Въпроси: физик (субатомен)
Отговори: Вер
Какво е ролевата игра всъщност?
Най-общо казано, ролевата игра (РИ) - както подсказва и името й - е игра, в която всеки участник изпълнява собствена роля; или - с други думи - превъплъщава се в някакъв персонаж.
Защо играем? Каква е целта?
Забавлението и приятното изкарване на времето (пък и в компания, дюшеш ;)). Аз лично винаги съм смятал РИ за един вид интелектуална игра. Все пак нейната основа е въображението на играчите и начинът, по който те осъществяват героите си в някаква ситуация. Тоя пасаж може да звучи изключително министерски, но ако целта на всяка игра е да развива някакви способности у участника, то тук става дума за фантазията и бързата мисъл. Конкретно, вътре в играта, цели може да има много - цели поставени от разказвача пред героите, от един герой пред друг, или пък цели, поставени от самите герои пред себе си - точно както е и в нормалния живот.
Заедно ли играем с другите играчи или един против друг?
Всички играят заедно. Иначе файда никаква. Това, разбира се, съвсем не пречи всеки персонаж да има свои особености на характера, които да противоречат на другите герои - и в определени случаи да се противопоставят и помежду си. Все едно аз да съм фанатик, а другият - ченге. По принцип не си пречат, но в определен момент - ако на мен ми избият чивиите - той, ще не ще, трябва да ме арестува.
В какъв свят играем?
Светът може да бъде абсолютно всякакъв - такъв, какъвто го пожелаят играчите. Издадени са вероятно хиляди описания на най-разнообразни светове - най-често фантастични, тъй като са по-интересни, позволяват да се правят неща, които иначе са ни невъзможни.
Разбрах, че всичко се води от разказвач, каква е ролята му в играта?
Ролята на разказвача, както е модерно, може най-добре да се представи като "server". Неговата задача е да описва промените в ситуацията около играчите, в т.ч. реакциите на останалите персонажи (различни от тези на участниците), промените в околната среда и прочее. В допълнение, през ръцете му минават конкретните сметки в бойни ситуации.
Излиза, че разказвачът управлява цялото приключение, не е ли твърде голяма властта му?
Всъщност, не. Зависи от хората. Целта на разказвача е не да управлява, а да служи, в крайна сметка - затова го и сравних със сървър. Властта му наистина е неограничена в буквалния смисъл - разказвачът може да интерпретира свободно както системата, така и света. Но целта му не е да я употребява под път и над път, а единствено когато е нужно, и то възможно най-незабележимо. Разликата между добрия разказвач и калпавия разказвач е като да сравниш Пиерлуиджи Колина с някой български съдия - правата им са еднакви, но употребата - диаметрално противоположна. Най-добрият съвет към един разказвач е да не се самозабравя, и да не забравя, че играе с всички останали, а не сам.
Как си избираш/правиш играч? Как избираш качествата му, оръжията?
Всяка игра има свои правила за изграждане, респективно и всеки свят. Не можеш да стреляш с Маузер в Средновековието, например. Иначе, мисля че има два типа играчи - едните наблягат изрично на написаното в системата, с всичките и ограничения, докато другите интерпретират и се ограничават от самия свят. Аз лично съм привърженик на втората група - колкото и пространна да е една система, тя никога няма да може да обхване цялостно реалността (на игровия свят, имам предвид). А светът, не системата, по ми прилича на сърцевината на играта.
Като изключим разказвача, равнопоставени ли са останалите играчи или това зависи от ролите им?
В рамките на шегата, пред Бога (разказвача) всички са равни. Хубаво е, ако играчите наистина са равни, защото в противен случай би се нажежила обстановката в самата група и играта отива по дяволите.. Героите, от своя страна, обаче, не могат да бъдат равни, а и не би трябвало. Всеки от тях е сам по себе си, макар и да са заедно. Както и да се сучат нещата, един инквизитор не може да бъде равен със сержант от армията. И това е в интерес на играта - всеки герой с различното си положение и различните си способности е по-добре приспособен за някоя ситуация. В тоя ред на мисли, още едно нещо, което не е хубаво да се допуска, са герои, способни при всякакво положение (в терминологията на РИ се нарича "powerplay"). Едно на ръка, че не е реалистично. По-големият проблем е, че подобен герой просто би потиснал останалите и би изпъквал винаги. В крайна сметка, ще убие удоволствието на останалите участници и групата просто ще се разпадне.
Има ли много математика в РИ, използва ли се елемент на късмет (зарове и т.н.)?
Зависи. Може да се играе и без зарове, та дори и без особени правила (т.нар. "free-form"), стига играчите да могат да си го позволят - ако не се превземат, изхвърлят с уменията си, не пречат по този начин на разказвача и останалите играчи. Все пак, колкото по-неопитии са играчите, толкова по-внимателен контрол е нужен. Конкретно обемът на сметките зависи от самата система, а системите клонят към безброй. Има и по-свободни, има и такива с изчисления до десетата цифра след запетаята (образно казано).
По какво РИ прилича/се различава от книги-игри, шах и т.н. игри?
Никога няма точен и ясен изход в края - при РИ вероятностите са безкрайни, защото имаш само хора.
Може ли РИ да се играе и с компютър или засега хартията е незаменима?
Това е пространен спор. Има доста компютърни РИ. Но до момента компютъра не може да замени човека - т.е. изходите са краен брой. С други думи, настолното РИ не може да бъде заменено от компютърно по моему, колкото и труд да хвърлят програмистите. Пък и компютърните варианти винаги започват и свършват след определен период на игра. Докато приключението на маса винаги може да продължи отново ;")
За коментари:  http://www.sivosten.com/forum/viewtopic.php?t=2255 |
• 
Български • 
English [beta] • 
• 
• 
Екип • 
Партньори • 
Ресурси • 
Статистики • 
За контакт
Добави в любими • Предложи статия • Конкурси • За рекламодатели
Добави коментар 
Търсене
покажи/скрий карето 
