Български English [beta]
Здравей, гостенино. (вход, регистрация)
Екип Партньори Ресурси Статистики За контакт
Добави в любимиПредложи статияКонкурсиЗа рекламодатели
Начало
Форум
Към Кратки
Всички статии
 Литература
 Музика
 Филми и анимация
 На малкия екран
 Публицистика
 Популярни
 Кулинария
 Игри
 Спорт
 Творчество
 Други
Ключови думи
Поредици
Бюлетин

Търсене

Сивостен :: Малките големи котки: Снежен леопард (барс) (статия) - Биология, Зоология, Барс, Ирбис, Котки, Снежен леопард
Малките големи котки: Снежен леопард (барс)

Поредици: Големите котки; Малките големи котки

Автор: Иван Ж. Атанасов, събота, 21 март 2009.

Публикувано в Статии :: Популярни; Предложи Гледна точка

Намали размера на шрифтаУвеличи размера на шрифта

Снежният леопард (Uncia uncia, Panthera uncia), или барсът, ако предпочитате, е средно голям представител на котешкото семейство, обитаващ планините на централна Азия. Както навярно забелязахте, точната му класификация е предмет на многобройни промени и спорове. От една страна е значително по-близко до род Пантери, отколкото до който и да бил друг такъв и не се различава достатъчно, за да бъде в собствен. От друга, за разлика от останалите големи котки, конструкцията на ларинкса не му позволява да реве. Независимо обаче какво казва таксономията, снежният леопард си остава една от най-загадъчните и красиви котки, обитаващи нашата планета.

Загадъчна, защото дори учените, които се занимават с тях, рядко имат възможността да ги видят на свобода. Една история разказва за барс с радио колан и Том Маккарти, който вижда на уреда, че котката е на другия склон на урвата точно срещу неговата позиция, но не успява да я различи сред камъните. Окраската е с бяла, жълтеникава или светло сива основа и тъмно сиви до черни петна и ивици. И действително им позволява в подобни каменисти области да останат практически незабележими, подобно на окраската на леопарда в треви или храсталаци. Друг проблем пред наблюдението в диво състояние е, че обитават области с надморска височина от 2,7 до 6 км, крайно негостоприемни към човека. Което, между другото, би могло бързо да разсее всички съмнения относно опасността му за същия, която е нулева. Също така, голямата надморска височина обуславя добре развитите бели дробове, с които снежният леопард разполага, за да може да диша в толкова разреден въздух.

Възрастните екземпляри достигат до 35–55 килограма, височина около 60 сантиметра при раменете и дължина от 1,8 до 2,3 метра от главата до върха на опашката. Сравнено с домашната котка това прави седем до осем пъти теглото и, а в сравнение с най-големият обитаващ планетата представител на семейството – тигъра – седем до осем пъти по-малко. Мъжките са около тридесет процента по-големи от женските барсове.

Козината на снежния леопард е изключително гъста и вълнеста, като очевидната еволюционна цел на този белег е да запази топлината на тялото в екстремния хабитат, който обитава. Козината на корема му достига до дванадесет сантиметра дължина. Ушите са малки и закръглени, като причината е отново минимизиране на количеството загубена топлина, опашката е дълга – достига до един метър, почти колкото тялото, и също е покрита с гъста козина. Освен за баланс я използва и като своеобразно одеало при почивка, покривайки муцуната си с нея.

Късите му предни крака и по-дългите задни дават на барса изключителна пъргавина на стръмни и грапави повърхности, каквито са голяма част от терените, които обитава. Освен това може да скача до седем и повече метра, което е шест пъти повече от дължината на тялото му. Планинската овца и козел са животни със забележителна пъргавина, и тъй като са основна плячка на голямата котка, тази му специфична особеност се явява жизнено необходима. Лапите пък са големи, което позволява на снежния леопард да ходи по снега и също както и останалата част от тялото са гъсто окосмени, за запазване на топлината.

Казахме, че барсът обитава централна Азия и по-точно планинските райони над 2700 м. надморска височина. Зимно време слиза по-надолу – до двукилометровата зона. Среща се в дванадесет страни – Афганистан, Бутан, Китай, Индия, Казахстан, Киргизтан, Монголия, Непал, Пакистан, Русия, Таджикистан и Узбекистан. Общата площ на ареала им е около два милиона квадратни километра, а най-голямата популация се намира в Китай – около шестдесет процента от общата численост на вида. Също както и останалите големи котки, на някои места популациите намаляват драстично, а на територията на Монголия дори в някои области е изчезнал напълно.

Голям плюс за симпатичната котка е, че голяма част от естествения и хабитат е разположен по или в близост до оспорвани между две страни граници. Това ги предпазва от човешкия фактор, заради чувствителния характер на подобни области, като де факто превръща една немалка част от ареала им на разпространение в своеобразна защитена зона. Обаче от друга страна изучаването на снежния леопард е изключително затруднено от този факт.

Предпочитаните терени са разчупени скалисти такива, стръмни и даващи едновременно добър обзор към плячката и добро прикритие. Обичайният климат пък е студен и сух. Всеки индивид обитава добре изразена собствена територия, макар че тя обикновено се припокрива с територията на друг екземпляр. Не защитават агресивно границите си от други представители на собствения си или друг вид. В Непал, където плячката е достатъчно обилна, територията на барсовете е от порядъка на 30-60 кв. км. площ. В зависимост от количеството храна обаче това число нараства на места до над хиляда.

Докато се придвижват из територията си снежните леопарди преодоляват големи количества препятствия и демонстрират великолепния си баланс. Предпочитаните им места за почивка са в близост до стръмни урви, по хребета на възвишение или изобщо позиция даваща добра гледка към околния терен и добър път за евентуално бягство. Това е предопределено от модела на поведение, а именно предпочитанието към самота, постоянното търсене на добро прикритие и факта, че реакцията им към агресия за разлика от тази на леопарда е бягството за сметка на нападението. Дори ако бъде заплашена по време на ядене отново не се опитва да се защити, а просто напуска. Единствения случай, в който проявява агресия е при заплаха насочена към потомството.

Снежните леопарди проявяват най-голяма активност сутрин или привечер с изявени предпочитания към сумрака. В области, където има изключително малко или никакво човешко присъствие обаче са активни и през деня. А в обратния случай моделът им на поведение се преобръща на сто и осемдесет градуса и котката може да се превърне в предимно активна нощем.

Както повечето големи котки, снежните леопарди са предимно единаци. Единствените групи, които могат да бъдат забелязани, са двойка по време на период на чифтосване или майка с все още непорастналите си малки. Също подобни на останалите големи котки са звуците, които издават, които в резюме включват мяучене, съскане, ръмжене, скимтене и пуфтене. За разлика от тях обаче, както споменахме, в арсенала им не се включва рев.

Комуникацията между отделните екземпляри се осъществява от дистанция чрез маркиране на територията по няколко начина – драскотини по земята оставени от задните им крака, фекалии, урина, оставена на отвесна скала на нивото на носа, така че да е лесно на друга котка да подуши маркировката, и т.н. Предпочитат да маркират територията си по основни и по-забележителни топографски елементи на областта, като например хребети, в основата на отвесни скали или урви. Освен, че по този начин избягват потенциални ситуации, които биха изисквали агресия, тези сигнали помагат на котките да се открият една друга по време на размножителния сезон.

Същият по принцип е в периода между януари и средата на март. Мъжките и женските са заедно в съвсем малък отрязък от време, като само вторите взимат участие в отглеждането на потомството. Бременността трае между деветдесет и три и сто и десет дни и малките се раждат през юни или юли. Котилото обикновено е от две до три снежни леопардчета, но в отделни случаи може да бъде както от едно така и до седем. Последното обаче се характеризира с по-ниска оцеляемост, тъй като в диво състояние за майката е практически невъзможно да изхрани повече от три малки.

Счита се, че подобно на другите котки женската избира скрито леговище, в което ражда. Въпреки това, имайки предвид сравнително слабата изученост на вида в диво състояние и изключително малкото наблюдения на подобно поведение трудно би могло да се нарече сигурен факт. Ако поведението им е подобно на екземплярите в плен, то скалната пещера, която майката избира би била покрита с меката и козина.

Малките се раждат слепи и не проглеждат до седмия си ден. След около два месеца започват да ядат твърда храна. На третия пък следват майка си и започват да се учат как се ловува и добиват първите характерни за барсовете навици. Стават независими от майка си на осемнадесет до двадесет и два месечна възраст. Женските достигат полова зрялост между втората и третата си годишнина, а мъжките около четвъртата. Заради необходимото време за отглеждане на котилото женските снежни леопарди се чифтосват едва веднъж на две години.

Продължителността на живота им в плен достига до двадесет и една години. В диво състояние, обаче, условията са далеч по-трудни и съответно живота – по-кратък. Отново заради слабата изученост на вида е неизвестна средната и максимална продължителност на живота им. Но би могло да се приведе за пример изследване на зъбите на починал от естествени причини барс, което показва, че е бил на възраст между десет и тринадесет години, като засега това изглежда да е максимумът.

Снежният леопард, подобно на останалите котки, е опортюнистичен хищник, или иначе казано яде, каквото има за ядене. Освен това е изключително силен ловец и може да убие плячка до три пъти неговото собствено тегло. Освен това с изключителната си подвижност и способност да се прикрива, успешно лови дребни животни и птици. Въпреки това изявява определени предпочитания към планинския козел (Capra ibex), често срещан в средна Азия, и синята овца (Pseudois nayaur) за Хималаите и Тибет. Също така напада и домашни животни, което е и единствената причина за конфликт с човека.

Хранят се бавно и обикновено изяждането на голяма плячка отнема три до четири дни. През това време котката остава в близост до жертвата си и я пази от мършояди като лешояда или гарвана, ядейки през няколко часа докато месото бъде изцяло изядено. Снежните леопарди нападат големи животни средно два пъти месечно, като през останалото време се задоволяват с по-дребна плячка.

Лятно време в менюто им попадат мармоти, безопашати зайци (сем. Ochotonidae), зайци и други малки гризачи, както и птици като тибетския снежен петел и яребица (Alectoris chukar). В някои области снежният леопард изяжда и значителни количества растителна маса, особено през размножителния сезон. Предполага се, че го правят за да си набавят специфични хранителни вещества през този период от годината.

В народните култури от Средна Азия барсът е обект на голяма почит и е широко използван като хералдически символ. Да срещнеш снежен леопард наистина е изключително рядко събитие и може би точно заради тайнствената му природа му се приписва мистична сила и по-точно се приема като въплъщение на духове и божества. Барсът заема специфично място и в българската история с това, че е бил държавен символ на Волжка България. Но дали е наистина въплъщение на нещо повече или не - няма значение, защото без съмнение е една от най-интересните котки и се надяваме да сме успели в известна степен да ви запознаем с нея.






Допадна ли ви този материал? (21) (0) 8259 прочит(а)

 Добави коментар 
Ако сте регистрирани във форума можете да коментирате и тук

Име:
Текст:
Код:        

 Покажи/скрий коментарите (15) 



AdSense
Нови Кратки @ Сивостен


Реклама


Подобни статии

Случаен избор


Сивостен, v.5.3.0b
© Сивостен, 2003-2011, Всички права запазени
Препечатването на материали е нежелателно. Ако имате интерес към някои от материалите,
собственост на сп. "Сивостен" и неговите автори, моля, свържете се с редакционната колегия.