Български English [beta]
Здравей, гостенино. (вход, регистрация)
Екип Партньори Ресурси Статистики За контакт
Добави в любимиПредложи статияКонкурсиЗа рекламодатели
Начало
Форум
Към Кратки
Всички статии
 Литература
 Музика
 Филми и анимация
 На малкия екран
 Публицистика
 Популярни
 Кулинария
 Игри
 Спорт
 Творчество
 Други
Ключови думи
Поредици
Бюлетин

Търсене

Сивостен :: U2 - No Line on the Horizon (2009) (ревю) - Поп, Поп-рок, U2, Нови албуми
U2 - No Line on the Horizon (2009)

Автор: Иван Ж. Атанасов, вторник, 10 март 2009.

Публикувано в Статии :: Музика; Предложи Гледна точка

Намали размера на шрифтаУвеличи размера на шрифта

U2 - No Line on the Horizon
Mercury, 2009

Line-up:
Bono – vocals, guitar
The Edge – guitar, vocals, keyboards
Adam Clayton – bass guitar
Larry Mullen Jr. – drums, percussion

Tracklist:
1. Unknown Caller; 2. Breathe; 3. Winter; 4. White as Snow; 5. No Line on the Horizon; 6. Fez – Being Born; 7. Magnificent; 8. Stand Up Comedy; 9. Get on Your Boots; 10. Moment of Surrender; 11. Cedars of Lebanon; 12. Credits

Чудех се как да започна този материал. Дълго време. И накрая се спрях на нещо такова: новият албум на U2 е толкова велик, че дори простичката обложка му тича като на свинче – звънче. Да, преди около седмица ирландците издадоха дванадесетата си студийна тава. Тенденцията, започната от последните няколко албума, е продължена. Бандата очевидно следва линията си на поведение, стремейки се да задоволи музикалните желания на все повече и повече хора. И „No Line on the Horizon”, без съмнение, има потенциала и качествата да грабне огромна аудитория.

Понякога наричаме подобни тенденции комерсиализация. Почти бях на ръба да лепна подобен етикет на този албум, но след още едно прослушване реших, че щом не се стремиш да следваш модните тенденции, а напротив – да налагаш свои, звучи някак неуместно. Защото и други банди са имали не по малък, дори може би по-висок комерсиален импакт, в продължение на десетилетия, но го постигат просто с гениалност, а не със задоволяване на масовия вкус. Така че вместо в най-лошия от всички музикални грехове, ако мога да се изразя шеговито по този начин, ще взема да обвиня Боно и компания в гениалност.

А иначе албумът е съставен от изключително мелодичен поп-рок, с приятно звучене и мека, човешка топлина в началото си. Но за да няма еднообразие имаме малко хай-тек с „Get On Your Boots”, или зарибяващите, запомнящи се рифове и почти речитативно пеене, около който се гради „Stand Up Comedy”. В „Moment Of Surrender” пък има сблъсък на минало и настояще, поне като чувство, което създава, и резултатът е изключителен, леко футуристичен госпел. Колкото и странно да звучи.

А иначе как се държи албумът като цяло бих могъл да резюмирам с пример. Откакто е възможно да си купиш единична песен, предпочитам да пазарувам музика за лична употреба на парче. И в много редки случаи, когато става дума за монолитен албум, завършен и без две каруци пълнежи в него, си купувам пълния албум. В конкретния случай – при U2 и „No Line on the Horizon” определено си заслужава човек да притежава целия диск.

Така че в заключение можем да резюмираме, че разочарованието, което често застига бандите с дългогодишна и успешна кариера, тук липсва - заменено е с очарование от добрата музика. И то такава, която няма стилови или политически граници, музика, която ще се хареса както на любителя на поп-фолка, така и на този на класиката или дори метъла. Така че – да, „No Line on the Horizon” си заслужава парите до последната стотинка.






Допадна ли ви този материал? (7) (1) 2830 прочит(а)

 Добави коментар 
Ако сте регистрирани във форума можете да коментирате и тук

Име:
Текст:
Код:        

 Покажи/скрий коментарите (2) 



AdSense
Нови Кратки @ Сивостен


Реклама


Подобни статии

Случаен избор


Сивостен, v.5.3.0b
© Сивостен, 2003-2011, Всички права запазени
Препечатването на материали е нежелателно. Ако имате интерес към някои от материалите,
собственост на сп. "Сивостен" и неговите автори, моля, свържете се с редакционната колегия.