|
Сивостен :: Айзък Азимов: "Самите богове" (ревю) - Айзък Азимов, Научна фантастика, Небюла (носител), Хюго (носител), "The Gods Themselves"
 | |
Започвайки статия посветена на „Самите богове”, няма как да не си задам въпроса какво може да се каже за роман носител на Хюго и Небюла, при това написан от един от тримата най-големи в научната фантастика - Айзък Азимов. Сигурно би могло да се изтъкне, че романът притежава уникална атмосфера и история, увлекателен е и досега не съм срещал разочарован от него читател. Пленява може би именно с онази си отдалеченост от онова, което характеризира цялото творчество на американския фантаст и което виждаме и във Фондацията и в роботските романи и разкази, дори в предимперските такива. Или пък с почти поетичния си привкус.
Не знам и няма как да знам. Едно обаче е безспорно – „Самите богове” е една от най-майсторските творби в научната фантастика. От една страна да завъртиш историята между паралелни вселени и да звучиш оригинално, да избегнеш клишето, в което са се превърнали повечето ситуации, с които героите биха могли да се сблъскат е трудно. Да разкажеш три различни истории, които биха могли дори да се прочетат абсолютно по отделно и пак да оставят впечатление за завършеност, но едновременно с това в целостта на единението си да останат неделими пък бих нарекъл невъзможно. И все пак Азимов го прави.
А историята е простичка – учените „откриват” или по-точно получават възможност да изпращат материя и енергия между паралелни вселени отключвайки по този начин безкраен източник на евтина енергия. И следва съвсем предвидимата картинка, че дори фактът, че законите на физиката се променят, дори заплахата Слънцето да се превърне в супернова и да изпепели Земята не може да се пребори с човешкото его, с неразумния стремеж към повече удобства на по-ниска цена, която всъщност излиза винаги толкова висока, че повече няма накъде. Защото именно животът е най-ценен, но сме готови да рискуваме с него, за да задоволим егоистичните си нужди.
Дали това е скрита метафора? Намек? Прикрито предупреждение? Не, всъщност е почти директна критика, толкова откровена, толкова крещяща, че читателят няма как да я пренебрегне. А адската заплаха е поднесена в опаковката на дяволски добра история, въображение без граници и нещо нетипично за „дядо” Азимов – извънземна, или по-точно паралелно земна, но за сметка на това нехуманоидна, нероботска раса. При това доста любопитна и с физиологията си и с порядките си. Поднесен ни е и лунния технически сюрприз, малко енигматичност в лицето на интуитивизма и борбата на един смачкан от колегите си учен да докаже правотата си. При това не заради себе си, а защото вярва, че човечеството не заслужава да погине заради глупостта си.
Героите пък търпят развитие, реалистични са и пасват идеално за историята. Без човек да усеща прекаленост. Нямаме например абсолютния гений, или якия мъжага, или пък съществото с непоколебими морални устои, което би предало расата си, за да постъпи правилно. Напротив, имаме стечение на обстоятелства, хора, които все пак виждат по-далеч от носа си, но си остават човеци, с всичките недостатъци и предимства произтичащи от този факт.
И остава черешката на тортата - науката, в тази научнофантастична творба е толкова... научна, толкова консистентна и свързана, че четейки романа днес, човек няма как да не се замисли колко хубаво бе времето, когато фантастиката беше нещо по-различно, може би малко елитарно, но затова пък почиващо върху сериозно отношение към човешкото познание. А не просто поредното развлекателно, може би малко лековато четиво.
Хюго за най-добра новела през 1973 г., Небюла в същата категория за 1972, перфектната история поднесена от великия майстор на фантастиката Айзък Азимов, с послание ясно, различимо, герои симпатични и наука - реалистична. Дори само тези систематизирани факти, за „Самите богове” дават отговора на въпроса защо да се захванем да я потърсим и изчетем. А всъщност да я откриеш не е най-леката задача, защото това е може би най-подцененият роман на американския фантаст. Поне от тези, които заслужават вниманието не само на любителя на научната фантастика или почитателите на творчеството му, но и на всеки един човек, който изобщо би седнал да чете. |
Добави коментар 
Ако сте регистрирани във форума можете да коментирате и тук
|
|