират, че изолирани бластомери (неспециализирани клетки, образувани при деленето на оплодената яйцеклетка) от морски таралежи и медузи могат да се развият в пълноценна ларва, противно на твърденията на поддържниците на Ру и техните експерименти. Допълнително, американецът доказва, че неоплодени яйца от морски таралеж могат да бъдат подтикнати към изкуствена партеногенеза чрез магнезиев хлорид - метод, доразвит по-късно от "бащата" на жабите без бащинско участие, Жак Льоб.

През 1895 г. Томас Морган се завръща в Брин Мор, вече получавайки професорска титла. Работата си съсредоточава върху ларвното развитие и способността за регенерация при отделни видове земноводни, риби и червеи, като до голяма степен повод за това е все още активното му участие и желанието му за повече яснота в дебата по линията Дриш-Ру. В крайна сметка, през 1901 г., това довежда до труд в областта на регенерацията, а американският учен се съсредоточава върху въпросите за половата детерминация и някои еволюционни въпроси, към които проявава интерес и по-рано в кариерата си.

През 1904 г. Морган се жени за Лилиан Сампсън, която е негов колега и по-късно ще допринесе в немалка степен при работата му с плодовата муха. С течение на времето, двамата имат четири деца. По-късно същата година, получава покана да се присъедини към Колумбийския университет, където ще прекара повече от седемнадесет години и ще направи най-значимите си открития.

В новата си лаборатория, както и по-късно в Калифорнийския технически университет, професор Морган успява да се обгради със завидна група таланти, израснали сами до известни учени, някои от тях на свой ред Нобелови лауреати. Именно в Колумбийския университет обаче, в своята прословута "Стая на мухите", американският учен и неговите съратници ще изковат основата на модерната генетика, и това е без съмнение най-забележителния период в научната му кариера.

Въпреки високата си вече позиция и сериозната субсидия, която осигурява както за неговата, така и за тази на помощниците му работа вашингтонския институт "Карнеги" - по това време университетите в САЩ все още не получават държавна подкрепа - Морган не нарушава принципите си и продължава да работи енергично редом с останалите, не само обсъждайки понякога изненадващите резултати от опитите, но и в чисто практическо естествено. По това време, през първото десетилетие на двадесети век, отново се преоткриват постулатите на Мендел, но начинът, по който те се третират, най-малкото разочарова американеца - опитно, но чисто формално се трупат нови и нови наследствени фактори, но не се търси никакво реално обяснение каква е тяхната физическа основа. Подобно отношение от страна на редица негови колеги предизвиква Морган към скептични, дори иронични коментари, но едновременно с това го подтиква и към сериозен експериментален труд.

В същото време е все още съвсем нова мутационната теория на холандеца Хуго де Фрис, един от преоткривателите на менделовите закони, според която - в разрез с Дарвин - видове могат да възникват и чрез еднократни, резки промени (за разлика от плавната еволюция при британеца). Впоследствие тя се оказва доста далече от истината - особено що се отнася до съществото на мутацията като събитие, но за около три десетилетия е силна теза при зараждащата се генетика. Томас Морган е един от нейните поддръжници и всъщност тя се явява още една от първопричините за неговите изследвания.

Тук трябва да допълним, че Морган също е жертва на плаващата теза за щастливото откритие. Както обаче вече споменахме при подобни обстоятелства за сър Александър Флеминг, дори и шансът да има някаква заслуга, все пак десетилетният труд на американския учен е съсредоточен малко или повече именно в областта на наследствеността.

По това време вече се знае за съществуването на хромозомите, но значението им е като цяло неизвестно, въпреки че друг кадър на Колумбийския университет - Уолтър Сътън - предполага, че имат отношение към законите на Мендел. Поради липса на доказателства обаче, на него не се гледа особено сериозно, дори въпреки факта, че самостоятелно до подобни изводи достига немецът Томас Бовари (в днешни дни, всъщност, теорията е припозната и на двама им). По онова време обаче, на общо основание е прието, че хромозомите все пак не могат да бъдат носители на генетична информация, а генът е някаква абстрактна концепция без физически пълнеж.

В крайна сметка, Морган решава да се задълбае по-сериозно в наследствеността. В търсенето на подходящ опитен обект, той се спира на дрозофилата, и то по няколко причини. Отпървом, плодовата мушица има набор от само четири хромозомни двойки, в допълнение към което има кратък жизнен цикъл и мутациите могат да се проследяват лесно. Отделно се развъжда евтино и без усилие, което, както стана дума, е важен фактор по онова време, и не изисква голямо пространство.

Първоначалните резултати на американеца и неговия екип в опита им за проследяване на мутации, които впоследствие да могат да изучават, не са особено обнадеждаващи, но в крайна сметка те успяват да достигнат до на пръв поглед забавно звучащо, но както се оказва основополагащо откритие - сред хилядите обикновени, червенооки плодови мушици, по някакъв да отделят и запазят екземпляр с бели очи. По-нататъшното му кръстосване с "нормални" дрозофили доказва на свой ред чисто емпирично, че става дума за мутантен, рецесивен алел, а фенотипният разпад е 3:1, точно както се очаква от класическите постулати.

Морган обаче отбелязва, че белооки са само мъжки индивиди. Вече му е известно, че докато женските екземпляри имат две X хромозоми, то при мъжкия е само една, което логично води до извода, че мутиралият "бял" алел се носи точно от една от тях - която мъжките не могат да компенсират с нормална втора, с "червен" такъв. На практика, това води до тройно откритие. Американецът едновременно потвърждава още едно твърдение на Сътън - това, че X-хромозомата е определяща за пола - това, че гените се носят от хромозомите, както и това, че специфични гени се носят от специфични хромозоми. И едновременно с това доказва, че генът не е абстрактен, а напълно физически обект.

Работата на професор Морган и неговият екип, разбира се, не спира до тук - през 1911 г. те достигат до генетична карта на база линейната подредба на полово-свързаните фактори и установените им мутации, към които по-късно добавят още три несвързани с пола групи, които корелират с четирите хромозомни двойки при плодовата мушица.

Изследванията на съратниците на вече изтъкнатия учен продължават в същата насока, макар и през 1928 г. той да се присъединява към Калифорнийския технически институт, ставайки пръв председател на биологическия им отдел, и да се завръща към по-ранните си изследвания върху морските организми, с които се занимава почти до края на живота си. В наследство американецът оставя двадесет и две книги и близо четиристотин научни статии, но безспорно най-голямото признание, което получава, е Нобеловата награда за медицина и физиология през 1933 г. Нещо повече, в резултат от неговата работа, дрозофилата се установява като моделен организъм в сравнителната генетика, а създадения от него департамент към Калтех дава на света не по-малко от седем лауреати на най-престижното научно отличие.

Томас Морган умира на седемдесет и девет годишна възраст, на 4 декември 1945 г. в Пасадена, Калифорния, лишавайки научната общественост от един от най-блестящите умове на своето време, но оставяйки огромно наследство и полагайки основите на цял нов клон на биологическата наука.






Допадна ли ви този материал? (4) (2) 5213 прочит(а)

 Добави коментар 
Ако сте регистрирани във форума можете да коментирате и тук

Име:
Текст:
Код:        

 Няма коментари 

AdSense
Нови Кратки @ Сивостен


Реклама


Подобни статии

Случаен избор


Сивостен, v.5.3.0b
© Сивостен, 2003-2011, Всички права запазени
Препечатването на материали е нежелателно. Ако имате интерес към някои от материалите,
собственост на сп. "Сивостен" и неговите автори, моля, свържете се с редакционната колегия.