Български English [beta]
Здравей, гостенино. (вход, регистрация)
Екип Партньори Ресурси Статистики За контакт
Добави в любимиПредложи статияКонкурсиЗа рекламодатели
Начало
Форум
Към Кратки
Всички статии
 Литература
 Музика
 Филми и анимация
 На малкия екран
 Публицистика
 Популярни
 Кулинария
 Игри
 Спорт
 Творчество
 Други
Ключови думи
Поредици
Бюлетин

Търсене

Сивостен :: The Midnight Meat Train (2008) (ревю) - Рюхеи Китамура, Джеф Бълър, Трилър, Ужаси, Барбара Ив Харис, Брадли Купър, Вини Джоунс, Лесли Биб, П
The Midnight Meat Train (2008)

Автор: Ангел Генчев, четвъртък, 05 март 2009.

Публикувано в Статии :: Филми и анимация; Предложи Гледна точка

Намали размера на шрифтаУвеличи размера на шрифта

Напоследък изпитвам известни колебания относно филмите на ужаса като жанр и тенденции. Дали пък не просто не се поизчерпаха, ами съвсем остъргаха дъното на кацата? Въртят се все същите истории, направиха се цифра римейкове и продължения, било то на стари поредици или далекоизточни продукции, а въпреки по-зрелищните от година на година ефекти, сякаш не съумяват да изпълнят основните си функции - да те напомпат с адреналин, накарат да се изправиш на нокти, подскочиш или настръхнеш. Или, както обичат да казват по модерному - няма го съспенса, сиреч напрежението. Дали защото това вече си го гледал многократно, или ако не него, то нещо съвсем близко. И не, че въобще няма изключения, но поне тези, за които се сещам, по-скоро принадлежат към други жанрове и имат само елементи на ужас - говорим за филми като "Криеница", повече драма, или сюрреалистичното фентъзи "Лабиринтът на Пан".

Та, в търсене на (сравнително скорошен) филм, който донякъде да притъпи тези така налегнали ме притеснения, попаднах и на "The Midnight Meat Train". И макар че не успя да свърши точно тази работа, ми напълни окото по един изключително задоволителен, кървав начин. Наистина, определения като криминален, драма или трилър далеч не му прилягат, а мистерията е силно съмнителна - както ще стане дума след малко - но за сметка на тях касапницата, за която подсказва заглавието, е истински запомняща се.

Историята сбито. Воден от желанието си да се наложи в артистичните среди, млад фотограф се опитва да покаже истинското лице на мегаполиса, в случая Ню Йорк, което в крайна сметка го довежда серия снимки в метрото. Самото то пък се оказва арена на редица неразкрити изчезвания на хора, а в кадрите, които заснема, попада загадъчен тип, по чиито следи в крайна сметка тръгва.

Всъщност, за зрителя последният съвсем не е такава мистерия, и на сюжета трябва да признаем с известно нежелание, че на места издиша - за сметка на това сериозно. Голямата загадка е що за птица е въпросният и какви са мотивите зад изключително бруталните убийства, които извършва - и въпреки че там неяснотата се задържа до самия финал, самата развръзка като смисъл е силно разочароваща. В интерес на истината, през по-голямата част от времето очаквах да става дума за някоя от разнообразните градски легенди, което би имало известна логика. Уви, в разказа на Клайв Баркър, по който е сътворен сценарият, решението е друго, и макар че не е безсмислено, добавя в самия край нещо, което изглежда излишно.

Губят се и още два възлови момента. Първият е причината, поради която у Леон - фотографа - се заражда до такава степен маниакална страст да върви по петите на човека. Любопитство - да. Професионален интерес, дори - приемливо, но чак такава обсебеност, дошла едва ли не от нищото, е леко озадачаваща. Второто са почти свръхспособностите, чрез които в крайна сметка успява да го надвие, някак си непонятни на фона на досегашното му амплоа на обикновен и крехък човек на изкуството. Но за последното поне може да кажем, че е приношение в благото на ефектността.

Въпреки дупките в сценария обаче, "The Midnight Meat Train" се поглъща наведнъж чак до самия си нещастен завършек, стига единствено да обичате филми на ужаса с фонтани, реки и други потоци от кръв. Усещането е като от крайно черна комедия, и ако не се гнусите от пурпурното течно съдържимо на човешкото тяло, то можете да се забавлявате повече от искрено. За последното огромната заслуга е почти изцяло на Вини Джоунс, който изглежда роден за ролята на безмълвен касапин - дори ако си беше останал без трите финални и единствени думи, щеше да е още по-добре, но това не е сериозен кусур. Като присъствие и поведение на екрана, с онази си физиономия, изискания костюм и месарския инструментариум, Вини е буквално като изрисуван. И резултатът е неизбежен - фокусира абсолютно изцяло вниманието, дори присламчвайки към себе си хумора на филма, който е почти напълно ситуационен. Даже бих казал, че ако ролята беше поверена на друг, то лентата едва ли щеше да си заслужава гледането - а резултатът, в крайна сметка, е точно противоположен.

Втората главна роля изпълнява Брадли Купър - познат от сериала "Наричана още", а неотдавна се прояви и в "Навитакът". Изпълнението му е доста прилично, особено на фона на това, че именно той понася на гърба си целокупните сценарийни негативи. Около тях гравитира още Лезли Биб ("Железният човек"), а сред по-епизодичните роли се забелязват Питър Джейкъбсън (д-р Тауб, "Хаус") и Брук Шийлдс, които са и сред малкото не предназначени за месо.

В крайна сметка, "The Midnight Meat Train" е доста разпускащо изживяване за всеки, комуто допадат подобен тип филми, а още повече - за почитателите на предводителя на Лудата банда от Уимбълдън. Особено от последните не бива да бъде пропуснат. За съжаление обаче, издирването на същински нов филм на ужаса за момента ще трябва да продължи, просто защото с едната кръв не се получава.






Допадна ли ви този материал? (3) (0) 2672 прочит(а)

 Добави коментар 
Ако сте регистрирани във форума можете да коментирате и тук

Име:
Текст:
Код:        

 Покажи/скрий коментарите (1) 



AdSense
Нови Кратки @ Сивостен


Реклама


Подобни статии

Случаен избор


Сивостен, v.5.3.0b
© Сивостен, 2003-2011, Всички права запазени
Препечатването на материали е нежелателно. Ако имате интерес към някои от материалите,
собственост на сп. "Сивостен" и неговите автори, моля, свържете се с редакционната колегия.