Български English [beta]
Здравей, гостенино. (вход, регистрация)
Екип Партньори Ресурси Статистики За контакт
Добави в любимиПредложи статияКонкурсиЗа рекламодатели
Начало
Форум
Към Кратки
Всички статии
 Литература
 Музика
 Филми и анимация
 На малкия екран
 Публицистика
 Популярни
 Кулинария
 Игри
 Спорт
 Творчество
 Други
Ключови думи
Поредици
Бюлетин

Търсене

Сивостен :: Вълшебният свят на музиката: Оперета (статия) - Музика, Оперета, Жак Офенбах, Имре Калман, История, Класическа музика, Музикален театър, Флориман Ер
Вълшебният свят на музиката: Оперета

Поредици: Вълшебният свят на музиката

Автор: Иван Ж. Атанасов, вторник, 31 март 2009.

Публикувано в Статии :: Музика, Популярни; Предложи Гледна точка

Намали размера на шрифтаУвеличи размера на шрифта

Оперетата води началото си от комичната опера. Корените и се намират в средата на деветнадесети век, когато се появява крайно фриволно крило на комичната опера. Появата и съвпада с времената на бурен ръст във Франция, строеж на фабрики, открития в науката, време, в което страната е обзета от бурно и вихрено веселие. Буржоазията все повече изтласква аристокрацията от върха на социалната пирамида, но това естествено е съпроводено както с политически, така и с обществени скандали. И точно затова почвата за един присмехулен, весел и по-сатиричен жанр е повече от идеална. Докато комичната опера трудно може да си позволи да хапе жлъчно аристокрацията и самозабравилите се буржоа, новото попълнение на музикалната сцена намира своето място именно там.

Първите оперети на Жак Офенбах и Флориман Ерве са наситени с пленителни мелодии, много остроумие и танцови ритми. Но едновременно с това представляват една изящна, поетична гротеска на времето си. В новия театрално-музикален жанр се обединяват както тенденциите на опера „буфа”, така и на площадния народен „комедия дел’арте”. Естествено всичко това води до шумни спорове както във Франция, така и в други европейски страни, като с най-голяма жар срещу оперетата естествено се изказват засегнатите - аристократите, лишени от тежест, буржоата, полагащи усилия да си припишат благородническо потекло, военните с претенции...

Може би това би забавило развитието на жанра, ако по това време Офенбах не поставя оперетите си в собствения си театър, където трудно критиката може да ги спре. Така че оперетният театър навлиза в живота, започва да набира скорост и да придобива собствена идентичност. На практика тази смес от реалистичната опера „буфа” и „комедия дел’арте”, чрез синтеза на три от основните изразни средства на изкуството – словото, музиката и танца, пречупва по неузнаваем начин първоизточниците си и резултатът е качествено нов начин на въздействие, който идеално съответства на бурната динамика на живота в средата на по-миналия век.

Може би това води до бурното развитие на музикалния театър, в който по-късно се появяват автори като Лекок, които допринасят за още по-голямото му израстване и обогатяване. Тяхното творчество затвърдява позициите на реалистичното в оперетата. По-късно се усеща нов полъх в развитието на жанра с втория класически период, иначе казано виенският такъв. Двата имат огромно значение за формирането на музикалната драматургия, такава, каквато я познаваме днес.

За съжаление, значимостта им в чисто литературния план на изкуството е малка. Повечето оперетни либрета от това време не са писани от талантливи либретисти. Някои от тях наистина са успявали да открият оригинални сюжети и щекотливи теми, но липсата на стабилни и логични основи, на която да се постави музиката са очевидни в редица произведения. Не закъсняват и своеобразните канони на жанра, заради които често се стига до нелогични ситуации и нагласени развръзки. Хуморът, често строго обвързан с духа на времето, пък се налага често да бъде пренаписван в по-късните постановки, а към постановките от социалистическо време се добавят и промени по строго политически причини.

В крайна сметка, сюжетните слабости са провалили множество произведения, но и много са пожънали несъмнен успех, благодарение на свежата, жизнена музика и актьорския талант на изпълнителите си. А това са комплексни майстори на сценичното изкуство, които умеят еднакво добре да пеят, танцуват и декламират. С тези си качества успяват да създадат от един недотам изпипан литературен образ, такъв, който да е интересен, дори понякога пълнокръвен, постигайки този ефект именно чрез максималното използване на трите основни елемента на музикалния театър.

Произведенията на оперетни композитори, като Офенбах, Лекок, Супе, Щраус и т.н. се характеризират с много радост и темперамент. Създават усещането, и предават вярата на авторите си в доброто начало на човешките взаимоотношения. Музикалната форма е свободна, пропита с истински оптимизъм. Мелодиите са едновременно с това лирични, оригинални и носещи в себе си танцовия ритъм. Финесът и елегантността са отличителни черти на жанра по това време.

Успоредно с тази линия се развива и друга, по-малко музикална форма, чието началото се корени в театъра на композитора Ерве, в Париж, също от средата на деветнадесети век. Развитието и обаче я отделя от оперетата и я праща в драматичния театър, където се превръща в музикална комедия.

Следва третият клон в развитието на жанра. Оперетата започва да се изменя и все повече от бич се превръща в забавление. Появяват се романтична и субретна двойка, повече елементи от нощния живот, от развлечението, отколкото от социалното. Нещо, което се вижда при някои от най-добрите композитори по това време като Лехар и Калман, например. На сцената се появява повече екзотика, усещане за кабаретност при танца, нещо, което без съмнение не е характерно за по-фините черти на предишните периоди, но отваря изкуството за по-голяма аудитория. Мелодиите са приятни, смехът и романтиката са повече, а финалът или е щастлив, или е изпълнен със силен драматизъм. Публиката обича всичко това и това се появява на сцената.

В наши дни оперетата остава любим жанр на множество меломани в Европа и посредством модерни и пищни постановки все по-често служи за своеобразен мост, по който публиката преминава от мюзикъла към дебрите на класическата музика.






Допадна ли ви този материал? (9) (0) 7270 прочит(а)

 Добави коментар 
Ако сте регистрирани във форума можете да коментирате и тук

Име:
Текст:
Код:        

 Покажи/скрий коментарите (7) 



AdSense
Нови Кратки @ Сивостен


Реклама


Подобни статии

Случаен избор


Сивостен, v.5.3.0b
© Сивостен, 2003-2011, Всички права запазени
Препечатването на материали е нежелателно. Ако имате интерес към някои от материалите,
собственост на сп. "Сивостен" и неговите автори, моля, свържете се с редакционната колегия.