Български English [beta]
Здравей, гостенино. (вход, регистрация)
Екип Партньори Ресурси Статистики За контакт
Добави в любимиПредложи статияКонкурсиЗа рекламодатели
Начало
Форум
Към Кратки
Всички статии
 Литература
 Музика
 Филми и анимация
 На малкия екран
 Публицистика
 Популярни
 Кулинария
 Игри
 Спорт
 Творчество
 Други
Ключови думи
Поредици
Бюлетин

Търсене

Сивостен :: Iron Fire - To The Grave (2009) (ревю) - Метъл, Пауър метъл, Iron Fire, Нови албуми
Iron Fire - To The Grave (2009)

Автор: Иван Ж. Атанасов, петък, 20 март 2009.

Публикувано в Статии :: Музика; Предложи Гледна точка

Намали размера на шрифтаУвеличи размера на шрифта

Iron Fire - To The Grave
Napalm Records, 2009

Line-up:
Martin Steene - Vocals
Kirk Backarach - Guitars
Marc Masters - Guitars
Martin Lund - Bass
Fritz Wagner - Drums

Tracklist:
1. The Beast From The Blackness; 2. Kill For Metal; 3. The Demon Master; 4. Cover The Sun; 5. To The Grave; 6. March Of The Immortals; 7. The Kingdom; 8. Frozen In Time; 9. Hail To Odin; 10. Doom Riders; 11. Ghost Of Vengeance; 12. The Battlefield 13. Blacksmith Of Thunder

Когато името ти и начина му на изписване напомня на железните девици, няма как слушателят да не очаква да си зверски добър. А в последно време, поне при пауъра, пътят към първенството в жанра минава през убедителна победа над падащите чукове. Което железните огньове от Дания направиха, при това по възможно най-добрия начин – със собствено качество, а не с показана от колегите им слабост. И след този почти футболно звучащ лексикален бълвоч, може би трябва все пак да кажа това, което искам да кажа. Новият албум на Iron Fire прави HammerFall да звучат като читалищна детско-юношеска метъл формация. И това го казва убеден и дългогодишен фен на вторите.

Дебютният албум на бандата беше истинско откровение за почитателите на добрата музика, качественият метъл и епичния пауър. По отделно. Но истинското величие, естествено, бе усетено основно от последните. После се заредиха нелоши тави, които обаче бяха белязани от някой друг недостатък и така и не успяха да влязат в категорията на първия си и най-стар събрат. Къде звучаха разпиляно, къде човек оставаше с впечатление за малко повечко от необходимия пълнеж. Но, девет години по-късно, Мартин и компания разбиха музикалния пазар, давайки ни може би едно от най-добрите произведения на изкуството в жанра си за това десетилетие.

Албумът започва с една наистина страхотна демонстрация на това как се прави епичен пауър. „The Beast From the Blackness” е мелодична, но без това да я прави по-малко мощна. Освен това е епична, но всичко героично и възвишено е вплетено в бързина и ярост, облечено в страхотен вокал, така че спокойно можете да избиете мислите за протяжност, която често свързваме с този тип парчета. И след този меко казано разбиващ старт, човек няма как да не си зададе въпроса какво предстои. Отговорът е – по-доброто и най-доброто.

В името на метъла, ще убиваме, или по-точно ще бъдем убити от „Kill For Metal”, която отваря вратите към трагичния изход да останем без дъх от възхищение. Смърт от асфикция би била нежелана, тъй като човек би умрял наистина прецакан, защото все още не е чул най-доброто. Макар че бързите, ритмични рифове, отново страхотния вокал и епични хорове в конкретната песен доста се приближават към него.

Малко почивка с няколко парчета, които просто очароват, без да задушават от възхита и идва „To The Grave”. Следващият голям трепач на музикални почитатели. Тежка, ритмична и едновременно простичка, със съвсем точно подбрани хорови включвания, технично соло и цялостно усещане за онова, което направи HammerFall големи. С тази разлика, че духът си е съвсем типичен за Iron Fire и доста различим от този, който шведската банда има навика да изпуска от бутилката.

Следват още страхотни парчета, но всъщност ако споменем всичките ще направим нещо като списък на песните в албума изобщо, така че може би е по-добре само да маркитаме „The Kingdom” и „Hail To Odin” като едни от най-добрите в албума и да преминем към безспорния номер едно – „The Battlefield”. От насеченото си, отвлечено интро, създаващо впечатление за епичност, през ритмичните си куплети, та чак до финала си тази песен пленява с всичко, буквално. Но може би най-вече с наистина впечатляващия вокал. Защото тук Мартин демонстрира, че спокойно може да пее в две-три от най-големите банди едновременно и да се справи не по-зле от именитите им вокали.

Но колкото и да пишем, колкото и да хвалим просто няма как да кажем всичко, дори и достатъчно много от това, което човек усеща след някое и друго слушане на „To The Grave”. Но синтезирано може би бихме могли да обобщим всичко в едно изречение: албумът не само си заслужава, той е задължителен за любителите на добрия пауър. И силно препоръчителен за тези, които обичат добрата музика като цяло.






Допадна ли ви този материал? (6) (0) 2665 прочит(а)

 Добави коментар 
Ако сте регистрирани във форума можете да коментирате и тук

Име:
Текст:
Код:        

 Покажи/скрий коментарите (1) 



AdSense
Нови Кратки @ Сивостен


Реклама


Подобни статии

Случаен избор


Сивостен, v.5.3.0b
© Сивостен, 2003-2011, Всички права запазени
Препечатването на материали е нежелателно. Ако имате интерес към някои от материалите,
собственост на сп. "Сивостен" и неговите автори, моля, свържете се с редакционната колегия.