Български English [beta]
Здравей, гостенино. (вход, регистрация)
Екип Партньори Ресурси Статистики За контакт
Добави в любимиПредложи статияКонкурсиЗа рекламодатели
Начало
Форум
Към Кратки
Всички статии
 Литература
 Музика
 Филми и анимация
 На малкия екран
 Публицистика
 Популярни
 Кулинария
 Игри
 Спорт
 Творчество
 Други
Ключови думи
Поредици
Бюлетин

Търсене

Сивостен :: Arn - Riket vid vägens slut (2008) (ревю) - Питър Флинт, Ханс Гунарсон, Исторически филми, Приключенски, Андерс Баасмо Кристиянсен, Закария Атиф
Arn - Riket vid vägens slut (2008)

Автор: Ангел Генчев, четвъртък, 12 март 2009.

Публикувано в Статии :: Филми и анимация; Предложи Гледна точка

Намали размера на шрифтаУвеличи размера на шрифта

Arn: Kingdom at the Road's End (2008)

Известно разочарование на фона на първия филм - поне като самостоятелно произведение на кино изкуството, втората част на "Рицарят тамплиер" съвсем не е особено предизвикателство за зрителя. Да не кажа нещо по-лошо. Без съмнение, когато филмираш цяла трилогия, няма как да пренебрегнеш онези монотонни пасажи, които дават пълнота на историята, но - за лош късмет на "Кралство на края на пътя" - от двата филма именно той съдържа по-големия дял от тях. И ако не се гледат анблок, нишката на фабулата се губи сериозно.

От друга страна погледнато, разбира се, двете части заедно, а не поотделно пресъздават епичната историческа сага на Ян Гийу за приключенията на неговия Арн, и колкото и да е важна тази малка забележка на теория, на практика не е от ключово значение.

Този път лентата ни пренася около десет години след финала на първата част - в навечерието на погрома на арабския принц Саладин и неговите войски над тамплиерите. За съжаление обаче, тази част от филма до голяма степен оставя впечатление по-скоро на скица, дори въпреки нелошото си по размер екранно време. Защото все пак по-голямата част от действието се развива в родната за главния герой Швеция, след толкова дълго очакваното му завръщане там. И където отново в крайна сметка попада сред безкрайните родови междуособици.

Всъщност това е и може би големия проблем - огромно парче от лентата е посветено на повторната среща на Арн и Сесилия в една протяжна, патетична, романтична картина, която в крайна сметка става досадна. И малка доза спасение човек може да намери евентуално в чудесните природни пейзажи. Всичко останало, което се случва, е сбито максимално, във възможно най-кратки сцени, в това число двете главни схватки - както тази при Хатин със сарацините, така и онази на родна земя срещу Сверкер II. И от този любопитен исторически период както за Близкия Изток, така и за Скандинавието, на практика зрителят получава доста малко, но за сметка на това фрагментирани впечатления. Докато в първата част, съпоставката е неизбежна, балансът като че ли бе постигнат с доста по-голямо приближение и ако не друго, то на битката при Монжизар бе отдадено дължимото.

В резюме, все пак голяма част от положителните страни на "Рицарят тамплиер" важат и за "Кралство на края на пътя". Относително е акуратен и въпреки че главният герой е измислен, неговото включване в основните събития не нарушава особено развитието на историческите положения, или ако го прави, то е във възможно най-малка степен. Визията на свой ред е наистина великолепна и филмът би могъл да се опише с една дума - красив, пък и довежда сагата до нейния завършек. При все това остава усещането, че можеше да е доста по-добър. Вероятно дори - значително.






Допадна ли ви този материал? (4) (0) 3445 прочит(а)

 Добави коментар 
Ако сте регистрирани във форума можете да коментирате и тук

Име:
Текст:
Код:        

 Няма коментари 

AdSense
Нови Кратки @ Сивостен


Реклама


Подобни статии

Случаен избор


Сивостен, v.5.3.0b
© Сивостен, 2003-2011, Всички права запазени
Препечатването на материали е нежелателно. Ако имате интерес към някои от материалите,
собственост на сп. "Сивостен" и неговите автори, моля, свържете се с редакционната колегия.